Пеша от Созопол до Варна - пътепис.
Здравей, възкръснал BGLog ! Не устоях да устоя на изкушението за пътепис и от мен, пък и тъкмо ми хрумна, че пешеходните пътешествия са може би най-хубавите, но пък и се плащат с най-висока цена - трамбоване с последвал мускулобол !
Озовах се в Созопол посред зимата, февруари месец, и прекарах там почти пълна седмица, на косъм може би от час-два по-малко. Пътешественическият бюждет бе вече изчерпан, но не и пътешествието, та мигар то някога свършва ?
Спах ту на скалите до Стария град, ту на плажа - дори патрулът полицаи, който се поинтересува кой съм и за какво се боря с обичайната презумция за виновност се възхити на екипировката ми - обикалях околността, обаче някакъв зов се породи да тръгна на Север. И какво да сториш, като те зове ? Тръгваш и толкоз. Психологически потискащите табели с трицифрени километри не успяха да сломят този порив и ето на, емнах се на Север.
Първият ден, събота 19-и февруари, изтрамбовах Созопо-Бургас. Успях да следвам стария път, по-близо до морето, почти без трафик, доста порутен, но тихо, спокойно и красиво, с живописни гледки. Успях и да се залутам около нещо със странно име "Ченгене Скеле" ( say WHAT ? ) и замалко да поема към танкерния нефтен порт, добре че попитах едни патрулиращи частни охранители, та намерих изхода от това скеле къмто Бургас. По-рано някакви пътни полицаи се засилиха да ме инспектират, след като любезно ги попитах за посоката, но също така любезно потуших желанието им да ме виновно-презумтират, щото точно по-малко от денонощие бях инспектиран от созополския патрул, и им казах, че ако толкова настояват да потърсят потвърждение от колегите си, като предполагаме, че за по-малко от денонощие не съм сторил някой чудовищен грях.
Та успях да се откъсна от това залутано скеле и полека-лека наближавах Бургас. Пътят сякаш се влошаваше, но пък велосипедния трафик се засили, което бе добре, щото не знаех дали не съм се залутал. Не, не употребявам пръстотъркащо се устройство !
С приближаването на бургаската агломерация вече шосето се вливаше във все по-големи пътища, но за щастие имаше нещо като велоалея и можеше да се върви. Преминах покрая езерото и прекрасни полета с тръстика, център за птицосъзерцание, и постепенно бургаската ентропия ме погълна. Пътят преминава през особено неживописни квартали, зони и махали, но за щастие след още не чак толкоз много път вече навлиза в по-централно и прилично място. Прекарах деня в разходки, разглеждайки това-онова, пренощувах в парка ( екипировката ми е наистина добра, а уменията за оцеляване както в диво, така и в градска среда са добри, тъй щото да изключим "ау ама не е ли страшно и опасно" - ми не е, просто изисква познания и адаптация. Прекарвал съм нощи в планински бури, та някакъв бургаски парк ли ще ми се опре :) ), помотах се още известно време през деня - ненавиждам припряността и стреса - заредих компютъра на едно кафене, и поех пак натам, накъдето сочи опашката на Голямата Мечка нощем.
Поморие ( все го бъркам с Приморско ! ) се оказа приятна изненада, не бях го посещавал, а се оказа доста красиво градче. Чудна дълга дневна и вечерна разходка - то се оказа доста разгърнат град, отново паркче до някакъв манастир, безопасно сливане със сенките на нощта ( не съм войнолюбец, но ако не дай си Боже проклетата война дойде и тук ще зная как да се сливам със сенките на нощта ! ), събуждане с бистра изворна водица, и отново на път. Прочее, това манастирче бе най-интересната изненада, на някакъв пътен възел е, в рамките на агломерацията, но пък прекрачвайки двора се озоваваш в друг свят. Пътят оттам до Несебър позволяваше бродене повечето време извън шосетата - минах покрай гигантското Поморийско езеро, което дори зимата гъмжи от птици, после покрай полета и черни шосета, красиви места надлъж и нашир, докъдето взора види. На финала се наложи малко шосеен шок, после отново имаше разклонения преди Ахелой с по-ненатоварен трафик, където се шмугнах тъй щото да не ме закачат патрулът малко по-горе. Просто е малко досадно и леко стресиращо постоянно да те проверяват и инспектират, просто защото си пътешественик по малко необичаен начин, затова става леко рекурсивно да бягаш от закона, докато всъщност не бягаш от него :D Ахелой, Равда и ето го прекрасния Несебър ! Благодат божия да разполагаш с времето си и свободата си да се шляеш и мотаеш накъдето, както и когато си поискаш. И не, не съм безделнически скитник, а именно разходките са източник на вдъхновение по много сериозни работни теми. Воювам срещу стереотипа на безделника, това е...
Озовах се в Созопол посред зимата, февруари месец, и прекарах там почти пълна седмица, на косъм може би от час-два по-малко. Пътешественическият бюждет бе вече изчерпан, но не и пътешествието, та мигар то някога свършва ?
