avatar

Още един неособено полезен висшист в редиците на гражданското общество

Приятно ми е да ви се представя :)

Вчера разбрах резултатите си от писмения държавен изпит и в крайна сметка, след дългогодишна борба със СУ и ФКНФ, със закостенялост и рамки, най-накрая мога да се похваля, че съм висшист.

След снощната еуфория и сума пари, оставени за почерпка :), тази сутрин реалността започна да ме удря в главата. Че е важно за собствено удовлетворение да имам диплома за висше, важно е. Ама какво ще я правя тая диплома, никой не знае. Включително и аз :)

Разбира се, избрала съм си още по-безполезна (и скъпа) магистратура. Всички наоколо ми казват, че сега му е времето да я запиша, после нямало да ми се учи :):), аз пък не съм сигурна, че въобще ако я изуча, ще мога някога да я работя...и въобще дали някой някога ще ме вземе на различна работа от тази, каквото и да съм завършила друго. Щото то тука друго няма.

Заминава ми се, малко свят да видя. Мога да си мина изпитите по английски и с малко късмет, да я запиша в Лондон, където 1 година ще ми струва колкото двете тук, обаче...Лондон си е Лондон. Само дето няма кой да ме издържа, а я си намеря работа, я не, все пак съм филолог без конкретна професия...

Мога и друга магистратура да си избера, някоя, която не ме влече толкова, обачееее...не ми харесват. Интересни има, но някакси не са "моите"...

Ох, не трябваше ли да съм неориентирана като тийнейджър пред кандидатстудентските документи, а не 6 години по-късно като бакалавър пред магистратура...