Плагиатството и изкуството

Има авторски фрази, изречения и метафори, които носят сила и художественост, ярки и запомнящи се...Когато някой ги присвои, той може да навърже върху тях словесна боза, но откраднатата фраза дърпа останалото. Нарича се плагиатство.


Закона за авторско право  не позволява да преписваш и да се подписваш!


©Ванко Българионъ Николов©° ®●Ⓥ
----------------------------
Плагиатството се превръща в естетическа цел. Всички ние го позволяваме. В дъното на това явление е вярата, че всеки има право да се изяви, да бъде творец, независимо дали притежава талант или не. В крайна сметка, идеите хвърчат във въздуха, нали? В българския закон за авторско право изрично е казано, че идеята не е обект на защита. Е, някой може да я е реализирал вече, но ако малко промениш оригинала, ставаш просто нов интерпретатор. Колко удобно!


Това усещане за "всепозволеност“ (терминът е на проф. Амелия Личева) е обхванало всички. То е довело до готовността на изкуствоведите да си затворят очите и да подценят публиката. Скандалите, свързани с плагиатство, са дребни скандалчета, опитът го показва.


А целта е проста – пари. Пазар. Той е всеяден, той не се интересува от качеството, а от блясъка. Варак или злато – няма значение, ако заслепява. Днес твърде много хора вярват, че изкуството е само името върху творбата. Затова се фалшифицират не само творби, а и послания. Вълнението вече не идва от красотата, тя е неразпознаваема и подменена. Идва от скандалите покрай нея.


Няма на кого да се доверим, за да се ориентираме в джунглата от лъжи, подменени или маскирани полуистини и ерзаци. А и пазарът е като зъл бог – под неговата власт само ти се струва, че имаш избор. Простичко е всъщност: когато всичко е изкуство, нищо не е изкуство.  


СИЛВИЯ НЕДКОВА