Пиеска-микс от народни приказки

Здравейте, колеги!Решила съм да правя тържество,посветено на фолклора.Мисля да включа народни песни,танци,скороговорки,пословици и тази пиеска.Пиеската е от познати приказки,но ми допадна как са свързани и реших да я споделя с вас.А ако ви хрумне интересна идея за тържеството ще се радвам да ми пишете.Искам да благодаря на maya и irka за наставленията за презентация.Още не са ми ясни някой неща,но ще продължавам да се уча и все някога ще ви представя и презентация.Много ще се радвам и ако някой ми пише.Желая да имам приятели-колеги от цялата страна.

Пиеска „За да е вкусен хляба”

/Действието се развива в двора на селска къща.Топла вечер.Снахата стои натъкмена и се оглежда в огледалце.Бащата и майката се връщат от работа.Носят мотики./

/Бащата сяда на столче.Изтрива си челото./

-Ама,че горещ ден!Жена,я подай стомната да пийна малко студена вода.

Майката:

-Че откъде студена вода?Да не мислиш,че снахата е донесла.Не я ли виждаш-по цял ден седи под сянката и пръст не помръдва.Сигурно е гладна и жадна.

Бащата:

-Сватовете нали ни казаха,че Богданка не е научена на работа.Ама наш Стоянчо като рече:

-Ще я вземем,та ще я вземем!Я колко е хубаво момичето,тате.

-Де е сега да му река:Хубавица пазар събира,грозотия къща върти!

Майката:

-Мълчи мъжо,че Богданка и наш Стоянчо са си лика прилика,като два стръка иглика.

Бащата:

-Слушай,жено,я вземи менците ,уж отиваш за вода,пък аз ще те спирам,та дано снахата се сети да иде поне веднъж.

/Жената взема менците и тръгва към портата,а бащата се провиква:/

Чакай,жено,нека аз ида за вода,а ти питка замеси,че хляб нямаме.

Майката:

-Че как тъй бре,мъжо,де се е чуло и видяло,мъж с менци да ходи!

Бащата:/дърпа менците/

-Не,не,дай ги на мене!

Майката:

-Остави,мъжо,аз ще ида!

Снахата:/застава до тях/

-Тате,мале,защо се дърпате тъй?Ще видят жората през плета и ще рекат,че сте оглупели.Единият нека днес да иде за вода,а утре другият.

Бащата:/към публиката/

-Накарай мързеливия на работа,та да те научи на ум!

Майката:

-Като,че ли каруца спря пред портите.Синовете се връщат от нивата.

Бащата:

-Булка,ти иди приготви за вечеря пък аз ще нагледам добитъка.

/двамата излизат,влизат синовете-Стоян и Иван.Иван побутва скришом брат си и се оглежда уплашено./

Иван:

Бате,ами сега тате ако пита до къде сме стигнали с работата,какво ще речем?

Стоян:/чеше се зад ухото/

-Амиии,до кривата круша,ти ще повтаряш това дето аз ще кажа.Я да си наплискаме очите с вода,че още не са се отлепили от съня.

/влизат бащата и майката/

Бащата:

-Хайде да сядаме всички на вечеря.

/сядат около софрата,майката носи питка,паница,лъжици/

Бащата:

-Още един ден измина.Стояне,какво правихте днес?

Стоян:

-Как какво,тате?Работихме.

Бащата:

-И докъде стигнахте?

Стоян:

-Амиии до кривата круша,тате.

Бащата:

-Че как тъй?Нали и вчера бяхте там.

Стоян:

-Вчера работихме от едната страна на крушата,а днес от другата.

Майката:

-Хайде стига бре мъжо,и утре е ден.Да лягаме,че работа ни чака.

/МУЗИКА/       

/На другия ден-майката приготвя софрата,синовете и снахата са наблизо.

Майката излиза/

Иван:

-Бате,ами сега когато дойде тате,какво ще речем?

Стоян:

-Шшшт!Тате иде.Изглежда ядосан.

/Стоян дърпа Иван в единия край на сцената/

Бащата:/ядосан/

-Къде са Стоян и Иван?

Майката:/притичва,уплашено/

--Какво е станало,мъжо?

/Стоян и Иван пристъпват едва,едва/

Стоян:

-Що има,тате?

Бащата:

-Що има ли?Какво прави днес ти Стояне?

Стоян:/объркано/

-Ами нищо.

Бащата:

-Ами ти,Иване?

Иван:

-Аз помагах на бате.

Бащата:

-Ето я вашата работа.И единият нищо не правил,а другият му помагал.Сега ще ви науча аз,мързеливци такива.

/бащата грабва едно столче,синовете излизат,а майката спира бащата./

Майката:

-Чакай бре,мъжо,недей така.

Бащата:

-Знаеш ли булка,че нашите синове цяла седмица са спали под крушата и хич не са работили?

Майката:

-Успокой се мъжо!Да вечеряме а?Пък после...Да викна децата а?

Бащата:

-Те не са гладни.

Майката:

-Ами снахата?

Бащата:

-И тя не е гладна.Който не работи няма да яде!

/бащата и майката вечерят сами/МУЗИКА/

Бащата:

-Още утре ще натоваря сливите и ще отида в другото село да ги продам,за наш Иванча булка да намиря.

Бащата се обръща към майката:/

-Я иди ги викни.

/Стоян и Иван пристъпват с наведени глави/

Бащата:

-Утре двамата ще отидете с колата в гората за дърва.

Иван:

-А ако ни се счупи колата,тате какво ще правим?

Бащата:

-Ако ви се счупи колата,ще викате Неволята.Тя ще ви помогне.

Стоян и Иван:

-Добре,тате./и излизат/

/Влиза Богданка с две стомни в ръце,полива цветята,тананика си весело и мете двора.Влизат майката и бащата и гледат учудено./

Богданка:

-Мале,тате,издоих кравата.И вода от извора донесох.Ще ида да замеся погача.А ти,мале,почивай./излиза/

Майката:

-Божичко,чудо ли е станало?

Бащата:

-Има да става...Е аз тръгвам

/Майката и бащата излиза.Богданка подрежда софрата.Майката влиза и се приближава./

Богданка:

-Мале трапезата е готова.Ела седни.

/Влиза бащата:/

-Добър вечер.

Богданка:

-Добър вечер,тате.Много се забави.

Бащата:

-Днес свърших добра работа.

/Влизат Стоян и Иван/

Стоян:

-Тате,мале,да знаете

Какво ни се случи днес!Стигнахме в гората,насякохме дърва и ги натоварихме.На връщане насред пътя колата се повреди.Викахме Неволята,викахме,но тя не дойде.А слънцето наклони на залез.

Иван:

-Запретнахме ръкави с бате и поправихме колата.

Бащата:

-Браво,браво,момчета./застава между тях и ги прегръща/

А знаете ли на мен какво се случи?Отидох в другото село да продавам сливите.Започнах да викам:

-Сливи за смет!Сливи за смет!Че,като дотичаха при мене жени с чували смет,а едно хубаво девойче донесе смет в една носна кърпа,защото вкъщи нямали.Още утре ще ида да я искам за снаха,А сега-на трапезата.Днес всички са се трудили усърдно,затуй и хлябът ни ще е вкусен.

/МУЗИКА/