Парти в Хилтън

Досега бях на парти в Хилтън. Беше хубаво, разсмиваше ни Христо Гърбов, а музикалното оформление беше осигурено от група Б.Т.Р. Радвах се, че слушах хитове, които ми се искаше да слушам на живо и съм си пял преди това сам.
Гледах хората и ми беше тъжно. Липсваше ми моето момиче. Всички ми се струваха така изкуствени..
Останах малко. Пих уиски с червен етикет, сервитьорите бяха дежурни до мен и следяха всеки жест, дали ще бъде да се поръча нещо допълнително. Стоях си така и си мислех колко ми липсва моето момиче. Как сред всички хора ми се ще да видя нея... Казах на рецепцията да ми извикат такси. То спря точно под арката на хотела, а един лакей ми отвори вратата и я затвори след мен. Пътувах към къщи целия умислен. Минах покрай нейния блок и стиснах отново пръстите си до болка. Дори не чух че шофьора ме пита коя младост и накъде да завие, та после ме питаше отново.
Не знам. Липсваш ми мило. Каквито и момичета да има на този свят, аз теб обичам. Вярно, на купона имаше куп всякакви жени, но ми беше тягостно, теб те нямаше.