Пак за работата
Току-що се скарах с баща ми, защото кандидатствах по една обява.
Според него фирмата ми е добра, защото плащала достатъчно и не ни играят номера с осигуровки. Всяка работа била скучна, заплатата била важна. Ето и на него и майка ми не им харесвало, ама работели.
Аз седя и се чудя как може да ми изтърси такава глупост - да се забия в тъпия хелпдеск без НИКАКЪВ шанс някога да правя нещо, което ми харесва, само защото ми плащат добре? Да им търпя лъжите, защото ми плащат добре? Да им търпя тъпите юзъри и да им се мазня, а юзърите да ми се държат все едно съм им длъжна?И ако продължа да работя тук, наистина няма да ме искат другаде, защото вече съм работила в хелпдеск...( За това можете да прочетете в моя блог, не съм го пускала в общия)
И сега направо се чудя - наистина ли има хора, които си мислят, че е по-добре да хабя нерви, както вчера споменах - да ми се повръща при мисълта да ми стъпи кракът на това място, ама да седя там, щото плащали добре...
Или е по-добре да работя нещо, което ми е интересно и дори да не се развия в него (всъщност аз въобще не държа да се катеря по някаква кариерна стълбица), няма да хабя толкова нерви (то каквото и да работиш, все някакви се хабят), но за по-малко пари? А за тази обява, за която кандидатствах, дори не мисля, че ще са толкова малко. А и да са, ще имам достатъчно време за попълване на бюджета с други дейности...
Все едно него ще издържам, та да има значение за него каква ще ми е заплатата....
Те не че ще ме вземат на тази работа, щото съм работила в хелпдеск и най-вероятно профилът ми "няма да е подходящ", ама все пак.
ТЪПО МИ Е.
П.С :Тук е мястото да кажа на всички бъдещи и настоящи филолози, които все още не са се объркали да се хванат на индийското хоро - НЕ ГО ПРАВЕТЕ, освен ако не сте на път да умрете гладни или наистина искате да се занимавате с това.
Според него фирмата ми е добра, защото плащала достатъчно и не ни играят номера с осигуровки. Всяка работа била скучна, заплатата била важна. Ето и на него и майка ми не им харесвало, ама работели.
Аз седя и се чудя как може да ми изтърси такава глупост - да се забия в тъпия хелпдеск без НИКАКЪВ шанс някога да правя нещо, което ми харесва, само защото ми плащат добре? Да им търпя лъжите, защото ми плащат добре? Да им търпя тъпите юзъри и да им се мазня, а юзърите да ми се държат все едно съм им длъжна?И ако продължа да работя тук, наистина няма да ме искат другаде, защото вече съм работила в хелпдеск...( За това можете да прочетете в моя блог, не съм го пускала в общия)
И сега направо се чудя - наистина ли има хора, които си мислят, че е по-добре да хабя нерви, както вчера споменах - да ми се повръща при мисълта да ми стъпи кракът на това място, ама да седя там, щото плащали добре...
Или е по-добре да работя нещо, което ми е интересно и дори да не се развия в него (всъщност аз въобще не държа да се катеря по някаква кариерна стълбица), няма да хабя толкова нерви (то каквото и да работиш, все някакви се хабят), но за по-малко пари? А за тази обява, за която кандидатствах, дори не мисля, че ще са толкова малко. А и да са, ще имам достатъчно време за попълване на бюджета с други дейности...
Все едно него ще издържам, та да има значение за него каква ще ми е заплатата....
Те не че ще ме вземат на тази работа, щото съм работила в хелпдеск и най-вероятно профилът ми "няма да е подходящ", ама все пак.
ТЪПО МИ Е.
П.С :Тук е мястото да кажа на всички бъдещи и настоящи филолози, които все още не са се объркали да се хванат на индийското хоро - НЕ ГО ПРАВЕТЕ, освен ако не сте на път да умрете гладни или наистина искате да се занимавате с това.
