ПАЗАРУВАНЕ НА ИГРАЧКИ (версията на Момо)

Напазарувахме играчки за децата!!! Благодаря на всички за участието! Бяха събрани много повече пари, отколкото лично аз бях очаквала. Щедри сте! Яничка ще публикува фактурата и всичко. Аз сега нямам  търпение да разкажа..  Ще се опитам да не се вълнувам много и да започна отначало.
Срещата, както знаете, беше на Попа в 19,00h. Никой не дойде освен Яничка, но двете с нея се хванахме под ръчичка и се ориентирахме към автобусната спирка. Тя се притесняваше от тълпи в рейса, не защото не обича задушевните обстановки, а най-вече понеже с всичките тези пари у нас си беше рисковано. И тъкмо като по поръчка се изсипа един празен 76. Добре де, не съвсем празен - шофьорът беше в него. Но той доста бързо се напълни, особено след Плиска, уверявам ви.
Пропускам момента със слизането на Окръжна болница и прехвърлянето на авт.N6. Та, представете си, че вече сме вътре и се возиме. Вибрира нещо у чантата на Яничка.. После звъни. Скитника! Чака ни в МЕТРО и пита къде сме. Тя му обяснява, че сме някъде по трасето и в следващия момент тъжно проследяваме как въпросният магазин минава покрай нас от другата страна на стъклото и остава в далечината без даже да ни помаха. Спирка ли? Да, имаше. Но чак на Горубляне. Слезнахме и се оказахме на нищото. Ама честно. И снимки ще добавя да се уверите.
Тръгваме с Яничка уж пеша. Тротоар няма, само сняг. Колите минават в някаква непосредствена близост, което си беше притеснително и както спътничката ми отбеляза грубо нарушаваха личното ни пространството. Вървим. Студено. Тъмно. Тясно. Сняг. Коли… И за капак куче! Много ме е страх от тези животни. Спираме да обсъдим ситуацията. Положението никак не беше розово. И Яничка да вземе да попадне в една снежна дупка. После и Момо да стъпи там, за да се увери, че в крайна сметка не е удобно да стоиш в такова нещо и то  до самото шосе, когато наоколо са само коли. Какво да се прави? Какво да се прави?
Обаждаме се на Скитника да дойде да ни спаси. Трудно е да се обясни къде сме, но така или иначе не се вписвахме добре в пейзажа, та лесно се забелязвахме боднати там острани на пътя. Скитникът е добър човек. Взе ни и най-после благополучно влизаме в МЕТРО. А там дефицит на колички. Мъжкото ни присъствие остана да чака за ценното превозно средство, докато ние умувахме пред щанда с детски играчки. Толкова много неща. Не знаеш какво да вземеш! Затова и взимахме всичко наред. Хихи... Притесних се малко от скоростта, с която оползотворихме такава сума пари. Наложи се Скитникът да ходи за още по-голяма количка. Беше много мил човекът и непременно трябва да добавя търпелив. Стоеше и ни чакаше, докато ние се бутахме в тълпата от родители и през ръцете ни минаха доста кукли, конструктори, камиони…
Момо като един достоен представител на ВИАС вървеше с калкулатора в ръка и водеше отчет. Яничка товареше и правеше снимки. До последно се даваха пари. Тери се обади, че идва с още 10лв, а и преди това са били пращани.
Да, този нов герой в събитието на деня - Тери изкара един бърз курс по “как се стои ½ час на студено, когато пристигнеш в МЕТРО след 8,30”, но се надявам, че вече си е стоплил краката и пие чай.
Не знам какво смята Момо, но на касата сметката се оказа, че е по-голяма от сумата събрани пари и отново Скитника се прояви като един ужасно щедър човек. (Трябва да си проверя пак изчисленията по Стоманобетон, ще падне някоя греда, но за това друг път..)
Всичко в колата. После ние в нея. Цариградско шосе. Малко светофари. Една песен на Графа по радиото. Накрая домът на Яничка. Стоварихме всичко там и се заехме да го сортиране. Децата са разделени в пет групи и трябваше да разпределим играчките. Мисля, че лесно се справихме. Уточнихме някои последни подробности за утре и се разделихме с усмивки. Снимки от мястото на събитията може да видите на http://bglog.net/gallery/v/momo/momo_004/?g2_navId=x10fdfcb3