Пак вали...

Напоследък нищо не върви както трябва. Всъщтност цял живот нищо не върви.. Се едно оня горе е създаден само за да ти обърква плановете и да ти пили на главата, че не си идеален и трябва да се промениш. И защо? Само за да са доволни другите трябва да си това, което не си.. да огаждаш на сички, да им се усмихваш мило, когат единственото коет искаш е да си сам и всичко и всички те дразнат. Мн се отплеснах.

Иксах просто да кажа, че не мога да спа изобщо. През ноща майка ми ме хваща на ПиСито и почва да си вика.. едно и също винаги.

Няма да си вземеш изпититее! Лягай да спиш! Какво ми седиш на тоя компютър? Да ти взема кабелите ли искаш?

И така докат не те заболи главатаи не решиш, че все пак леглото не е чак толкова лоша идея. Да, обаче някой пита ли те дали ти се спи или не.. дали имаш нужда от сън или не? Не, разбира се. Твойто мнение не е важно. Никога не е било и никога няма да бъде.

А пък като легна да спа... единственото коет правя е да се върта кат престарял акробат. И ако случайно по някое време заспа.. почвам да сънувам гадни училищни кошмари.
Всичко е заради изпитите. Притеснявам се страшно много. Толкова много, че даже ми е трудно да уча. Само дет сички са решили, че на мен не ми пука. Че едва ли неее си живея перфектно и нищо не ме притеснява. Майка ми я няма цял ден. Прибира се в 9 вечерта и

Айде сядай да учиш. Какво ми се размотаваш тука?
Ама аз до са съм учил. Късно е, изморен съм...
Не ме интересеува. Няма да ги земеш тия изпити и тва е.

Защо винаги трябва да е толкова предубедена? Не ми помага изобщо. Не че ми е нужна помоща й. Въпроса е, че ми съсипва живота в опитите си да ми помогне. Сигурно звучи мн пресилено, но е така. Нещата са толкова прости, а тя само се чуди как да ги усложни.
Искаше ми се да си говорим повече. Но дори и да говорим, тя не ме слуша. Знае си нейното... тя винаги е права и аз винаги лъжа.