Решението е твое, от това не ти става по-леко, разбира се. Ако с баща ти бяхте на едно мнение, един от двамата щеше да е без мнение :).
C`est la vie: дебелите искат да им стоят добре красиви дрехи;
майките вкъщи искат да ходят на работа;
работещите майки искат да виждат по-често децата си, а не глупавата физиономия на шефа;
а всички искаме по-големи заплати...
Радвай се на това, което имаш, и просто изчакай подходящия момент. Знам, че звучи абсурдно опростяващо, то затова не всеки може да бъде Dalai Lama :).
С какво сравняваш филолозите, за да прецениш, че са "застрашени" от гладна смърт? Аз съм завършила история, която също като филологията не е професия. От третата година на трудовия си живот до ден днешен съм благодарна на образованието си (първите две се питах, какво ме е прихванало да уча нещо, което "не е занаят" цели 5 години). Намирам, че то ме подготви удивително добре да живея в непрестанно променящ се свят. Може да не мога да рецитирам хронологии и имена на исторически личности, но знанията за това колко пъти нещата са се променяли в човешкото общество рамките на 2-3000 години намирам за изключително полезни. Имала съм трима различни работодатели. Всички се интересуваха само дали а) съм завършила университет и б) мога да върша онова, за което търсят човек. А след 4-5 години трудова кариера, започва да ги вълнува и въпроса какъв ти е предишният трудов опит.
Колко време си работила на хелпдеск, че да заключиш, че това е определящо за профила ти?
Еовин, какво е "хелпдеск"? И къде все пак работиш?
Достоян, да работиш в хелпдеск е гадно. Клиентите се държат с теб сякаш си последния глупак, сърдят се, че не им отговаряш преди още телефонът да е звъннал и смятат, че ги лъжеш. А пък накрая се оказва, че не знаят, че рутера им е на ремонт, но се оплакват на хелпдеска, че не им работи услугата. Въпреки че има и обратните случаи - да са прави.
Просто защото много голяма част от хелпдесковете са в Индия, тъй като там работната ръка е най-евтина. Само че индийците говорят ужасно, жесток акцент, за това местят част от хелпдесковете тук - щото и ние сме евтина работна ръка, но за сметка на това много по -качествена поне в отношение на език. Предимно филолози взимат, защото им трябват хора с високо владеене на езика, пък то компютрите се учат.
Мария, определям, че е важно за профила ми, защото от няколко места ми се обаждат с репликата "Разгледахме сивито ви, не е подходящо за дадената позиция, но ако искате можем да ви предложим място в IBM хелпдеска". Супер, а? 8 месеца. Ще го трия вече. По-добре да изглеждам неработила отколкото с тва в сивито.
Трий го. Не е достатъчно значим опит за да впечатли положително работодателите. Пък е причина да ти досаждат с предложения, които не харесваш. Ако се интересуват от филологическите таланти на човека, който търсят да рекрутират, много повече ще ги впечатлиш, ако напишеш, че си записала интензивен целодневен курс по финландски (например) за 8 месеца. Не губиш нищо. Никой не може да научи финландски за 8 месеца. Но пък не изглежа и като да си си губила времето в празни занимания.
ПП "индийското хоро" е много добре измислено вкарвам го в речника си незабавно.
ППП. има ли я тази "позиция", за която по СV са преценили, че си неподходяща някъде обявена в нета. Стана ми любопитна да прочета как са я описали.
