ПепеЛяшко

 приказки от живота
Ляшко виненката-бивш горд собственик на ресторант “Лази,Та`лази”,бивш боксьор и побойник,сега настоящ клошар и скитник се припичаше полумъртъв от глад и жажда  на витрината на един отдавна затворен клон на банка в покрайнините на града и се опитваше да разбере,защо се получи така с живота му.
   Когато беше млад,хората му се усмихваха,поздравяваха го, а жените даваха мило и драго за да са с него и почти не му отказваха.
Дали всичко не се преобърна,когато спаси онова сираче Радостина от двама пияни клиенти.Удари ги за  да я отърве от тях,но нали беше боксьор за зла участ,единият от тях почина.

  От тогава всичко тръгна надолу.Осъдиха го на 4 години затвор за убийство по непредпазливост.
Там имаше достатъчно време за мислене.Често през главата му минаваше,че онзи който беше казал,че няма ненаказано добро е бил прав.
И като се тръгна-ту вън,ту вътре,ако беше нещо друго,може би щеше да му хареса това движение,но уви не беше.
  Оказа се,че няма вече приятели и близки,само Радостина идваше да го вижда и когато имаше възможност му купуваше бутилка евтино вино и цигари.Освен за него, тя се грижеше  безкористно и за една парализирана старица.

   Радостина,кой ли я беше кръстил така,тя отдавна беше забравила що е радост,но в сърцето си не таеше и злоба-беше израснала по домовете,но откакто навърши пълнолетие се бореше с живота  доколкото и`беше възможно.
….Ляшко усети ,че се унася и без това чакаше примирен като бездомно куче оня всемилостивият да го прибере и да го отърве от този живот,който водеше в момента.
На младини що алкохол беше унищожил,но сега алкохолът му го връщаше тъпкано и унищожаваше организма му.
Изведнъж  видя над себе си силует-Хляб,едва промълви той.Човека влезе в близкият магазин и излезе с един хляб,малко салам и бутилка вода.След като хапна, му се примоли,ако има възможност да го приюти за една-две вечери,защото вече нямаше сили да търси полуразрушени и изоставени къщи в които да пренощува,въпреки риска да се съборят върху му.

Спасителят му го заведе  в една малка стаичка,даде му да се изкъпе,прегледа го и превърза раните му,оказа се че е лекар.След като разбра ,че е алкохолик и изпада в кризи му осигури и бутилка евтино вино.

Ляшко беше много благодарен на д-р Бобев,така се казваше спасителят му,защото ако не беше той,отдавна вече да са забравили за него.
Понякога когато изпаднеше във философски настроения си мислеше,че приказките се случват и в живота,само че наопаки или че направеното добро се връща,само че твърде късно.