Отчет пред себе си за декември

Тъй  като страдам от раздвоение на личността,решех да се отчета пред един от двама ни ;-)
 Вероятно доста от вас вече знаят,че едно от служебните ми задължения е да наобикалям улиците.След като  ги инспектирах,установих,че са тъжни,мокри и самотни.

Предполагам, че са мокри от плача на  дърветата,по загубената пъстроцветна есенна премяна.А може би дърветата плачат за зимата,да  дойде по-бързо за да ги завие с нейното одеяло за да се стоплят.

Самотни са защото няма миналогодишната пред коледна навалица,дори градът ни изглежда леко тъжен,дори и украсен.
Докато пиша това,някъде едно  много мило на мен същество, празнува за пръв път студентският празник,а след два-три дена и ще порасне с още една година.А след една дузина дни,друго което споделя с мен лошо и добро, ще остарее с още една такава.