Писмо до IvanAngel

  Здравей, Ванка!

Пиша ти това писмо, защото ми стана мъчно, че постингът ми за наглостта на крадците и полицаите, както и някои коментари към него, си ги приел много лично и сериозно са те разстроили. Повярвай ми, приятелю, не съм искала никого персонално да засегна. Прищя ми се да споделя с всички блогери една потресаваща действителна случка от моя живот, без ни най-малко да преувеличавам или украсявам нещата, не само защото не го умея, но и защото много пъти съм се убеждавала, че истинския, неподправен живот нерядко ти поднася такива неочаквани драматични събития, каквито не са описани в никоя книга и каквито дори не може да роди човешкото въображение.

Напълно разбирам наранените ти чувствата, защото неотдавна, по време на учителската стачка, и аз по същия начин страдах и се измъчвах, докато слушах и четях мненията на хората за учителското съсловие. Не мога да ти опиша колко литри сълзи пролях тогава, защото съм силно привързана към професията си, наследена от родителите ми и на която съм посветила живота си. Да, наистина някои коментари звучаха страшно обидно и дълбоко ме засегнаха, но в същото време осъзнавах, че до голяма степен те са основателни и правдиви, защото са изградени върху личните впечатления на хората от контактите им с учителите.

Какво можеш да направиш срещу фактите? Има два варианта: или да ги приемеш с болка и горчивина, че те са такива, каквито са, или като щрауса да си заровиш главата в пясъка и продължаваш да ги отричаш.   

Смятам, ще се съгласиш с мене, че няма смисъл да се заблуждаваме, а трябва да си изградим вярна и точна представа за заобикалящата ни действителност.

Виждам, че остро си реагирал срещу тези обобщаващи определения от рода на „тъпи полицаи", а аз бих добавила и „прости даскали" или "некадърни лекари". Бъди сигурен, че тези изрази не са етикет, който може да бъде поставен спрямо абсолютно всички хора, упражняващи дадена професия, а това е по-скоро начин да се изразиш фигуративно. Също така далеч съм от мисълта, че с изказванията си Яничка или който и да е друг блогер, е имал  намерение да постави цяла социална група под общ знаменател.

Нека честно да си признаем обаче, че тези квалификации в известен смисъл не са нито случайни, нито напълно неоснователни. Те до голяма степен са отражение на нашата родна българска действителност и същевременно плод на личната статистическа извадка, която всеки човек сам си прави, под влияние на случки и събития, в които той е наблюдавал проявите на хора от даден бранш. И когато чисто математически преобладават случаите, в които хората от дадена прослойка се държат срамно и недостойно, ние сме склонни да мислим обобщено и синтезирано и да си правим съответните изводи.

В конкретния случай ти даваш пример с баща си - културен и ерудиран човек, достоен за уважение, когото ти много обичаш и уважаваш, както и с негови колеги полицаи - също интелигентни хора. Както разбирам това е твоята среда и тази на родителите ти. Прекрасно, но кажи ми в какво съотношение спрямо общата маса са полицаите, които имат по две висши образования като баща ти, които са начетени, ерудирани, пишат разкази или поставят театрални постановки?

С ръка на сърцето нека си кажем, че преобладаващата част от хората, които работят в системата на МВР не може да бъде причислена към това елитно общество, състоящо се от висококултурни хора, в което се движиш ти и баща ти.

Ежедневно научаваме за случаи на корупция в сферата на МВР, за превишаване на права от полицейски служители, за злоупотреби със служебно положение и т.н. и тези факти за съжаление подкопават доверието към полицаите.

Отново искам да подчертая, че коментираме не измислени, а реални събития и случки, като онази, която разказах тук вчера. Искам да те помоля да се опиташ да я погледнеш и от другата й страна.

Постави се на моето място в описаната от мен ситуация и се опитай да си представиш как ще се почувстваш, ако всичко това се бе случило на теб. Абстрахирай се от факта, че имаш приятели полицаи, които биха ти се притекли на помощ в случай на нужда.

И така ти си редови гражданин на РБ, и като такъв, търсиш съдействие по законен път от полицията, защото си жертва на престъпление. Първата ти реакция е да сигнализираш в районното полицейско управление, защото спрямо теб (респективно семейството ти) е извършено посегателство. В този момент ти имаш нагласата, че ще ти бъде оказана помощ  и доверявайки се напълно на органите на реда, очакваш да получиш достойна защита на своите граждански и човешки права.

Какво се случва обаче в действителност? Съвсем неочаквано за теб се натъкваш на срамното разкритие, че двама редови полицаи, вместо да заловят престъпниците, посегнали върху личното ти имущество, през цялото време са съдействали на крадците и са ги прикривали. Решаваш, че няма да премълчиш неприятната истина, а ще потърсиш сметка за недопустимото поведение на тези хора, които вместо да си вършат работата, като противостоят на престъпността, играят наравно с хайдуците и делят печалбата.

Взимаш решение, че ще изясниш напълно ситуацията и настояваш да получиш отговор на този неудобен въпрос от полицейски служител с по-висок ранг, за който се предполага, че би трябвало добросъвестно да изпълнява задълженията си. От което според теб следва, че ще потърси сметка на престъпилите закона служители и ще предприеме адекватни действия, свързани с налагането на необходимите наказателни мерки, каквито е наложително да се вземат в подобни случаи.  

Вместо това обаче намиращия се по-високо в йерархията полицейски служител, си позволява открито да те заплаши, че ако продължаваш да ровиш, ще станеш жертва даже и на физическо насилие.  В този момент, вместо да бъдат защитени твоите човешки и граждански права, става точно обратното - те са грубо потъпкани и всъщност спрямо теб е извършено още едно престъпление, но вече от морално естество.

Накрая, Ванка, искам да те попитам: ако на теб ти се беше случило всичко това, дали щеше да потиснеш в себе си обидата, да си премълчиш за несправедливостта, на която си бил подложен, и да забравиш, че си бил брутално заплашван, или би излязъл открито и без заобикалки да коментираш такъв подобен случай?