Пак на пазара на труда

Не, бе, не. Тоя път не ме уволниха. Тоя път аз реших да си тръгна...Не съм си тръгнала още, но съм на път...И ми е кофти, тъжно, тъпо...и обидничко. Но да започна отначало и малко по-подредено.
Решихме да имаме бебе. О, чудо! Нещото, което чаках от 2 години и половина (и още 3 преди да го открия) - да ми каже, че ще правим бебе. Извоювано със сълзи, когато не издържах, с молби...И тъкмо се зарадвах, виждах се направо бременна и много много щастлива, когато установих, че това в тая фирма няма да го бъде. Не мога да изкарам спокойна бременност, когато непрекъснато съм подложена на стрес и ми изсипват на главата простотия след простотия. Никога не съм искала да работя в кол център, още след първия опит се бях зарекла, че няма да се повтори. За съжаление, след няколко месеца търсене на подходяща работа (понеже ме уволниха от такава, която харесвах, защото съм била твърде бурна и не можеща да си укротя бунтовния дух), се наложи да започна в хелпдеск. Няма такава отврат. Постоянно ме дразнят хората, които се обаждат. Не ги разбирам, честно. Що не ровнеш малко, бре, да пипнеш тук там, па сам да го оправиш тоя компютър! Мен би ме било срам да звъня на някого си, че да го питам за нещо компютърно. Ми гугъл има, ако не се сещам сама. Ей на онзи ден го прецаках тотално Тошибчо Сателит (той и без тва хайванът едва крета, щото е накачулен с глупости) - изтрих му звуковите драйвъри. Идеше ми да се гръмна. Реших се на преинстал от оригиналния диск, но в последния момент реших все пак да видя какво ще каже чичко ви Гугъл. Ми кво каза - предложи ми съвсем безплатни звукови драйвъри от онлайн съпорта на Тошиба - хич не се наложи да звъня, просто даунлоуд и айде, качваш и честито, на ти филми, на ти музичка. А те ще ми звънят да ме питат как се прави пърсънъл фолдър в outlook! Дразнят ме и безумните новости, които въвеждат, уж за да ни станела работата по-лека, а всъщност я увеличават с пъти. Дразнят ме неизпълнените обещания, мудността, с която вършат всичко...
Но не ми беше тва мисълта, а за пазара на работна ръка в Бг. И по-точно на работната ръка с езици, икономистите, адвокатите и ай-титата са ясни. Търсела се работна ръка, моля ви се, с езици. Глупости. Единственото, за което се търси въпросната ръка са хелпдескове и всякакъв вид съпорт центрове, в краен случай секретарки (прясна обява във форума на СУ - секретарка с английски и испански за 500 лв?!?! Гладна ще умре горката). За всичко друго "нямате подходящ профил", "нямате такъв опит", "Ами нямате опит за тази позиция, но мога да ви предложа в АйБиЕм".Ми не ща в АйБиЕм, от трън та на глог, аз от едното бягам, в другото да ида - не съм откачила толкова. И как да придобия опит в област, в която искам, като никой не иска да ме вземе, щот съм нямала такъв опит. Е, къв опит да набера, като станахме втора Индия - царството на хелпдеска...
Та не е лесно. Засега само едно интервю имам, за секретарка. И все пак, ако не дадат поне 1000 чисти, няма да си мръдна задника от тъпия хелпдеск. Все някога ще има нещо "подходящо" за мен. Милото ми бебе, колко има да ме чака...
Мъчно ще ми е да си тръгна, особено за няколко от момичетата, доста близки станахме...
Абе криво ми е, много. Никакъв смисъл нямаше от цялото ми учене, от всичките 5 езика (айде 4 и половина, че на фински ми трябват 10 мин да съставя изречение). Както казва един колега "И кво като съм магистър-  пак хелпдеск!" ...