Пауло Коельо, Или да Повярваш в Мечтите си

Когато човек истински желае нещо, цялата Вселена му съдейства.... Човек наистина трябва да повярва в себе си , за да сбъдне това, което му е на сърцето, или това, което истински желае... Знам, че по темата е писано толкова много, че може би не съм аз човекът, който за пореден път да ви говори за това, но все пак .... изпитвам искрено желание да ви разкажа моите впечатления . Истински съм впечатлен от автора - това е може би едно от нещата, които са ми подействали възможно най - позитивно, когато съм чел, а това никак не е малко ...
Сигурно и моментът беше такъв - преди да замина за Германия, но .... човек не бива да се страхува от раздялата, защото тя е крачка към нещо ново, нещо, което трябва да преодолееш, за да се усмихнеш след това, да си помислиш, колко наивен си бил и смело да продължиш напред... Хората са винаги такива ... в моменти като този, човек си представя винаги най - кофти възможния изход от ситуациите и се оставя на течението да го води в негативната посока... , а не бива да е така ... Живея с едно момче от Гана. Той е с 4 години по - голям от мен и сега си завършва магистърска степен тук... За него животът е игра - трябва да се пуснеш по течението и да не си съставяш сам бариери, защото това, което може би би попречило на човек да се развива в каквато и да е насока е невярата в самия него. Много му се радвам, с него ми е много приятно ... понякога си надува реге в стаята и си пее - имам чувството, че така се надъхва, релаксира и се чувства добре, а гласът му е просто великолепен, преди е пял в някакъв хор ... Искам да съм като него и да успявам по начина, по който го прави той - с много надъхвация и вяра в себе си ... Всъщност, не малка част от българите тук са така - това не са хора, които са страхливци и са загърбили страната си, а даже напротив - много от тях просто обичат предизвикателствата - да се втурнат смело напред, пък каквото стане ... Естествено, има си хора и хора ... далеч не твърдя че всички българи тук са такива, но поне на половината мога с чисто сърце да им се възхитя ... Българският дух го има и не сме забравили България, даже напротив, стараем се да се представим по най - добрия начин във всяко отношение, защото имаме своята гордост, традиции и чувство за отговорност... Ще споделя още нещо, което научих тук, пак от моя съквартирант - към живота и хората около теб трябва да се отнасяш с любов, защото каквото отношение си съставиш към живота, може би и такова ще ти се върне, в определен момент, дори когато най - малко си очаквал ... Човек трябва да се самораздава и да прави нещата, с които се захване с чувство и вдъхновение, колкото и да си противореча в момента, поглеждайки от собствената си гледна точка ... , защото всъщност аз незнам дали съм точно за тук и за тази специалност, която уча ... Всъщност, с много по - голямо удоволствие бих учил езици, биология, или журналистика, или и аз незнам ... Но, личните ми наблюдения са, че, когато човек открие себе си в дадена насока, няма нищо, което да е способно да го спре .... може би аз още не съм разбрал какво точно искам, или не съм разбрал, че с това, с което се занимавам в момента може и да ми доставя удоволствие... но има време .... А може би и много от вас още не са открили това, което няма да ги оставя намира, докато не задоволят страстите и копнежите си, но то със сигурност съществува .. и един ден ще бъде намерено ... и това му е най - хубавото на живота .. че не знаеш, точно в кой момент ще ти се усмихне и ще те изненада по възможно най - абсурдния начин, който най - малко си очквал .... Затова, нека не се сърдим на обстоятелствата, а да ги приемем като предизвикателства, нека не гледаме на утрешния ден като на нещо монотонно, което одавна ни е писнало, а да се отпуснем и да бъдем себе си ... И въпреки, че на много от нас никак не ни е лесно и има моменти, в които ни се иска да захвърлим всичко, не е това начина.... Погледнете напред, на утрешния ден, като на нещо, по - добро от днешния, отпуснете се и се оставете течението да ви води в положителна насока......