Писмо с ябълково семенце
„Здравей, мое малко съкровище...
Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен.
Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш... Не ме мразиш, защото в Рая не учат никого на това и не взимат никой, който има склонност към подобно нещо...
Не ме обичаш, защото не знаеш за мен.
Никой не е почувствал нужда да ти каже, а и ти не попита...
Там където си няма майки и бащи, няма деца, няма разлика между населението...
Затова ти така и не се запита от къде си дошла...
На мястото където си не растат ябълковите дръвчета... никой не знае за тях... но аз ти нося едно семенце.
Ще ти разкажа чрез него какво значи да обичаш и какво значи животът ти да има смисъл...
Ще ти разкажа какво е да оценяваш нещата, ще ти покажа как да бъдеш човек, а не от онези противни божества, които сега ти правят компания...
Наричат се свободни, а на теб не ти говорят.
Искат да те превърнат в едно от тях...
Съжалявам, че те пратих на това място...
Прости ми.
Прости на бедната си майка.
Защото аз нямам нищо, когато те нямам до себе си.
Знай, че направих това от обич, знай че човек греши, дори и от обич... и знай... ти си човек.
Какво е човек ли?
Посей това семенце.
Погрижи се за него, постарай се то да израсте здраво и зелено. Порадвай му се, когато цъфне, осмели се за заплачеш при вида на тази красота...
Осъзнай какво значи красотата...
Не плачи дълго, когато цветчетата повехнат, защото те не умират.
Осъзнай какво е смъртта, осъзнай, че от нея нещата не изчезват, а се възраждат... само приемат нова и по-истинска форма.
Продължавай да гледаш дървото.. поливай го, обичай го.
Научи се да обичаш, защото това е най–истинското нещо, с което превъзхождаме божествата, това е нещото, на което малкото семенце, което ти изпращам, ще те научи...
Гледай как минава времето и как твоето дръвче се променя.
Осъзнай какво е времето.
Осъзнай, че нещата около теб мърдат, че не само ти живееш.
Намери във времето любимите си късчета и се научи как да живееш, че това да ти доставя удоволствие.
Осъзнай какво представлява удоволствието.
Не слушай какво ти говори божественото, вслушай се какво ти говори сърцето. Ти си човек, човеците имат сърца... ако беше божество, тогава нямаше да вземеш семенцето, защото нямаше да го забележиш. Божествата не се интересуват от някакви си семенца...
Но за теб... ти ще разбереш, че това не е някакво си семенце.
Гледай как от семенцето пред теб ще се възправи едно красиво и все още нежно дръвче, което оживява благодарение на теб.
Осъзнай нежността.
Гледай как дръвчето ражда плодове.
Осъзнай какво представлява раждането, така ще осъзнаеш и как си дошло ти...
Гледай как тези плодове узряват и ще разбереш как си пораснало и как узряваш с всеки изминал ден.
И когато ябълките узреят вземи една.
Тази която вземеш, знай, че ти я изпращам аз... Отхапи и сдъвчи парченце от нея.
Научи се да отхапваш, осъзнай вкусването...
Погледни в средата на плода и виж какво ще намериш... когато разбереш...
Тогава ела пред тези порти.
Аз ще те чакам, но няма да съскам... защото не аз съм змията.”
нищо, че е старо :)
шрифта снощи си беше наред сега го виждам някъв дебел и черен - странно, по - важното е тексчето :)
Хвала Кекланке, хвала Пиклова :)