А и освен това голямо момиче си, спри да слушаш родителите си, особено когато не са прави :)
Значи това ми напомня едно време като трябваше да кандидатвам за следване. И един хубав ден шокирах моите родители с "Ами решила съм да следвам психология!". То не бяха семейни драми.... убеждаваници.... И майка ми ми викаше "Бе ти си вземи хляба в ръцете и тогава се занимавай с тия работи"... И да ти кажа до ден днешен не съм съжалила нито за един момент. Моят аргумент беше, че ако следвам икономика (каквото щеше да е най-разумното според наште), надали ще ми е интересно в цял живот в професията (за да тествам този вариант, бях почнала да чета някаква книга "елементарна икономика" - или нещо подобно - и просто не ме влечеше и тва си е). А пък ако рискувам и следвам каквото искам, поне ще е интересно, а има шанс и двете да станат (хем някакви задоволителни за мен доходи, хем интересност).
Но, виж, аз все пак малко се колебаех между философия и психология и ако беше само философията, знам, че по-скоро нямаше да я следвам. Щото там пък хептен няма работа вече... все пак не беше съвсем идеалистично решение, имаше си го и прагматичния елемент.
Така че всеки си ги решава сам тия работи. Нямам представа кой е правилния избор. Напълно разбирам някой, който казва "Искам пари и стабилност, пък вече тя всяка работа е и малко скучна и малко интересна". Между другото, забелязала съм, че мъжете като цяло са с малко по-практично настроени в това отношение от жените , може би защото някси като цяло по им е ролята такава една като "глава на семейство" и т.н.
Ако не смяташ, че въпросната работа задоволява изискванията ти в живота-напускай и не му мисли! Ако не си в отчайваща нужда, изобщо няма нужда да си губиш времето, търси си нещо по-добро. А такова винаги има.
Да не говорим ако работата те кара да се чувстваш зле и не виждаш никаква перспектива в нея. Не знам какво работите в хелп-десковете, ама при всички случаи ми звучи като работа с хора. Нещо, което аз лично мразя.
Както и да е, както знаете, смятам личното щастие и удовлетворение за най-важното занимание в живота. Вярно е, че каквото и да работиш, винаги ще има трудни или скучни моменти, но важното е въпросната работа да те стимулира да забравяш проблемите и да те кара да даваш най-доброто от себе си. Вярно, оцеляването е най-важното, но ако оцеляването не ти е под въпрос, не се продавай за по-малко от истинската си цена.
Пък родителите винаги говорят така, винаги искат да имат деца икономисти, банкери и адвокати или ако не това, поне децата да имат стабилен доход и да са подсигурени. Те затова и са родители. Но децата са длъжни да поемат по своя път и да си го извървят така че те самите да са доволни от избора си.
Какъвто и да е той и където и да ги отведе.
Или да взема да забременея на голямата заплата и да изкарам един примерно 7 месечен болничен, после още 9 месеца майчинство, та за толкова време все нещо ще ми хареса. Пък току-виж не се и налага да работя след това. Хъх.
Между другото ми е странно, че не ставаш за секректарка. Знаеш езици, боравиш с компютър, общуваш с хора, какво повече се иска???
А и що пък само секретарка. Можеш да си преводачка, вероятно и журналистка, в смисъл да превеждаш или дори пишеш статии в някое списание, можеш да даваш частни уроци-има бая частни школи за езици, все някъде могат да те вземат. Сега не знам колко плащат, но може някъде и добре да плащат. Или да станеш уеб-дизайнер примерно. Все нещо ще си намериш има всякакви професии...
Eowyn, ти си достатъчно умна да се справиш и без съветници, така че само действай, и ги остави старите, те са спряли там в тяхното си време и от там ти говорят!(Понякога и за добро) Прави, както ти го искаш и мислиш!
С поздрав и уважение към дързостта и вдъхновението!
Мога да съм преводачка, да, от това ми настръхваха косите в университета, пък и все ми се струва, че и там малко се плаща.
В частните школи също по принцип плащат малко, но пък ще е нещо, с което ми се занимава, поне. Майка ми предложи да взема часове в някоя школа един ден от седмицата, ама няма как да стане - плаващ ми е графикът. Абе...
А, да, на работа съм. В неделя, в четвъртия от 7 почивни дни. Мамини златни.