Пак трамваят сутрин

Ами има хора, които се срамуват да носят копринени ризи, защото в гардероба си имат само тениска и анцунг. Коприната е аристократична и фолк звездите не носят такива неща.:))) Как си позволяваш да не си показваш пъпчето и прашките под късо трикотажно потниче? Виж само как звучи ПОТ-ниче, хем гадничко, хем късичко?:))) Не е като риза. Как се сети да си облечеш риза?:)))

 Виж, ако си купиш някой и друг жълтичък вестник всички ще ти одобрят избора и дори ще ти надничат над рамото да видят поредната евтина порно снимка на нашенска звездичка. Но книга? Моля ти се!:))) Повечето от тези хора, които те бутат сутрин и вечер в градския транспрт не са си купували такова нещо никога, защото не им е било нужно за украса към обзавеждането. Понеже и аз почти винаги имам книга в чантата си мога да си представя какъв шок е това за повечето хора. Но продължавай да четеш поне, за да им е гадно на околните, които искат да разглеждат вестници на аванта и ако някой ден някоя лелка се сети да си вземе книга и седне да чете някъде близо до теб, моля те, похвали се!:)

 

П.П. Знаеш ли че има много хора, които не ходят на кино само, защото филмите са с надписи и трябва да четат?

Диди Фа, не се казва ПОТ-ниче, а ТОП. :)))
За лелки не знам, но азвиждам момичета да четат в автобуса.
Нееее, Случайна, мисля, че наистина завиждат - на съчетанието хубава и интелигентна или интелигентна и хубава.
Аз пък бих си задала въпросите на глас, :)

от зад напред :)

коментара на Диди ме подсети за 1 виц " ..един перникчанин отишъл в магазин за анцунзи. Поискал  анцунг, апродавача го попитал за спорт или за свадба..."

А ти Случайна,  не'се  ко'си  че'ти  и  да не ти пука!

 

  Хората са полудели и изтрещели и единствения варинат да не изтрещиш е да не им обръщаш внимание. До колкото е възможно това.

 

Странно...  вчера след около година канене почнах да чета една книга (на български), която не съм чела и знам, че трябва да прочета - класика е, а и не всеки ден си намирам книги на български тук. Почнах да чета и се ужасих... от себе си. Не издържах повече от 5 минути.
Не предполагах, че телевизионните комедийни сериали и компютърът са ме направили толкова нетърпелива - не можах да прочета простиращото се на две страници  описание в началото, защото нямах търпение да почне истинското действие. От друга страна, достатъчно съм дисциплинирана и винаги чета подред и без да пропускам - затова просто оставих книгата - ще и' дам още един шанс и ако пак не става, ще си орежа времето за компютър.
Книгата е "Моби Дик" на  Херман Мелвил.

Предполагам хората те гледат лошо, защото инстинктивно усещат, че за да чете човек дебели книги, явно е уравновесен и спокоен :). Иначе не би имал търпението :)...

Диди, не знаех, че има такива хора. Всъщност, сигурна бях, че има мързеливи хора, ама чак пък толкова.... Освен всичко останало, колкото и да е добър дублажът, актьорското присъствие се поосакатява с него (мое мнение). Аз пък си имам и копринени потничета - само дето не са "до над пъпа", не смея :))).

Пестицид, то пък една чанта ... хем стара, хем и лачена... но пък още става за употребяване :)))

Наско, ще си ги чета дебелите книги, пък който иска - да се ядосва. Напоследък май само това правя - дразня околните, но пък не ми пука :)

Ела, не мисля, че е в тебе грешката. Тази книжка беше писана 1850-та година мисля. Стилът едва ли е много увлекателен, а пък преводът допълнително утежнява ситуацията. Не знам дали е въпрос на търпение и уравновесеност. Аз не съм от най търпеливите хора май :). Ще трябва някога да свикна с това гледане и наистина да престана да обръщам внимание. Просто ми стана чудно защо се случва това - в края на краищата, няма нищо осъдително в четенето, нали?

