Писмо от архива

Здравей А.!
Надявам се успяваш да се веселиш някак тази вечер!
По празници винаги размишлявам за значението на думите, за начина по който можеш да изразиш пожелания, желания, чувства и емоции.... Мислех си за писмото ти вчера, толкова думи, изстрадани думи... Понякога може да кажеш същото, но с много по-малко езикови средства. Давам само няколко примера от неизвестен автор...
 
Надявам се първото от тях да не те натъжи повече... може да го пратиш на И. Не мислиш ли, че е крайно подходящо?

***

Търсейки рай на земята,
Намерих ад под небето
И потъват във него делата,
Сякаш надълбоко в морето.
Няма вече живи очи!
Няма вече красиви мечти!
Мойта душа е празна,
Бие сърцето напразно.
Даже и “Сбогом” не каза,
Ти ме наказа с омраза,
Но любовта ще запазя!

В същото време някой под юргана бълнува това:

Сън

Като икони хубави сте всички,
ти, по-хубава от тях.
Говоря със заекване, на срички,
от обич, от стенснение и страх.
И нищо не успявам да ти кажа -
стопявам се, безгалсен, тих и пуст.
А знаех всички думи, даже
понякога ги казвах наизуст.
Но вятър скъса тънката завеса,
изчезна всичко, вдигна тъмен прах.
Сега не знам иконите къде са,
но знам че ти си заедно със тях.
Сънят се свърши. Крехкото глухарче
издуха свойто облаче от пух.
Звъни ми джиесема.
Буден съм, макар че правя се
в леглото си на глух.  

Друг пример са тези 3 куплета, които можеха да заместят реки от думи в тази безнадеждна ситуация:

Изневяра

Заплака тихо в тягостния миг,
разбрала ненадейно че те мамя.
Да беше ми ударила плесник,
да беше ме замерила със камък.

Да бе към мен останала със гръб -
това, което всъщност съм заслужил.
Но ти стоиш в достойната си скръб,
а аз пред теб и малък, и ненужен.

И светиш като фосфор от тъга -
разкъсва те внезапната ти рана.
Безсилен съм пред твоята ръка,
която ми подаваш, за да стана.

Когато дойде краят (дано не боли и никога не идва), настроението би могло метафорично да се изрази и така:

Деветия кръг

Ноща е тъмна като в приказка
небето черно - без звезди
на някакво легло продънено
смъртта по турски си седи
във танц се връткат триста призраци
забравено дете пищи
небръснат труп вони усилено
в окото му сълза лъщи
във хор дерат се кукумявките
пиян повръща до дърво
и курвата на махалата
пропъшква някак делово
три кучета пищят ухапано
вглъбено кучка ближе си г*за
мангал с фенерче рови във боклука
ЛУНАТА БЛЕЩУКА ОТ ЛОКВА В КАЛТА.

***

Надникнах в тъмноокият ти смях
в очите ти - детински и смутени
в тях две добри човечета видях
които тъй приличаха на мене.

Под уличната лампа
Ц-во 07.11.2004

Лека нощ!