ОТКРИТО ПИСМО

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ

Копие:

1.          ДО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИИТЕ И ОТГОВОРНИК В ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, Г-Н СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ

2.          ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Г-Н НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаеми господа министри.

Позволявам си да напиша това писмо поради убедеността ми, че повечето от Вашите съветници и оторизирани служители проявяват некомпетентност и безразличие към проблемите на българската емиграция и взаимоотношенията й с държавата.

Аз съм български гражданин по рождение (1937 г.) и американски поданик по политическа съдба от 1968 г. Доколко съм известен в България като личност, и като активен член на емигрантската ни колония в Северна Америка, можете да разберете в сайта www.bgemigration.com, както и сайта „Гугъл“.

Ваши приближени и политически симпатизанти са ме уверявали, че отношението към мен и моята дейност сред емиграцията в Северна Америка се е променило след 10 ноември 1989 г. За съжаление констатирам,че не е така. Всички мои опити, да привлека вниманието на компетентните държавни органи през последните 22 години, останаха безуспешни.

Бях много окуражен от програмата на ГЕРБ и политическите послания, които излъчваше, и с ентусиазъм се заех да подпомогна дейността й преди изборите в нашия неврокопски (гоцеделчевски) регион. Пред активисти на ГЕРБ в гр. Благоевград изнесох лекция „Как се провеждат политически избори, за да се спечелят”. В този формат проведох и много разговори с активистите на ГЕРБ в гр. Гоце Делчев. За съжаление някои от тях се възползваха от влиянието и инерцията на партията, за да решат свои материални проблеми, което отблъсна част от симпатизантите на ГЕРБ.

Един от малцината ценни министри в правителството на ГЕРБ е Симеон Дянков. Когато той учеше финанси в САЩ, Сергей Станишев изучаваше военните униформи на Червената армия в Москва. Сега Станишев ежедневно и злобно пише и говори против Дянков. Приятелите на Симеон Сакскобургготски доведоха от Англия синовете на бивши номенклатурчици, за да крадат заедно от парите на бедния български народ. Не такава обаче бе съдбата на емигрантите от Америка. Симеон Дянков е един пример за това.

В политическата история на САЩ от последните 50 години има ясни примери, как заради съветници и сътрудници избрани от двама умни президенти, резултатите от управлението им са напълно противоположни.

Президентът ДЖОН КЕНЕДИ, завършил в Харвард, избра за свои съветници и сътрудници приятели от университета. Те обаче се оказаха неподготвени за трудната задача да го подпомогнат да управлява САЩ. Те провалиха неговата политика, загубиха Студената война с Фидел Кастро и дори станаха причина за убийството му. От друга страна, президентът РОНАЛД РЕЙГЪН, подбра подходящи, разумни и способни съветници и сътрудници. Те му помогнаха да спечели два президентски мандата и Студената война срещу Съветския съюз и комунистическия блок.

Българската политическа емиграция в САЩ участваше най-активно  в предизборните борби ПРОТИВ Джон Кенеди. Тя бе активна          В ПОЛЗА на Роналд Рейгън и работи всеотдайно при изборите и за двата му мандата.

Вашата администрация, включително съветници и сътрудници, се оказа неспособна да Ви помогне в трудната задача да подобрите живота на българите. Важна роля в този процес има и саботажната политика на президента на Република България и събраните около него стотина стари генерали – ченгета, бивши номенклатурчици и новосъздадени богаташи, които бавно, но сигурно, размътват   разума и на голямата маса политически неграмотния български гражданин (лошия материал).

Едно посещение, от Ваша страна, на института в гр. Гоце Делчев, на място ще Ви покаже пропуснатите възможности да работим заедно за интересите на България. Вие се нуждаете от помощта и подкрепата на всички българи – в и извън България. На Вас е необходима максималната подкрепа и сътрудничеството на цялата българска емиграция.

