ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Крискозавърчето Гриси искаше да си купи бонбончета, но когато порови в джобчетата си не намери нищичко там. Големите му тъжни очи гледаха чудните разноцветни лакомства , през прозрачната преграда наречена стъкло , а огладнялото му коремче тревожно къркореше за поне една от тези бонбони красящи дървения щанд. В това време покрай него минаваха десетки други дечица и влизаха в чудния магазин , за да си купят от сладките радости и да се насладят на незабравимият им вкус. Големите очи на Гриси се изпълниха със сълзи, мъка обзе душата му, жажда превзе устата му, ако можеше да си купи поне една бонбона, света щеше да му се стори някак по ....... сладък . От ъгъла, ей там до синята къща, се задаваше Мухан, той всяваше радост и щастие от там от където минеше, не мога да ти обясня защо, но знам че усмивка изгряваше на всяко лице, мигом щом доближеше някой. Скъсявайки разстоянието до магазина на сладките неща, Мухан видя тъжното личице на Крискозавърчето Гриси и реши да накара това дете да се усмихне широко и сърцето му да се изпълни с радост . Замисли се какво ли може да е причинило тъгата на детето и не след дълго се сети причината за залязлата усмивка на нежното личице. Мухан се завъртя покрай Гриси , изпусна уж случайно една банкнота, бутна детето и му каза че е изпуснало паричките си на земята, без много да му мисли Крискозавърчето Гриси взе банкнотата и на бегом влезе в магазина да си купи от най вкусните бонбони който можеше да съществуват на земята. Мухан си тръгна доволен, а Гриси , оооо Гриси беше единственното летящо крискозавърче в света , е как иначе, та нали крилата му бяха най големите - крилата на радостта!