Петък вечер с Фийби

Събуждам се с пресъхнало гърло и леко понаболяваща глава. Установявам, че е неприлично рано и навън вали като из ведро. Измънквам няколко нецензурни думички и се опитвам да заспя наново. Не става. Мамка им и коктейли. Ауу, ама аз и бира пих...и май пуснах смс не на когото трябваше...или май не съм, като гледам outbox-ът ми е празен. Зае*и.

Кой ме би по главата да излизам с Фийби? Проклетницата беше на четвъртото мохито, когато я заварих в бара. И го разреждаше с бира. Фийби е вече бивша моя колежка, която си спечели прякора поради поразителната си прилика с едноименната героиня от “Приятели” - 1:1 като физика, логика (или по-скоро липса на такава) и светоглед.

Anyway. Неслучайно споменах, че девойката е “вече бивша” колежка. Работата не е стихията на Фийби. Сега милата с пълна пара се наслаждава на статута си на безработна. Разбирайте, свободно изпада в реални и недотам реални депресивни състояния, които обилно удавя в алкохол. (Off-topic: Боже, защо нямам един познат, дето да не пие?!). Депресията бива унищожавана в мини-заведение в опасна близост до моя настоящ и вече бивш офис на Фийби. Всеки следобед девойката обръща прилично количество коктейли там, раздавайки телефонния си номер на непознати младежи, лишени от навика да носят бельо под прозрачните си ленени панталони. Това, обаче, е друга тема.

Та, след края на вчерашния работен ден, съвсем спонтанно решавам и аз да се присъединя. Голяма грешка. “Познай кой беше тук преди малко”, пресипнало изломотва вече прилично подпийналата Фийби, докато аз се настанявам на не особено удобния бар-стол. Опитвам се да демонстрирам интерес. “Тома Марков!!!” Фийби е екзалтирана. Big deal, мисля си аз. Следва разговор за връзката между физическата красота и потенциала за креативно писане. Барманката ни слуша с интерес (Фийби вече се е сприятелила с целия персонал на местенцето, което точно в този ден празнува 14 години от рождението си), след което изтърсва, че ме познавала от някъде си. Надали. Не я помня, но девойка с такъв външен вид трудно се забравя. Толкова е красива, че към края на коктейла започвам да се замислям дали в мен не дреме някоя латентна лесбийска наклонност.

В заведението се изтърсва индийско семейство и запълва и малкото останало пространство. В клаустрофобичен пристъп предлагам смяната на питейното заведение с по-обширно такова. Затътрузваме се дружно към “Славейков”. По пътя си тряскам главата в ръба на знак “паркирането забранено или нещо такова”. Боли. Много. Фийби мучи съпричастно.

Установяваме се в новото заведение, даваме на сервитьорката обилна поръчка и се опитваме да си говорим. Има два огромни телевизионни екрана. На единия върви клип на Георги Христов от детските ми години. От другия се кълчи Шакира. Such is life.

Фийби разкава за странните сексуални навици на съквартирантката си. Интересно, на мен не ми се виждат толкова странни. Замислям се за лимита на собствената си сексуалност. След което настъпва часът на бирата.

На сутринта правим разбор на вечерта в ICQ. “Лошо е да пиеш”, пише Фийби. След което излиза от кюто без да каже “чао”.