ПИСМО ДО ДЕЙВИД ЛИНЧ
Уважаеми Мистър Линч,
Пишат ви група граждани от държавата, която би трябвало да ви е любима- Булгария. Тя не ви е любима, мистър Линч, понеже не я познавате творчески. Въпреки, че вече един път сте виждали нашите "Изгубени магистрали", все още не сте видяли нашите "Туйн пийкс", а ние имаме много подобни призрачни населени места. Пишем ви, мистър, защото се надяваме да направите един документален филм за държавата ни. Убедени сме, че само Вие можете да направите такъв филм. Обещаваме ви, че тук ще намерите много агенти, търсещи абсурдни неща,подобни на Вашия Агент Купър, както и много герои ,подобни на Боби Перу, които не са се връщали от никаква война, но са същите изкукуригали пичове. Освен това, мистър Линч, няма държава в света, където да е по-валидна Вашата знаменита мисъл- Хората се боят от това, което не разбират. Тук хората найстина се боят- от бъдещето и от миналото си, от жените и мъжете си, от приятелите и враговете си, от държавата и данъчните, от тези, които обичат и от тези които мразят. Боят се от всичко. Боят се от Европа, Америка и Русия. Боят се от правото си на глас, дори.Боят се някой да не разбере какво мислят, или мислят да правят. Боят се от растежа на цените на горивата и от възможния разрив между Азис и Китаеца. Изобщо- боят се от нещата, които не разбират. А най-много се боят от себе си . Повечето си мислят, че са на същата "Изгубена магистрала". Тук хората, мистър Линч, най-малко разбират себе си. Търсят нещо неоткриваемо, точно като във Вашите филми. На сън виждат мистични джуджета и великани. Мечтаят за живот като на Сейлър в "Диво сърце", както и за безбрежните, населени с гигантски червеи, полета на Аракис, наричана още Дюн. Всички искат розови кабриолети, и Магнум 357, без да знаят за какво са им тези вещи. Тук "подправката" от Дюн обикновено е ракия менте, или водка "Флирт" в големи количества, а любимото Ви уродливо джудже е видение по време на махмурлук. Можем още предложения да ви дадем, но не искаме да ставаме досадни, като сценариите на някой от вашите колеги. Привършваме, мистър Линч, но, като написахме за Дюн и водка, бихме ви посъветвали да вкарате и малко руски мотив във филма си. Например много подходящите за Ваше произведение думи на руския политик Егор Строев- " Аз не пия, не пуша, не обичам хората и не ги разбирам"! Не е задължително да снимате самия Строев. Само ще ви молим музиката да е на Анджело Бадаламенти.
BgLOG.net
· 08.10.2010
· ElaGeorgieva1
Уважаеми Мистър Белефф,
Плюс за публикацията ви.
Дейвид Линч е един от тримата ми най-най-любими режисьори за всички времена.
Жалко, че имаме много като Боби Перу и по-малко като Сейлър.
Жалко, че дори не знаем каква е нашата "подправка".
А совите ги изпозастреляха полицаи по време на законната си почивка.
Поздрав за поста!
Е тоя Егор Строев не е политик,той е истински комик!Естествено,че няма да обича хората.Как ще разбере Руската душа,като нито пие,нито пуши?
Непременно да се включи тая реплика в бъдещия филм.Голяма комедия ще се получи!
И на мен филмите на Дейвид Линч са ми любими!
Но колкото до България, не знам как ги раждате тия писания, навън е такова хубаво време, как се сещате за сдухарията в Туин Пийкс. Който между другото и на мен ми е любим, просто някак си не ми се връзва с едно българско село. Блясъкът в очите на бабичките и хубаво бяло кисело мляко, вместо черното кафе на Куп. Просто не става. Освен това тук сови няма, както и почти никакви диви животни, то къде е останала толкова гора. По-скоро може да те отвлече някой дървар. Което води до един друг жанр филми.
Вчера прочетох една моя много любима книга. Една от 3те де, "Войната на небесните господари". И там много ми хареса едно изказване на любимия ми психопат. "Еволюцията така е открила, че най-доброто средство за оцеляване и неоправрадания оптимизъм. Мозъците ни са толкова фрашкани с естествени наркотици, че само шизофрениците, люшкащи се между депресията и еуфорията вероятно са виждали някога реалността каквато е. Останалите сме постоянно под въздействието на добра доза оптимизъм, която ни кара да виждаме нещата винаги по-добри от колкото са и дори в ситуации без изход да сме убедени, че изход има и ще се появи всеки момент"(свободен цитат, естествено). Най-интересното е, че изход наистина се появява в 80% от случаите. И нещата кретат и се влачат, но към по-добро. Така че оптимизмът оправдан ли е или неоправдан, не знам, но очевидно е много полезен.Та мили ми съблогъри, дайте вместо български Туин Пийксове да снимаме по-положителни филми. Тип Армагедон. Да убием старите кучета, да направим пейки за младите, за да правят любов на тях и да спасим света за пореден път. Само моля без американски патос, че ще гръмна режисьора :)
Дени,ако само за миг свалиш розовите очила,може и да се замислиш,от къде идва теорията за положителното мислене и съдбата,която "държим в ръцете си"?И до какво води според теб подобно позитивно отношение към заобикалящата ни действителност?
