Очакване за... море

Последните ми работни дни преди отпуската минават... бавно. Опитвам се да свърша много неща наведнъж, за да не оставя допълнителна работа на заместващите. Опитвам се да не прекалявам с подреждане и обяснения. Всъщност, от три години не съм била в лятна отпуска и не съм ходила на море. Това което най- вече се опитвам е, да не натоварвам почивката си с очаквания. Всичко което искам е – малко време да се наспя, да си говоря с детето много дълго, да прочета една книга на спокойствие, а не в трамвая... и много дълго да гледам морето. Доста малко е, като се замисля. Известно е, че съм голяма поспалана и времето за сън никога не ми е достатъчно. Известно е, че детето вече порастна и говори за неща, от които нищо не разбирам – напр. коли, „Half live”, много яко йо-йо с лагери... Известно е, че когато си с дете на море, едното ти око е все с детето (независимо, че то си мисли, че е пораснало), което поставя спокойното четене на книга малко под въпрос. Всички тези предпоставки ме убеждават, че не бива да се възлагат огромни очаквания, пък и отпуската е доста кратка. Но дълбоко в себе си не мога да се отърся от очакванията. Все ми се иска да се случи едно красиво, незабравимо лято, да се изненадам от нещо прекрасно, да се върна заредена със сила, енергия и идеи...  Толкова малко остана от лятото – почти изпуснах момента, но все пак съм го хванала и смятам да направя всичко възможно да го оползотворя. Дори съм си купила билети за автобуса – за да е сигурно, че ще пристигна (ако нещо на тоя свят въобще може да бъде сигурно...). Някога майка ми записваше лятна почивка от 15 дни в разните почивни бази на учреждението, в което работеше. Осигуряваше се столова храна, времето беше точно разчетено, резервациите се правеха още през март... Мразех такива почивки и винаги се опитвах да се измъкна от тях – всичко беше толкова уредено и планирано, че нямаше никакъв шанс да се случи „нещо”. Сега пък много ми се иска на работодателя ми да му хрумне да ми уреди добра база и стол, да уреди нещата, така, че аз да не трябва да се занимавам, а да почивам и нищо друго да не правя... Сигурно с годините заприличвам на майка ми – а това ме дразни. Но пък е толкова логично и закономерно! Тези няколко дни преди заминаването се опитвам да изчистя мислите си от спомени, от тежестта на ежедневните проблеми, които пак ще бъдат на дневен ред когато се върна, от страхове и притеснения. И да изживея едни прекрасни няколко дни с морето, което толкова дълго ме чака...