Питам се...

къде ли са част от спомените ми,има ли ги,няма ли ги.
В събота вземах един годишник на една елитна гимназия в града ни,та там имаше спомени на завършили я в различни години.Точно тези спомени ми накараха да се замисля, а и натъжа защото установих,че нямам спомени от определени периоди в живота си.
Установих,че ми се губят доста големи периоди от него,откакто съм почнал социален живот се оказа,че имам откъслечни спомени от детската градина,доста добри от от основното ми образование,но се оказва,че нямам почти никакви от средното ми и младостта ми.
Спомням си от детската градина,престилките на квадратчета,може би нямам спомени,че не обичах да ходя много,много в нея,защото както съм казал на едно друго място:

На този свят щом се появиш,
всеки се опитва да те напъха
в калъп,
за да изглади в теб всеки ръб.

Внимават в детската градина,
да не би да кажеш нявга думи
прави,
което на околните хич не им се
нрави.

В училище да знаеш да мълчиш,
да можеш да се усмихваш на
лицемери,
докато всичко в теб от яд,яд
трепери.

Това ме кара да се съмнявам,да не би случайно „учените да са открили как да ме разбият на атоми и да са ме телестопирали за някакъв период от време докато този свят се оправи „а аз дори и не съм разбрал

Интересното е,че имам спомени от точно това училище,а не от моето, а най вече от нежната му част,а след това спомените ми се прехвърлят доста напред във времето,когато вече съм семеен.
Понякога се питам-Къде са те сега,Ели,Краса,Стефка,Ванчето,Таня,Дарина и Мони.Иска ми се да знам семейни ли са,как са но се страхувам,да не разваля красивият спомен,който са оставили в сърцето ми,ако го видя днес.
И в мен напират едни съмнения дали дали проф.Коркоран и Дъглас Адамс не са прави като казват,че ние сме само “ един изкуствен свят.На този той посочи първият сандък от края му се струва,че седемнадесет годишна девойка,зеленоока,руса с тяло на Венера,влюбена е в един младеж,който почти всеки ден вижда от прозореца.Този вторият е някакъв учен.Той почти е построил общата теория на гравитацията,действителна за неговият свят-свят ограничен от металният корпус на барабана.А този е висш духовник…..“
Докато пишех,се промъкнаха,част от забравените ми спомени,може би ми е тъжно и кофти,защото знам,че тези години вече няма да се върнат без значение дали съм ги изживял както трябва или не.
Или пък вече усещам,че съм минал на попрището жизнено,не малко,а доста над средата-ама кой да ти каже

Категории

Невчесани мисли

Нещата от живота

Коментари

goldie преди 15 years 5 months

Според мен е по-добре човек да има малко и красиви спомени, вместо да живее само със спомени.

На мен ми е по-интересно, че не забравям точно нещата, които ми се иска да забравя, а за нещата, които не искам да забравям си остявям неща за спомен, не записки и дневници, а други неща - картички, снимки и т.н.

Но, ако искаш да си спомниш неща, които смяташ, че си забравил, може да се замислиш, да се опиташ да стигнеш до най-древния си спомен, да се хванеш за него и да започнеш да го описваш писмено, но докато пишеш не трябва да редактираш. Необходимо е да оставиш ръката да те води и да пише сама. Резултатът ще те изненада. Може в някой момент, докато изравяш спомени да откриеш, че нещата са важни не като спомен, а като натрупан опит. Според мен важните неща си ги запомнил и всеки ден се ползваш от тях.

ElaGeorgieva1 преди 15 years 5 months

Интересно, на мен също ми се губят големи периоди от живота - почти нищо не си спомням за част от ученическите си години. Отдавам го на сивотата, еднаквостта и безумната скука... Помня сините престилки, де. Както и споровете с класната ми, защото якето ми не беше точния, униформен, стандартен цвят на синьото...

pestizid преди 15 years 5 months

Една от хубавите страни на човешкия мозък е да забравя, за да помни нови неща. Все пак нашата памет не е безкрайна и не е всеядна, :)

admin преди 15 years 5 months

Обичам това свойство на човешкия мозък. Има доста неща, които предпочитам да не си спомням - например причината да взема едно или друго погрешно решение... Не отидох на срещата за 10- годишнината от завършването ни. Отначало съжалявах, а после се срещнах с някои от хората, с които исках да се срещна и не се разочаровах. Среща за 20 - годишнината от завършването ни изобщо нямаше. Явно не е било нужно, за да няма разочаровани...

DianaIlieva преди 15 years 5 months

Анонимният е мой, пак ме плюе системата, но то си е по навик, така, че не обръщам много внимание :)) Поздрави, Денеб!

Deneb_50 преди 15 years 5 months

Диана,благодаря,но аз все още се чудя дали аз съм нещо повреден,че помня,повече лошите неща или пък нещо е повредено генетично в народопсихологията ни.
Дона и ти си права иначе ще се пръснем,ако помним всичко.

pestizid преди 15 years 5 months

Денеб, имаше някакво обяснение за това, че помним лошите неща. Нещо свързано с надживяването и осмислянето им. В момента не мога да се сетя. Нали трябва да помня и други неща, :)

DianaIlieva преди 15 years 5 months

Денеб, според една теория мозъкът не забравя нищо, а складира по- дълбоко ненужната в момента информация. Има и друга, според която негативнатата информация се помни за да се извлекът от нея изводи и за това е трудно понякога да се забрави дадено лошо преживяване... Изобщо - теории да искаш :)). Нито си повреден, нито е народопсихология - така е устроен човешкия мозък. Познавам един британец, който живееше в София преди 10 години - познай какво си спомня? Че дървата за камината били в мазето, а асансьорът никога не работел, въпреки, че той редовно си плащал наема... Че хазяинът никога не давал отговор на въпроси "Защо спря токът?", "Защо няма вода?"...Иначе, и хубави неща са се случвали :)