ПРИКАЗКА ЗА ДЕРВИША

    Имало едно време един дервиш. Веднъж той замръкнал в град в пустинята. Попитал хората кой е най-богатия човек в града и те отвърнали, че това е Хасан. Отишъл дервишът в дома на Хасан и той му предложил своето гостоприемство. Стоял дервишът при Хасан няколко месеца и решил да замине. На тръгване казал: "Благодари на Аллах за това, което имаш!"
"Не се подвеждай по очевидното", отвърнал Хасан, "всичко отминава".
    Заминал дервишът по своите дервишки дела и се върнал след година в същия град. Потърсил дома на Хасан, но там имало само руини след ужасен пожар. Тогава дервишът отишъл при втория по богатство в града - Али. Похлопал на вратата и ... вратата му била отворена от слугата Хасан. Хасан му разказал, че в рамките на един ден пожар изпепелил дома му, а страхотно наводнение унищожило реколтата и стадата му. Али се смилил и приел Хасан като слуга. "Но не се подвеждай по очевидното, всичко отминава", казал отново Хасан.
    Дервишът погостувал, заминал си и след няколко години пак се завърнал в града. Отишъл в дома на Али и какво да види - господар на дома бил Хасан. Али починал, като преди това завещал всичко на Хасан, доволен от работата му. "Казах ли ти, че всичко отминава?", попитал Хасан дервиша.
На другия ден глашатаи обявили, че халифът на страната ще даде торба със злато на този, който го научи как когато е най-щастлив да изпитва по мъничко тъга и как когато е най-тъжен да изпитва радост и надежда.
    Дервишът му подарил пръстен и получил наградата. А на пръстена пишело: "Не се подвеждай по очевидното, всичко отминава"