ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА ИЛИ МИСЛИМ ЛИ ЛОГИЧНО?
Искам да ви разкажа един симпатичен виц, който ни учи как трябва логично да мислим:
" Пътувам в автобуса и трябва да подам билета си на човека пред мен, за да го перфорира, но как да се обърна към него - на Ти или на Ви? Започвам да разсъждавам.
Така-а-а-а! Следващата спирка е последната в нашия микрорайон. Човекът е с цветя, значи отива при жена. Букетът е много красив, значи и жената е красива. В нашия микрорайон има само 2 красиви жени - жена ми и любовницата ми. При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена ми. А тя има двама любовника - Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка. И аз казвам на човека:
- Иване, ще ми продупчиш ли билета?
А той:
-Ти пък откъде знаеш как се казвам?"
И това, ако не е логика, здраве му кажи, как мислите вие? ( Смях в залата.)
Споделете има ли за вас сблъсък между логичното, рационалното, разумното и емоционалното? Тогава, когато логиката и разумът ти казват едно, а емоцията те води към друго? ;-) И кое надделява при вас специално?
" Пътувам в автобуса и трябва да подам билета си на човека пред мен, за да го перфорира, но как да се обърна към него - на Ти или на Ви? Започвам да разсъждавам.
Така-а-а-а! Следващата спирка е последната в нашия микрорайон. Човекът е с цветя, значи отива при жена. Букетът е много красив, значи и жената е красива. В нашия микрорайон има само 2 красиви жени - жена ми и любовницата ми. При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена ми. А тя има двама любовника - Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка. И аз казвам на човека:
- Иване, ще ми продупчиш ли билета?
А той:
-Ти пък откъде знаеш как се казвам?"
И това, ако не е логика, здраве му кажи, как мислите вие? ( Смях в залата.)
Споделете има ли за вас сблъсък между логичното, рационалното, разумното и емоционалното? Тогава, когато логиката и разумът ти казват едно, а емоцията те води към друго? ;-) И кое надделява при вас специално?
Според мен разумът и емоциите, имам предвид особеното интуитивно усещане, могат да се съчетаят, и тогава резултатите са още по-добри.
Спомням си, че през лятото, както си вървях по улицата, на известно разстояние пред мен видях една жена, която носеше в двете си ръце по една торба. Приближавайки я, забелязах, че жената взе с една ръка двете торби, а със свободната ръка си свали очилата, гледайки към мен.
До тук нищо интересно. Интересното беше от моя страна, защото аз се изненадах от собствената си неочаквана реакция. Стигайки до жената, устата ми сама произнесе: "Извинете, вие май искате нещо да ме попитате?". Миг, след като се чух, осъзнах какво съм направила, и ме хвана срам от себе си как така ще спирам хората по улицата и ще им задавам странни въпроси.
Нямах време много да се ядосам, защото жената каза: "Да, исках да ви попитам нещо. Аз ви познавам. Вие работите в еди-кое си училище, където учеше синът ми, но аз го преместих в едно друго, от което не съм доволна, та исках да ви попитам дали мога да го върна отново при вас".
Аз не я познавах тази жена, за мен външният й вид беше напълно непознат, но явно подсъзнателно имам спомен, че съм я виждала. И все пак това не е достатъчна причина да я заговарям на улицата.
Не мога да забравя този случай, защото все още не съм си отговорила как така стигнах до извода, че тази жена иска да ми каже нещо. Може би нещата са комплексни и се основават и на логика, и на интуиция, и на психология...
Ако някой се обърне към теб и си свали очилата (особено ако са слънчеви и така си открие преди това прикритите очите), това е знак, че насочва вниманието си към теб и че търси връзка. Ако освен това другият се е движил, и след това спре и те гледа, може да се предположи, че те изчаква - значи пак търси контакт.
Тош, прав си за езика на жестовете, че свалянето на очилата и поглеждането към даден човек изразяват желание за контакт, но пропуснах да отбележа нещо важно. В мига, в който се разминавах с тази жена, тя вече не гледаше към мен, нито забави крачка, за да ми покаже, че има намерение да ме заговори. Как ли се е почувствала след моя странен въпрос?