Не е ли към примирение и подчинение?
Ей на тоя филм застреляй режисьора!Ако го откриеш разбира се!
Не демонизирай оптимизма, защото не оптимизма, а скептицизма е причината за пасивността на българите. Поне в случаите, които аз съм виждала, обикновеното оправдание "и без това няма нищо да стане" или нещо от сорта. Къде е оптимизмът в това? Оптимистичната реакция е обикновено "ще опитам и сигурно ще стане". А индийската версия е "е, и така си е хубаво". Която според мен е много по-рядка в България, поради липса на трева, естествено топъл климат и други такива.
Не казвам, че оптимизмът е панацая. Но не мисля, че негативизма, е по-панацея. Те всъщност са двете страни на една и съща липса на реализъм.
Но след като никога не можем да възприемем реалността такава каквато е, тъй като не можем да имаме пълна информация за нещата, можем поне
а) да съберем максимално информация и да я осмислим, б) да решим какво искаме и как може да се получи в) да действаме от гледна точка на това, което искаме, а не на това което не искаме и да се надяваме на най-доброто. Пък ако не стане, сменяме стратегията и повтаряме. (много е банално, знам, но... това е)
Забележи, никъде не съм отричала проблеми, които сме обсъждали. Но за мен ако не мога да въздействам на нещо в момента както и то на мен, значи това не е причина да се сдухвам и да обяснявам колко е гаден живота. А ако реша, че е достатъчно важно, ще помисля как мога да се озова в позиция, в която да му въздействам. Но без да отричам всичко хубаво в живота ми.
Ако се напънеш да виждаш черното, ще виждаш само него. Както и обратното. Има предостатъчно и от двете по света. Всъщност безкрай. Въпрос на избор е кога и какво ще решиш да гледаш.
Каква беше онази приказка "да имаш силата да промениш това, което можеш, търпението да изтърпиш, това което не можеш да промениш, и мъдростта да ги различиш".
И оптимизма и песимизма са измислици на мозъка ни. Само действията имат смисъл. Всичко останало е просто химия в мозъка ни. Пък действията си ги мотивирай както искаш, но не отричай мотивацията на останалите хора. Като мен :)
Всъщност "онази приказка" гласи:
"Господи,дари ме със силата да променя нещата,които мога,
дари ме с търпение,да приема нещата,които не мога да променя
и ме дари с мъдростта винаги да виждам разликата между двете!
Амин!"
Най-малко аз отричам нечия мотивация!А думата "демонизирам" не ми е в речника!Тук съм,но съм била и другаде,където хората живеят различно,а докато виждаме само добро или лошо,нищо няма да променим.
"И оптимизма и песимизма са измислици на мозъка ни. Само действията имат смисъл."
И затова,ако прочетеш внимателно,ще откриеш въпроси,подтикващи към действие!
Останалото е игра на думи!Можем да си пишем и отегчаваме кой по-по-най-до безкрай!
ВСЕКИ БАТИ СИ ИМА БАТИ
БОЛЕН СЕ Е... НА ЛЕГЛО
ТЪЙ МРЕЛИ, ТЪЙ ГИ РОВИЛИ
Толкова по въпроса за оптимизма на българина. А сови тук има! Има и урозливи джуджета, от които зависи кой и кога ще вдига завесата!
А колкото до "приказката", мда, но не си падам по излишни религиозности. Или поне тези ми изглеждат малко повече показни, отколкото искрени. Но това е друга тема.
Наистина, може би е тъпа дискусия, особено след като сме на едно мнение. Оригиналното ми твърдение е, че трябва да се наслаждаваме на лятото и на хубавото време и хубавите неособено облечени хора и знам ли.
Всъщност май няма значение. Наистина е офф-топик. Като ви се пише писмо на Линч, пишете.
Разбира се, че има сови. Само дето не са това, което са :)...
А гледали ли сте "Човекът - слон" на Линч?
Припомних си го миналия месец, бях позабравила колко въздействащ може да е черно-белият филм. Особено ако е заснет от Истински Майстор.
"Ръкописите не горят..."
Шегувам се... Не знам как ги вкара религиозностите. Ние се бием с цветове. Розово срещу не знам кой е цветът на песимизма. Пък и то и бой точно не е. Просто на мен от вчера ми е много щастливо кой знае защо. И се опитвам да ви заразя, ма вий не щете. Ми цупете се тогава :) Аз ще ви гледам зловещия филм и ще се кискам :Р
Та внимай на кой фенуваш. Че знае ли се...
Уф, добре де... Както и да е, важното е, че не си търся тук някой, който да ме ощастливява. Освен чрез изискани интелектуални дискусии. Мдам :)
Пък за сладоледите: студени, сладки и се топят в устата :) Но това е нормално за сладоледите. А за мен-не съм зла, просто съм честна. Или ако не честна, поне заета :)