Писмо с целувка
Отново си сама, нали? Твоят избор, твоят път, твоят живот.... Стигна ли до онзи бряг, мечтания? Струваше ли си цената- да, наистина мина гордо изправена, приз целия живот, но... сама... Още ли мислиш че имаш всичко, което ти е необходимо за да бъдеш щастлива и защо (ако е така) въпреки това не си!? Има ли ги тъдява, принцовете на бели коне (или поне на бели мерцедеси (които те преследват в живота)? „Наредете се на опашката! Всички чакаме за принцове!- ли ти казаха!? Тъжна е твоята приказка, тя е от онези, на които децата плачат, вместо да заспят. Премисляш ли отново и отново какво би се случило ако някога бе постъпила другояче? Виждаш ли в мислите си, другите животи, които би живяла? По добри или лоши, биха били те, за теб? Били сменила този си живот, за някой от тях... не че е възможно, просто питам?
Ех, това „...а какво би станало, ако...” че и другите му подобни „братя и сестри”... Но няма как да не се питаш понякога, нали... А колко малко му трябва на животът, за да хукне в съвсем неподозирани посоки. Едно изречение, една дума, жест с ръка, гримаса, частица, неподходящо изказване, осъзнаване, прозрение, глътка- релсите, с металическо „щрак” се отместват и поемаш в съвсем различна посока. Избори! Доволна ли си че си ги направила или съжаляваш за тях!? Почти винаги е късно.
Лек път, мила и дано стигнеш, там закъдето си тръгнала.
Дано да е като в мечтите ти, че и по – хубаво.
Дано си е струвало цялото това разкарване и надеждите ти.
Ех, това „...а какво би станало, ако...” че и другите му подобни „братя и сестри”... Но няма как да не се питаш понякога, нали... А колко малко му трябва на животът, за да хукне в съвсем неподозирани посоки. Едно изречение, една дума, жест с ръка, гримаса, частица, неподходящо изказване, осъзнаване, прозрение, глътка- релсите, с металическо „щрак” се отместват и поемаш в съвсем различна посока. Избори! Доволна ли си че си ги направила или съжаляваш за тях!? Почти винаги е късно.
Лек път, мила и дано стигнеш, там закъдето си тръгнала.
Дано да е като в мечтите ти, че и по – хубаво.
Дано си е струвало цялото това разкарване и надеждите ти.
В тази публикация се поставя интересният въпрос за избора в живота – тема, върху която всеки е размишлявал, и се е питал какво би станало, ако в даден момент е хванал друг път, а не този, по който е поел.
Според мен целите на човешкото съществуване са свързани с търсене на абсолютното щастие, на голямата любов, на чистата истина, но струва ми се, че в крайна сметка човек не успява да ги постигне така, както ги вижда в мечтите си, независимо по кой път върви. Времето ни, прекарано на този свят, преминава в лутане, а прекрасните мигове, към които се стремим, са твърде кратки и често пъти след време, когато погледнем назад, си мислим, че са били някаква временна красива илюзия.
Сечко-то определено стопля сайта ни с интересния си стил и хубавите си размишления. Мислех си, че всички четем написаното от него с подчертан интерес. Затова се и зачудих дали конкретно този негов разказ е нискооценен, но забелязах, че и съседното му стихотворение е отнесло по-критична оценка. Иска ми се да мисля, че оценките са дадени може би с добро око - да се замисли СечкУ и да вдигне още повече летвата... Така ми се иска да мисля, че другите ми мисли забиват из силно български полета...
Поздрави на автора и на Куини-то!!!
Беше ми нужно да си сверя и аз часовника. Не крия симпатиите си към Сечко, породени от прекрасните му постинги. Удоволствие е за мен да го чета. А летвата му, честно казано, е твърде високо вдигната, затова нека не оценяваме хубавото по стар български обичай, наистина..., че веднага ми идва на ум оня виц за казана в ада, който никой не охранява, защото там се пържат българите и те самички си се дърпат надолу.
Относно оценките... еми те нали са за това?! Защо трябва да пишем 1 да речем, а после и коментар да пишем, защо сме го писали това?! Защо изобщо я има тази опция, ако ще трябва и да се коментира?! Или понякогга както става случайно, натискаш една звездичка наместо друга, подгонва те съвестта и си признаваш, че си ти... По-добре или да я няма тази опция с оценяването, или ако народът е съгласен, нека не изисква и непременно коментар.. всеки си има своя вкус, своите пристрастия, принципи и скруполи, за да направи дадено нещо... Не е приятно да оценяват чувствата ти по някаква система.. мда, защото нали именно есетата или нещата, които идват от сърцето нямат критерии за оценка?! Оф.. на автора, който и да е той няма да му е приятно да оценят именно това.. но все пак за да пише тук, би трябвало и да го очаква по стар български, или патагонски обичай.. човек трябва да е наясно.. а който не го устройва... не говоря само за оценяването.. сами видяхме, че на много хора не им удържаха нервите и престанаха да пишат тук. Всеки си избира... вече според мен би било много грозно някой да ти оцени поста с ниска оценка, а после да пише суперлативи по твой адрес, това е моето мнение.. иначе не мисля, че която и да е оценка задължително трябва да се подкрепя с коментар... за добрите оценки не съм срещнала някой да иска обяснение :)
За диалозите - водим ги и тук, но нещо напоследък народът го няма - все още е лято, та затова :)
Толкова добре казано, много ми допадна :)
И въобще много добре написано!
Всяка жена търси своя принц и всеки мъж търси своята принцеса... Лошото е, че приказките са чудесни, но за пораснали деца като мен отдавна вече са мит и въпреки, че вече не вярвам в друго освен в късмета си (макар и на него да му се сърдя понякога), знам, че принцовете в днешно време са грозни, изневеряват на жените си и имат к(К)амили за съпруги :)))
Идеални хора няма; просто човек или трябва да се научи да прави компромиси, или да страда цял живот, ако осъзнае, че е изпуснал правилния за него човек, ако не е бил готов за него в определен момент от живота си...
За оценките съм съгласна съм с всички мнения до тук.