ПО ПОВОД НА Имало едно време някакъв бглог...
В същност и аз от края на май не съм писал.
До сега не бях писал и публично. Не съм имал и кой знае какви публични изяви. Като изключим една две статии по вестниците и няколко телевизионни интервюта с Таня Харизанова от младите демократични години.
Една от причините да не пиша през този месец е, че действително имах много работа.
Друга причина е, че циклите на караниците се ускориха а това ми е досадно. А много пъти съм казвал: “В спора се ражда караницата”. В един спор няма победители. Едната страна е унизена, а другата е горда, че е казала истината, въпреки че дали това действително е истината изобщо не е сигурно.
Lady Frost казва, че не пише вече в БГлог. В същност въпросът е като аз не съм писал от края на май и Lady Frost не пише в БГлог, ние пишем ли в други блогове. Защото ако ни се пише и не искаме да пишем в БГлог, тогава следва въпросът “Защо?” А ако не пишем в други блогове не значи ли това, че трябва да поизчакаме да ни се допише?
Тук публикувах доста съкровени мои мисли. Гордея се с това. Защото намерих сили и кураж да излъча това което мисля и чувствам публично. И знаете ли? Случи се чудо. Едно от чудесата в които вярвам безумно! Много хора откликнаха положително на излъчената от мен енергия. Личи си по коментарите и броя хора, които са прочели публикациите ми. И аз им благодаря!
В същност чрез БГлог се сбъдна в един период от живота ми една от основните седем молби, които отправям честичко – “Господи свържи ме с енергията на тези човеци, които искат тази земя да стане едно по-добро място за живот!”
А вие как мислите?
Що се отнася до караниците аз нямам предвид теб, а духа който в един момент взе превес.
Но както е казал дервишът, нека не се подвеждаме по очевидното, всичко отминава...
Да и на мен малко множко ми дойдоха негативизмите, обидите и караниците... караниците и обидите просто ей така, заради спорта. Радетел съм на разбирането, че трябва да можеш да си кажеш мнението, но когато е свързано с обиди към други хора, трябва да има морални норми, които да те спрат, както и да е...
искрено се надявам ако ни се пише, да искаме да пишем и в БГЛОГ ...
Между другото .. стягаме куфарите тия дни за по-дълъг престой в БГ, поне няколко седмици, Терко сигурно ще организира нещо да се видим като идваме с Таничка до София ...
Ще се радвам да се срещнем в София, Жоре.
Що се отнася до другото... Има един силен духовен закон. Законът за най-малкото усилие. Състои се основно в ПРИЕМАНЕ и НЕКРИТИКУВАНЕ. Тогава всички сетива са настроени да "видят" и "усетят" възможностите. В същност въпросът е простичък: Каквато и ситуация да се налага да преживея, аз си задавам въпроса: "С какво може да ми послужи това?"
И тогава се случва едно простичко тайнство - насочваме енергията си само в желаната от нас посока.
Затова искам да споделя какво мисля за спора, в който се ражда не истината, а караницата. И който е нещо, което, съгласна съм, че доказахме на практика как не умеем да водим. В същото време е невъзможно да си представим, че всички винаги ще бъдем на едно и също мнение, затова спорът би трябвало да го приемаме като напълно естествена форма на общуване. А ако се води по правилата, би било истинско удоволствие да се участва в него.
Спорът се изражда в момента, когато започнат да се разменят некоректни мнения, имам предвид такива, които не отговарят на истината, в които липсват аргументи, логически доводи или се осъществява някакъв натиск, когато е налице определена преднамереност, когато се преминава допустимата граница на личното пространство и се създадат условия за възникване на конфликтна ситуация.