 Четейки написаното се сетих за разказа на един варненец в Мюнхен. Няма връзка с постинга, но си е моята асоциация. Среща ме случайно варненец в Мюнхен преди години и започва да ми се оплаква, че немците не са наред и са напълно откачени: "Представи си, кача се някакъв смешник в метрото, гледа някак странно, разсеяно, облечен като за карнавал и прическата му ненормална. На мен ми идва да стана и да му забърша един......Толкова ме издразни! А те кретените (немците) се правят, че не им пука и не го забелязват. Нищо не му казаха и дори не го погледнаха! Този, ако го бях видял във Варна, веднага щях да го зашлевя!"  Та явно в Бг е практика хората да се дразнят от различието)))))) Ти с книга- те, без;ти с с копринена риза- те, не; ти със син лак-те, с червен.....Добре, че не си пътувала във Варна :))))

Охо, КоприНа, аз като пътувам във Варна, много внимавам :))). Последният път, когато ходих с приятелка на кафе, тя дойде един час предварително, за да ми помогне да се облека "като хората" - никакви специални дълги поли, коприни, или пък (съвсем неуместни) дънки и рокерско яке. Във Варна съм специално предупредена, че не е прилично да излизам до магазина негримирана и с домашни дрехи. Изобщо, Варна е специален случай :)))

Хм, Случайна, ако някой на мен ми беше казал нещо за копринена блузка, сигурно нямаше да са в кавички отговорите ми :) Това е толкова невероятно, че е направо плашещо. Аз често чета докато се превозвам, но напоследък гледам да избягвам градския транспорт (в полза на маршрутките). Най-гадният ми спомен от студентските ми години е като се кача в рейса сутрин и вони на нечий гаден дъх. Е, много много го мразя това. Но сега гледам да избягвам и сутрешните пътувания.

А най-веселият спомен от трамвай е от ученическите ми години, когато бяхме седнали с моя съученичка на една седалка и тя много ама много разпалено ми обясняваше за някакъв секс с приятеля й. Не съм съвсем сигурна, но мисля, че разказът включваше и анален секс :) А трамваят беше пълен. Никой не се оплака. Ама никой :) Имам спомени и за различни ексхибиционисти, опипвачи или маструбатори. Общо взето доста неприятни спомени...Това градският транспорт е някакъв пълен ужас понякога.

Но както и да е, мисля, че трябва да им отговаряш на хората, като ти говорят такива глупости. Нито лакът ти, нито дрехите ти, нито пък четивото ти може да е повод за коментари от околните, щом не си им вкарала книгата в лицето. Изобщо, какво им става на тези хора. Мога да разбера моите неприятни спомени, но те са свързани с някакви болни хора. Но нормални хора да ти правят такъва коментари е просто ужасно. А аз толкова време изживявах онзи коментар за говоренето по телефона. Идея съм си нямала какви хора има...

П.С.Това за Варна сериозно ли е?

Уф, както може да се очаква, потребителят е заличил коментара си - за да не се чудиш, ще обясня, че онзи потребител, наречен Ген, изказваше очарованието си от моето писание във фейсбук, без да съм го молила за това.

Ооо, видях го, видях го този коментар. Той Ген явно е искал да даде своя принос към безпричинната агресия, знам ли. Съжалявам за неприятните ти изживявания. Но може би е по-добре да не четеш изказванията на хора, които не харесваш и които явно не те харесват. Няма особено смисъл в това. Поне не и в случая.

А това с дъха смърдящ на мърша за мен е напълно необяснимо. Какво ядат тези хора, и/или какви бактерии имат в коремите си е накаква мистика. И като си усещаш, че смърдиш, защо не отиваш на лекар?! Много, много гадно.

За дрехите...правила съм номера с ходенето със странни дрехи на село (въпреки че не рокерски, към това никога не съм изпитвала влечение) и резултатът беше нелицеприятен. Обидих се за известно време, после си казах WTF и продължих да си ходя както си ми харесва. Просто за някои хора е важно едно, за други - друго. Но ако някой дойде да ме тормози заради избора ми на приоритети, това би ми било доста неприятно. Наскоро спорихме с шефа ми на тема голи пъпове. Той моят пъп не се показва, когато съм на работни занимания, но явно хората обичат да правят екстраполации. Е, дискусията беше добродушна, но ме впечатли как човек запомня нещо от някъде и след това го налага върху друга ситуация просто така. А причините са трети. И накрая ако човекът е глупав или комплексиран, могат да станат сериозни проблеми. Моят случай не беше такъв, но все пак ме изненада.

