ПОЕЗИЯ

МИДА С ПЕСЪЧИНКИ

Безбройни песъчинки през мидата минават,
но само някоя на бисер в нея става,
измъчва я, боли я, забива се във нея
и тази мида вече със болката живее.

Защо сред милионите се случва точно тази
едничка мида бисер във себе си да пази?
Обича ли я Бог или пък я наказва?
Какво чрез тази мида на нас самите казва?

Че от живота само черупката остава?
Не всяка болка във бисер се втвърдява.
Че трудна е съдбата, когато е красива?
И нови песъчинки в душата се забиват.

ПОЕЗИЯ

Влюбих се в нея, а тя ме докара
до лудост и пълна амнезия,
а още не съм й намерил дамара
на старата дама Поезия.

Прекрасната вещица! Така ме омая,
че си загубих ума и езика...
С нокът ме перна и ме запрати в безкрая –
в ушите на глухи да викам.

След толкова идоли ме накара да лазя,
че коленете ми са охлузени,
но нито една не успях да намразя
от кордебалета на нейните музи.

Слушам гласа й прехласнат,
а той е пълен с насмешка...
В живота понякога търсех и щастие –
но това е съвсем по човешки.