ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ
Имало едно време един поп.
Той си имал кученце.
Кученцето му умряло
и на гроба му написали:
"Имало едно време един поп.
Той си имал кученце.
Кученцето му умряло
и на гроба му написали:
"Имало едно време един поп.
Той си имал кученце.
Кученцето му умряло
и на гроба му написали:
.........
и т.н."
--------------------------------------------
Имало едно време едно мече.
То си имало джобче.
В джобчето му имало писъмце.
В писъмцето пишело:
"Имало едно време едно мече.
То си имало джобче.
В джобчето му имало писъмце.
В писъмцето пишело:
"Имало едно време едно мече.
То си имало джобче.
В джобчето му имало писъмце.
В писъмцето пишело:
.........
и т.н."
---------------------------------------------
(това е песничка, но също е без край)
Имало е нявга един котарак 2 пъти
и той бил 2 пъти
само с един крак.
Минали години котаракът тоз 2 пъти
останал 2 пъти
даже и без нос.
Приказката тая що Ви разказах? 2 пъти
Приказката тая що Ви разказах!
Със мерак 2 пъти
ще повторя пак:
Имало е нявга един котарак 2 пъти
и той бил 2 пъти
само с един крак.
Минали години котаракът тоз 2 пъти
останал 2 пъти
даже и без нос.
Приказката тая що Ви разказах? 2 пъти
Приказката тая що Ви разказах!
Със мерак 2 пъти
ще повторя пак:
и т.н.
Ако и Вие се сещате за такива приказки, можете да пишете тук!
Ей като прочетох това заглавие, направо ми потрепна нещо в душицата. Имаше едно време една детска книжка "Приказка без край", която ми беше любима. Името на главния гелой сигурно никога няма да го забравя: Бастиян Балтазар Букс. Големи фантастики бяха вътре - едни дракони, пък най-различни земи, изпитания, джуджета и всякакви такива занимателни нещица. Много си падам по детските книжки и до ден днешен като ми е нещо тежко или пък е някой от онези супер изморителни дни, в края на които не можеш по никакъв начин да заспиш, си хващам някоя детска книжка - Стас и Нели, Хари Потър даже или някои приказки и се успокоявам.
Много яка книжка! Прочетох я на един дъх, че и за още питах!"I hate to stay, but then I hate to leave..."