И на кой да се сърдиш? Като машината в главите ни е една и съща, само че всеки си прави тези фокуси по различни поводи. Примерно позната, която излиза с някакви отврати. Мога да си представя, че и в нейната глава се получава нещо подобно - вижда нещо хубаво в даден човек в даден момент (свързано или не с нея) и после постоянно наслагва този образ върху други ситуации. Резултатът е лична катастрофа. Вероятно и аз правя същия фокус за някои неща, вероятно всички го правим. Може би хората в градския транспорт просто са достатъчно мизерни, за да го правят за всичко и с всеки. А може би има и някаква връзка с епидемията от безсъние. Има известни данни, че много хора в България не се наспиват системно, но не търсят помощ. Ако е така то едва ли е изненада, че рано сутрин са кисели и тъпи. И аз съм такава като не се наспя.

....не лъжи хората , коментара си е там.

"Ти ходила ли си на село с рокерско яке и скъсани дънки? Реакцията е покъртителна винаги."

Верно е :)) - покъртителна е точната дума :))).
Ами българинът някак трудно приема различните - може би защото не знае какво да каже при подобна среща?
В мое село, на нашата улица, живеят преселници - българи от Сърбия - дошли са преди сто години поне, но и досега им викат "пришълците".

Ама и ти - с този лак :))... Побъркваш народопсихологията на средния софийски пътникопътуващ. Стряскаш тъпниците и крокондуктора....(Дж.Л.)
Още една причина да си умре човек  от смяф :)))...

 

Да, Ела е права - трябва да се гледа от смешната страна на такива преживявания. Пък и наистина сама съм си виновна - пътникопотока си пътува в неговите си релси, а аз все наопъки вървя.

Дени, фейсбук като една мъдра и френдли- настроена система, ме уведоми, че моите приятелки Диди и КоприНа са коментирали нещо, аз реших, че е нещо интересно и така попаднах в блатото. Пак моя грешка - какво да се прави. Отдавам всичко на безсънието, хроничното недоспиване, характеровите особености и собствената ми проклетия :))) Но пак е смешно - какво да направя, като хумора ми за чувство си е такъв крив?

Хм, не съм я забелязала тази агресия към четящите. Всъщност това пътуване - по 40, 30, 20 минути си е изгубено време, ако не си измислиш някакво занимание. Предполагам, че тези, които нищо не правят (не четат книга или вестник, не решават судоку, не си играят на нещо) явно са вглъбени в себе си, медитират или размишляват, та е странно, че им остава капацитет да обсъждат действията или бездействията на околните. ;)

Shogun, аз например съм от наблюдаващите, :)) Зяпам по хората, ама дискретно, не аналогово, :)) Или си доспивам, ако съм се доредила до местенце откъм прозореца, :))
А иначе, преди време ние с една колежка се смеехе на щуротии в един автобус и само чакахме да ни попитат нещо и да отговорим с "А Вие защо слушате (подслушвате)?" Ама истината е, че никой не посмя да ни попита нищо. А защо ли? Ние толкова много искахме, :))

Sluchaina, кои са трите ти любими песни?

Случайна и мен клюкарника на Фейсбук ме уведоми, че се коментира, този пост и просто проверих, но не мисля, че съм постъпила лошо, като написах, че за този пост съм си казала мнението тук.

 Но пък ако някой още не ме е открил там сега знае, че може да ме познае по аватара.:)

Извинете ме, че не си говоря с вас - вчера имах интернет от късно, и за сметка на това, за малко :)))

Диди, в никакъв случай не си  постъпила лошо, напротив - благодаря ти за "постъпването", и на теб, и на КоприНа. Помислих, че ще е коректно когато се говори за нечие писание, да се посочи поне къде е прочетено , за да могат останалите хора да си изградят собствено мнение.