Спах ту на скалите до Стария град, ту на плажа - дори патрулът полицаи, който се поинтересува кой съм и за какво се боря с обичайната презумция за виновност се възхити на екипировката ми - обикалях околността, обаче някакъв зов се породи да тръгна на Север. И какво да сториш, като те зове ? Тръгваш и толкоз. Психологически потискащите табели с трицифрени километри не успяха да сломят този порив и ето на, емнах се на Север.
Първият ден, събота 19-и февруари, изтрамбовах Созопо-Бургас. Успях да следвам стария път, по-близо до морето, почти без трафик, доста порутен, но тихо, спокойно и красиво, с живописни гледки. Успях и да се залутам около нещо със странно име "Ченгене Скеле" ( say WHAT ? ) и замалко да поема към танкерния нефтен порт, добре че попитах едни патрулиращи частни охранители, та намерих изхода от това скеле къмто Бургас. По-рано някакви пътни полицаи се засилиха да ме инспектират, след като любезно ги попитах за посоката, но също така любезно потуших желанието им да ме виновно-презумтират, щото точно по-малко от денонощие бях инспектиран от созополския патрул, и им казах, че ако толкова настояват да потърсят потвърждение от колегите си, като предполагаме, че за по-малко от денонощие не съм сторил някой чудовищен грях.
Та успях да се откъсна от това залутано скеле и полека-лека наближавах Бургас. Пътят сякаш се влошаваше, но пък велосипедния трафик се засили, което бе добре, щото не знаех дали не съм се залутал. Не, не употребявам пръстотъркащо се устройство !
С приближаването на бургаската агломерация вече шосето се вливаше във все по-големи пътища, но за щастие имаше нещо като велоалея и можеше да се върви. Преминах покрая езерото и прекрасни полета с тръстика, център за птицосъзерцание, и постепенно бургаската ентропия ме погълна. Пътят преминава през особено неживописни квартали, зони и махали, но за щастие след още не чак толкоз много път вече навлиза в по-централно и прилично място. Прекарах деня в разходки, разглеждайки това-онова, пренощувах в парка ( екипировката ми е наистина добра, а уменията за оцеляване както в диво, така и в градска среда са добри, тъй щото да изключим "ау ама не е ли страшно и опасно" - ми не е, просто изисква познания и адаптация. Прекарвал съм нощи в планински бури, та някакъв бургаски парк ли ще ми се опре :) ), помотах се още известно време през деня - ненавиждам припряността и стреса - заредих компютъра на едно кафене, и поех пак натам, накъдето сочи опашката на Голямата Мечка нощем.
Поморие ( все го бъркам с Приморско ! ) се оказа приятна изненада, не бях го посещавал, а се оказа доста красиво градче. Чудна дълга дневна и вечерна разходка - то се оказа доста разгърнат град, отново паркче до някакъв манастир, безопасно сливане със сенките на нощта ( не съм войнолюбец, но ако не дай си Боже проклетата война дойде и тук ще зная как да се сливам със сенките на нощта ! ), събуждане с бистра изворна водица, и отново на път. Прочее, това манастирче бе най-интересната изненада, на някакъв пътен възел е, в рамките на агломерацията, но пък прекрачвайки двора се озоваваш в друг свят. Пътят оттам до Несебър позволяваше бродене повечето време извън шосетата - минах покрай гигантското Поморийско езеро, което дори зимата гъмжи от птици, после покрай полета и черни шосета, красиви места надлъж и нашир, докъдето взора види. На финала се наложи малко шосеен шок, после отново имаше разклонения преди Ахелой с по-ненатоварен трафик, където се шмугнах тъй щото да не ме закачат патрулът малко по-горе. Просто е малко досадно и леко стресиращо постоянно да те проверяват и инспектират, просто защото си пътешественик по малко необичаен начин, затова става леко рекурсивно да бягаш от закона, докато всъщност не бягаш от него :D Ахелой, Равда и ето го прекрасния Несебър ! Благодат божия да разполагаш с времето си и свободата си да се шляеш и мотаеш накъдето, както и когато си поискаш. И не, не съм безделнически скитник, а именно разходките са източник на вдъхновение по много сериозни работни теми. Воювам срещу стереотипа на безделника, това е...
Ти си си пътешественик открай време :) Не си се променил!
Беше удоволствие да прочета това приключение!
Леле, като ми кажат, че не съм се променил как се разпалвам - тригеризирам, на чист български, любимата ми междуезикова шега, като приложа чуждица или модерна, съвременна заемка. Че аз съзнателно се стремя да се променям, че и при това качествено към по-добро, и все едно ми казват, че нищо не съумявам да успея. Ясно де, шашавѝм са само леко.
Ще продължа разказа, ако обичате, моля, и със съзнанието, че раздвижда сайта. Прочее, извини ме тогава, че какво точно саботажно извърших, и не ми е за пръв път де ахахах - едно от нещата, които променям към по-градивно, а не деструктивно; май затрих жужъл аналитикса ли ?