Пак нищо...
Сядам по няколко пъти на ден пред компютъра с твърдото решение да напиша нещо, но тъй като нямам идея за какво се зачитам в дневниците на другите и започва да ми изглежда, че още по-нищо нямам за писане. Цяла седмица минава ей така без да се случи нищо интересно, чета по цял ден, гледам филми, спортувам умерено, поработвам още по-умерено и дните ми изглеждат като копирани един от друг. Някой беше казал, че на умните хора никога не им достига времето за нещата с които са се заели, ако е вярно, ума ми не само, че е малко, ами има даже някакви отрицателни стойности. Трябва да направя нещо, някои хора живеят сред предизвикателства и авантюри ежедневно, а аз съм се затапил, мислех, че съм се наситил на авантюри по едно време, ама се оказва, че май не съм. Уфф, и авантюри ми изглежда безсмислено да правя.
Ако някой е изчел всичко дотука, да му изкажа съболезнованията си. Да се чете безсмисленото ми бръщолевене е още по-безсмислено отколкото да се пише даже :(. Дано ме удари тия дни някоя печалба я от тото я от нещо друго...
Абе едни мои хора ме карат чат пат и за това са ми влезли така в полезрението. Да си чупиш главата за забавление? Нещо не ми е ясна идеята. Разбирам ако преследват някаква по-далечна цел, например ако си планински спасител и тренираш скално катерене, или нещо подобно е ОК, обаче да лазиш по камънаци за забавление нещо не хващам идеята. За голямо мое нещастие имам доста опит в екстремните спортове и не знам защо съм го правил. За скачане с бънджита и други топ глупости въобще няма какво да коментирам.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Ох, те и мисли май почти не минават :).
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Има си специалисти (и аз не съм от тях), според които организмът на някои хора възприема опасността като удоволствие, заради въздействиоето на адреналина върху мозъка. Та това е идеята - кефиш се да си рискуваш живота.
Аз не съм по чак такива екстремуми, за каквито ти говориш, обаче един 10-12 часов зимен поход в планината, по немаркирани маршрути, след пет след обяд на фенерчета, напълно задоволява тщенията на моята душа да се почувства застрашена. Писах тия дни като коментар по въпроса какво мислим, докато бягаме: ако се стресираш цяла седмица с простотии и неприятности, и отидеш някъде, където си на косъм - наистина е много освежаващо. Направо се прибираш нов човек.
Май трябва да уточня какво според мен е екстремен спорт, това е: бънджита, спускане с колела по планински баири, катерене на стени и скали без осигурителни въжета, скачане от сгради с парашут, лов на крокодили с голи ръце и въобще всякакви подобни работи. Алпинизъм (със всички мерки за безопасност и нулев риск), гмуркане с и без акваланг (пак с мерки за безопасност), бойни изкуства, ски (без слалом по пълен с камъни ледник в Хималаите) , пещернячество (мерките за безопасност!!!) и други не са екстремни спортове за мен, а са здравословна гимнастика раздвижваща кръвта. А пък неща които служат за подготовка за нещо друго са си част от занаята и се правят за някакви облаги, което е ясно разбираемо за всеки.
За безсмислените екстремни спортове, конкретния повод беше, че ме караха да скачам от мост с бънджи, а няколко дни преди това пък друг глупак ме кара да изкачване едни скали без въжета и ми преля чашата на търпението от глупости. Сигурно и да се тренира бокс със залепени натрошени стъкла на юмруците на някой му изглежда забавно, но е безсмислено и тъпо. Аз поне едно време когато ме въвличаха в такива дейности, чаках с голяма досда и още по-голям яд да свършат.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
Апатия братко,апатия.До болка познато състояние.А за екстрмните спортове си прав,и аз съм на същото мнение.Чуствам се точно като теб,очаквам с яд и досада да свършат.Последната дивотия дето щях да направя носи дата юли месец.Бяха ме навили да се пускаме с моторен парапланер и да летим над морето,а аз съм си как да ти кажа има няма 100 кила :))).До ден днешен се радвам,че не се навих на таз дивотия :)