Нели, възможно е това да се случва изключително в моя трамвай, който има свойството сутрин да се пълни с възрастни, намръщени хора, които се връщат "към града" с туби и бутилки с минерална вода от Княжево. Друг път ще ти разкажа за хората с раници, пълни с буркани, които се качват от автогарата, а за бабичките, които имат за цел да сравняват цените по пазарите въобще няма да разказвам, защото ме хващат дяволите. Светът е шарен - и слава богу, иначе щее да е скучно :))

Пестицид, хората сигурно са усетили, че точно това искате и затова са се въздържали. Точно когато не искаш да те подслушват, ще те попитат нещо :))

Ела, Араминта Помиярката стана любимият ми разказ. Така искрено не съм се смяла отдавна, за което съм ти много благодарна. Детето също се смя с мен, а особено му хареса краят :). Любимите ми песни...хм.

Сещам се за няколко, сега ще ги намеря :)).

 

Много се радвам, че ти е харесал! Кажи на Захари, че и на мен финалът ми е любим - обожавам финални изречения, които са като удар с чук върху камбана.
Томчето с чудесно преведени разкази на Джон - "Поезия, проза, интервюта" - е една от малкото книги, които си донесох още в началото тук. Радвам се, че открих в нета голяма част от книгата.
Много ми е повлияло творчеството му - не само върху начина, по който възприемам света, но и върху начина, по който се научих да приемам себе си такава, каквато съм - и да осъзная, че не е нужно да се променям, за да се впиша в нечий чужд сценарий.
Много би било полезно да се изучават поне 2 разказа от тази книга в училище - в гимназиален курс. Децата ще го възприемат по-лесно, защото мозъците им не са закостенели все още толкова, че да кажат: така не се пише, ама това е пълно с грешки, ама къде е смисълът...

Ето този разказ например - най-краткото и въздействащо описание на емигранта: причините за емиграция, емоциите преди и след, вътрешния монолог, оправдаващ решението... - всичко събрано в по-малко от 300 думи... И написано, когато той е само на 24...

                                                Нещастният Франк

Франк погледна масата, като едва събра сили да погледне масата.
— Мразя тази маса — рече той — Гадна стара маса в къщата ми!
После погледна часовника.
— Проклет да бъде тоя часовник в къщата ми! — рече Франк, понеже, нали разбирате, това си беше неговата къща. След мъничко погледът му се плъзна по самото кресло на майка му,
— Това кресло не ми се харесва ни най-малко — озъби се той. — Само погледнете тоя килим, целия прашав и мърсест. Откъде накъде ще съм длъжен да наглежжждам всичкия  тоя  га-га!ден боклук. Какво съм аз, да не съм роб, че да се дрискредитирам пред хората, а те само да ми се хилкат и да ми се подигаврат пред цял свят. Как да продължава това, а? Как? Нима трябва да се откажа от собствения си живот, да нямам мой си живот, ами цял живот да се занимавам с поддържането на тая гадна, мръсна, скапана, шибана собствена моя къща?
Франк се приближи до своята глуха дърта майчица, жена -наа!, която все още преживяваше с него:
— Ами ти какво си се разхилила, глуха стара подметко? Да не са ми малко грижостите и без тебе, дето само ми се скътаваш в ъгъла? — Като изрече това, той я събори, а после я ритна в главата с всичка сила. — Така ти се пада, задето само ми се смееш, мръсно старо чудовище!
— Аз мразя тази подметка — каза той, като се усмихна пакостливо на себе си и на нея.
— Ще продам тая съборетина заедно с теб също в прибавка, маменце.
И така, той продаде всичко и напусна страната, и се установи в друга страна, която не му харесваше дори наполовина, колкото неговата свидна стара къща в Англия с неговата свидна, стара, старомодна, многообична майка, която той (Франк) беше изоставил потънала в дългове поради лошата жътва. Което всъщност обяснява какво беше станало.

© John Lennon

 

 За по/читатели  Араминта Помиярката

Страхотно! Как се е случило така, че не съм чела тези разкази? Направо е непростимо от моя страна! Благодаря, Ела, описанието наистина е страхотно. Видях няколко познати и близки приятели в образа на Нещастния Франк. Чудно нещо, все се мъчим да намерим някаква "друга" и "сериозна" причина, а причината спокойно може да бъде просто твърде старата маса или "прашавия и мърсест килим". Сякаш изведнъж видях, че точно това беше причината за заминаването на девер ми и на поне още двама приятели. А всъщност, "другата" причина е лошата реколта... Страхотен разказ, наистина.