И тук наистина идва въпросът – нужно ли е въобще да се започва един спор, който лесно прераства в караница? Или по-точно досега не се е случвало да спорим, без това нещо в един момент да се превърне в лична война. Май че винаги става точно така. И как да се постъпва в такива случаи? Да си замълчим ли, или да си кажем мнението? Ха! Май и двата варианта си имат своите недостатъци, но все пак... За мен по-лошият е мълчанието, отдръпването, защото - за другите хора не знам - но аз въпреки негативизмите, научих много неща от голямата караница и май вече гледам по различен начин на нещата и на хората, които взеха отношение по темата.
аз също не съм писал скоро в БгЛог. Не защото не искам,
а защото имам много работа и вдъхновението ми в момента
е насочено в друга посока- ти поне знаеш в коя.
И аз предпочитам повече да чета и да слушам отколкото
да говоря. Болно ми е, че тук станаха такива караници
и че някои от "старите" блогери казват че си тръгват и
искат да си трият постингите.
Само че се питам -
всъщност какво всъщност има да делим в БгЛог?
Власт?
Пари?
Влияние?
Рейтинг?
Нека всеки от нас да си отговори на този въпрос и когато
го направи, мисля, че тогава БгЛог отново ще стане място,
откъдето да се зареждаме с идеи и положителни емоции.
П.П. Докаго го има БгЛог лично аз няма да имам блог
другаде - това е все едно да се откажа от собственото
си дете, което съм отгледал с любов...
Та с две думи (които всъщност са три): Много те обичам! И няма значение колко често пишеш, ти си страшно присъствие. Железно.
А пък ако успеем да се зърнем и наживо в следващия месец - ще е чудо просто...
........................
ПС. Не съм пила нищо алкохолно, ако някой си помисля иначе. Просто прекарах в работа на компютъра последните 6-7 часа и понеже тук е вече 1.15 по нощите, може малко да съм се зомбирала....
Но се радвам, че е на път да затихне, защото ми липсват хубавите неща, които всички ние пишем.
Жоро, непременно ще организирам нещо :)) Гответе се за парти! :)
Хвалу и клевету приемли равнодушно
и не оспаривай глупца...
Добре го е казал Пушкин. Обаче имам едно уточнение: ти си получил позитивно отношение към съкровените си писания. А ако беше негативно? Ако някой си беше изтрил калните обувки в твоите откровения? Не казвам, че е невъзможно да се спази съвета, който съм подчертала: само казвам, че е много, много трудно. Ако не стане в този - може би в някой следващ живот... Иска ми се да е в този.
Хубав въпрос ми зададе Shogun. Верояттно си сигурна, че изобщо не съм живял в стерилна среда. Нито от към професия, нито от към житейски преживявания. Ще ви разкажа един случай от преди няколко месеца:
Един ден получих писмо с прикачен файл. Имаше обяснение да го отворя спокойно, защото не е спам. Отворих го. Беше колаж на моя снимка от тези които публикувам на офертите си, за да видят хората с кого биха работили. Само че тази снимка беше обилно гарнирана с фалоси и мъртъвци с мъдрото обяснение, че съм много стар и грозен и трябва да се засрамя от тъпата си физиономия, камо ли да предлагам толкова скъпи имоти.
Първоначално мислех да му върна топката качествено. Мога да псувам на български и сръбски поне десет минути без да се повторя. След това се сетих, че май точно това се очаква от мен. За това реших да отмина простака с мълчание. В последствие получих втори и трети e-mail още по-гадни то първите. Тоя нямаше умора. Пратил го и на адресите и на други колеги. Тогава му изпратих песента на Ваня Костова "Някой зад вратата". От тогава този ни се чу ни се видя.
Мой приятел психолог му даде профил, че е младо момче, май нещо малко комплексирано.
Да си кажа честно стана ми жал за него. И пак се сещам за Макиавели. Фен съм му. Та той казва: "Принцът влиза в злото опустошително и смъртоносно. Винаги с много голяма кауза. И след като постигне целта е длъжен да се оттегли незабавно."
Та дойде ли време да съм опустошителен все такива мисли ми се въртят в главата.