ПЕСЕНТА ЗА БЕЗКРАЯ

Порасна ли, да надникнеш в безкрая
през очите-бездни на безстрастна Смърт.
Душата и сърцето ти да знаят,
че Любовта не винаги е без изход път.

Порасна ли, да полетиш в безкрая
без въже за бънджи и без крила.
От абсолютната тишина омаян
да се влееш в слънчевата светлина.

Порасна ли, да приемеш безкрая,
във вечността на миг отронена сълза.
Със порива на ветрове незнайни
да откриваш себе си във моята Душа.

Порасна ли? Аз те чакам в безкрая.
В мекотата нежна на простора син.
Понесени единствено от песента - оная,
която двама с теб ще споделим...