Писмо до неродената ми дъщеря
Дъще, ти сега си малка. Толкова малка, че още те няма.
Пиша ти това писмо, защото много те обичам,
нищо че те няма.
Знам миличка, знам, че си се начакала.
Знам и че в страната на неродените деца,
тридесет и две бебета, вече са те изпреварили.
Потърпи мила, жевотът е просто… търпение….
а лудостта- скъсани нерви.
Татко те обича и те чака с нетърпение!
Знам че си харесвала много от жените
в живота ми, за мама, но….
все се объркваха нещата…
все нещо не ставаше….
Татко ти, не е много умен човек,
да знаеш.
Много прекрасни жени
изпусна.
Знам миличка и за онзи,
дето го кръстили Петърчо
и се родил в семейство на адвокати.
Татко ти, не е адвокат, мило мое.
Колкото повече драскат ръцете му,
нежното ти личице, когато вечер те погали,
толкова повече парички е изкарал.
Ти сега да не се уплашиш от живота, цвете мое!?
Не се бой, животът е прекрасен, цветен, топъл, обичлив….
Е, малко е грубичък на моменти
и не прощава лесно грешки,
но то пък кой не е!?
Чака те прекрасен живот,
защото животът е сбъдване…
животът е цел и стремеж….
Ти ще успееш, цвете мое!
Ще успееш и там, където аз не съм успял,
защото носиш пламъка,
който ще продължи да свети,
дори след края на дните!
Ти си огънят, който ще пребъде!
Мама я няма още. Тя е някъде на път.
Още не ме е срещнала.
Мама е някъде другаде.
Но ще дойде, обич моя и ще ме обикне….
потърпи още малко………
Ще бъде толкова прекрасно,
колкото и не съм си го представял….
Ти ще бъдеш най- обичаното и щастливо дете,
обич моя…..
А сега спи и сънувай мама….
Пиша ти това писмо, защото много те обичам,
нищо че те няма.
Знам миличка, знам, че си се начакала.
Знам и че в страната на неродените деца,
тридесет и две бебета, вече са те изпреварили.
Потърпи мила, жевотът е просто… търпение….
а лудостта- скъсани нерви.
Татко те обича и те чака с нетърпение!
Знам че си харесвала много от жените
в живота ми, за мама, но….
все се объркваха нещата…
все нещо не ставаше….
Татко ти, не е много умен човек,
да знаеш.
Много прекрасни жени
изпусна.
Знам миличка и за онзи,
дето го кръстили Петърчо
и се родил в семейство на адвокати.
Татко ти, не е адвокат, мило мое.
Колкото повече драскат ръцете му,
нежното ти личице, когато вечер те погали,
толкова повече парички е изкарал.
Ти сега да не се уплашиш от живота, цвете мое!?
Не се бой, животът е прекрасен, цветен, топъл, обичлив….
Е, малко е грубичък на моменти
и не прощава лесно грешки,
но то пък кой не е!?
Чака те прекрасен живот,
защото животът е сбъдване…
животът е цел и стремеж….
Ти ще успееш, цвете мое!
Ще успееш и там, където аз не съм успял,
защото носиш пламъка,
който ще продължи да свети,
дори след края на дните!
Ти си огънят, който ще пребъде!
Мама я няма още. Тя е някъде на път.
Още не ме е срещнала.
Мама е някъде другаде.
Но ще дойде, обич моя и ще ме обикне….
потърпи още малко………
Ще бъде толкова прекрасно,
колкото и не съм си го представял….
Ти ще бъдеш най- обичаното и щастливо дете,
обич моя…..
А сега спи и сънувай мама….
Пиша ти това писмо, защото много те обичам,
нищо че те няма...
Още при прочита на първите две изречения всичко ми се преобърна. Вече не разбирам какво става с мене. Чудя се само на мен ли толкова силно ми въздействат постингите ти... до степен да си плача, или има и други сродни души?
И къде е тази прекрасна мама? Как така я няма и защо се е скрила? Та нали я чака един от най-забележителните татковци на света? Докога ще се бави? Ако случайно сега гледа отнякъде, много я моля незабавно да се обади на Сечко!
Присети ме за една любима песен :
2PAC - Letter to my unborn child
Не знам защо, без да има каквато и да е връзка се сетих за едно от любимите си стихотворения, то е на Е. Етушенко, вижте го:
на Р. Поспелов
МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ
Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете
сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж – с веста,
че няма ги,отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси
и честваме рождените им дати,
но взривът от закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по – далечни стават,
Все по – малки.
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас...
превел: Владимир Башев
1960
Ти отсега разбираш особената нежност, която изпитват татковците към малките си дъщери... Гледам съпруга си с каква обич съзерцава най - малката ни дъщеря, как прокарва пръсти през русата и косичка, как може да я носи на конче по цял ден, и по цяла вечер да играят на война / на карти /, да танцуват, да се гъделичкат, да си говорят някакви измислени неща...
А когато беше бебе... И любимото и място да заспива беше на гърдите му, а любимата и песен " Боряно, Борянке" и той пееше ли, пееше с часове...
Какво да ти кажа. Доплаква ми се... Защото всичко това е минало, и ето тя вече е на пет, утре - на шест и ще отлети малкото момиченце на татко...
А ти си един щастливец, приятелю!
Всичко това ти предстои!
Но повярвай в цялата работа има и тъга. И то не заради грижите и безсънните нощи. Просто не усетих как се изнизаха годините и моите момичета са вече големи, самостоятелни, независими /Е, донякъде../. Връзката между баща и дъщери е нещо особено. Може би най-хубавото нещо, което човек създава на тоя свят са момичетата.
Тъй че дерзай и се приготви за емоции!
А стиха на Евтушенко е прекрасен!
красива мечта имаш-за малка невинна дишичка...
а някои просто убиват сами мечтите си за такива прекрасни неща...
моля те, умолявам те-не пиши толкова тъжни постове...........
Пожелавам ти да я срещнеш скоро, да я направиш щастлива и да получиш най-прекрасния подарък.
П.С. Предполагам, че неродените ни дъщери са приятелки ;) Моята е Соня. А твоята? :)
Ако ти си трогнат, умножи това чувство по броя на прочитите и ще разбереш как се чувстват всички останали.
Поздравления за творението ти.
Засега само мечти, надявам се скоро да се сбъднат, въпреки, че нямам никакви основания да вярвам, че това ще се случи изобщо. Поне засега.
А ето едно от чудесните бебета, в чиято компания изкарах един следобед (толкова време не бях изкарвал с бебе преди това).
Видео от Youtube, което направих изразявайки своето очарование от малкия живот, който държах в ръцете си.
Стига бръщолевене... Поздравления за хубавия постинг!
а от самото желание, което като някаква (прекрасна)
зараза е плъзнала във всичките ми приятели - без
значение, намерили ли са в момента подходящата мама.
В един момент дори се запитах, дали не сънувам, защото
ми се стори някак нереално - все пак, по - често срещания
модел е, жените да желаят да станат майки, нали?
Искрено се възхищавам на мъжете, осъзнали желанието си
за бащинство и ги поздравявам!!!
Иначе НАИСТИНА това е най-красивото и искрено мъжко стихотворение, което съм чела някога! Браво на момчето... и да знаеш хората, които стават родители се срещат на точното място, по точното време, за да могат звездите да се подредят за новия живот! И той да дойде! Така че има някъде някой, който ти е писан... гледай само да не го пропуснеш, съдбата не обича да и играят игричкиии:)