Преди да вземете решение по отношение на писмото ми, ще е от полза за Вас да се запознаете с мнението на някои лица, с които сте имали и имате връзки, относно мнението им за мен и моята дейност в Северна Америка. Това са: Костадин Хаджигаев – активист на ГЕРБ в Благоевград, Георги Андонов – депутат на ГЕРБ, инж.Ангел Тунчев  организационен секретар ПП ГЕРБ гр.Гоце Делчев, проф. Георги Петров Бакалов – Централен държавен архив, Лъчезар Тошев – депутат от ДСБ, Бойко Киряков – Централен държавен архив, д-р Иван Колчаков – бивш депутат от СДС, Евгений Кирилов – депутат в Европейския парламент, проф. д-р Йордан Величков – бивш дипломат, г-н Филип Димитров – бивш премиер на Република България, проф. д-р Кевин Клинтон – директор на Американския изследователски център в София, Христо Тепавичаров – бивш дипломат от ООН в Ню Йорк.

Все още не мога да си обясня защо българската държава се отнася така нехайно към емиграцията в САЩ. Та там има немалко влиятелни и твърде успели българи, в това число и двама български милиардери. С това мое писмо искам да напомня за себе си пряко, а не чрез ваши съветници, които очевидно не си правят труда да разберат смисъла на моите десетилетни усилия да активизирам връзките между емиграцията в Северна Америка и българското правителство.

Със средства на моето семейство съм събрал уникален архив на българските емигранти и обществени неправителствени организации, както и редки и много ценни книги – всички предоставени на съхранение в специално изградена с мои средства сграда в центъра на гр. Гоце Делчев. Аз и моите сътрудници се постарахме да създадем и благоприятни условия за работа на български учени и интересуващи се граждани с надеждата, че държавата ще прояви интерес и ще подпомогне дейността на Института. Уви, това досега не стана.

Сведенията които идват в института в гр. Гоце Делчев показват, че Вие и правителството губите доверието и уважението на емиграцията с постъпките си към нея. Самият факт, че се харчат  народни пари за пътуване през океана, за да се срещате с емигрантите, при това често на едни и същи места, а повдигнатите въпроси, които остават неразрешени след завръщането Ви в България, подронва Вашия авторитет и очакванията на емиграцията за промяна в отношенията й с България. Не трябва да се забравя и подценява факта, че ЕМИГРАНТИТЕ ВСЕ ОЩЕ ДАВАТ НА БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Емигрантските пари не намаляват заради кризата, това ни радва, но не и факта, че те са почти два пъти от средствата, които сме получили чисто от ЕС. Преди две години, заради спрените европейски фондове при предишното правителство, страната ни дори излезе на минус – превърна се от  бенефициент, в нетен платец!

Все по-критично се говори, 22 години след промените в България, че никой от политиците в България не знае, не е посетил и не се интересува от създадения в гр. Гоце Делчев, единствен в света, внушителен институт по история на емиграцията. След 10 ноември 1989 г., независимо от обявената уж „новата правителствена политика“ спрямо емиграцията на правителството на Тройната коалиция, нито един управленски пратеник не е показал интерес към дейността на института, не го е посетил или направил опит да се запознае с неговото ръководство и дейност в България.

Г-н Премиер,обръщам се към Вас с покана. Убеден съм, че едно Ваше посещение в Института в гр. Гоце Делчев със съпътстващия го медиен интерес ще промени отношението към този твърде скъпо струващ проект от обществен интерес и полза, който досега стои незабелязан от обществото. Убеден съм, че нашите емигранти, които внимателно следят ставащото в Родината, ще отчетат това Ваше внимание по достойнство и ще се почувстват зачетени от най-отговорните фактори в България.

Създадения от мен Институт по емиграцията е единственият от този род в света. Този факт бе веднага забелязан и надлежно оценен от Скопие, откъдето изпратиха свои представители да се запознаят с целите и характера на Института, и бяха готови да направят угодни за тях, но не и за нашата българска кауза, предложения.

Г-н Премиер, искрено се надявам, че това мое писмо ще насочи вниманието Ви към този немаловажен за държавната политика проблем, и ще отделите малко от ограниченото Ви време да посетите Института и на място да се запознаете с неговите притежания, с изброяването на които не искам да утежнявам настоящето писмо.

25.05.2011 г.

гр. Гоце Делчев

Ваш с уважение, д-р Иван Илиев Гаджев

основател и директор на Института

от 1976 г. до днес.