Откачалката Еовин

Ми тъй и тъй хората се представят, да пусна и аз един представителен блог ;)

Първо се чудех какво точно заглавийце да си сложа отгоре, но после се сетих какво каза онзи ден една от най-близките ми приятелки - "Тя е най-лудият човек, когото познавам " .Лудостта ми се изразявала в дребни факти като тайно омъжване, безумни проекти (които съм сигурна,че един ден ще осъществя!), желание да имам не едно, а няколко деца на крехката си възраст и смахнато поведение по принцип.

Родена съм на 17 юли 1984 година , в 6.06 часа (трябвало е да е 7.07 за по-голям ефект;) ) от най-прекрасната майка и най-гордият баща на света, в Пловдив. И понеже знам,че тук повечето никак не вярвате в астрологията, на мен пък ми е забавно да правя хороскопи, та Слънце и асцендент имам в Рак, Луна в Риби (алооо, пригответе аквариума), Марс в Скорпион, Венера и Меркурий в Лъв (да развалят стройната водна система). Другите не ги помня :):)

Проговорила съм много бързо и правилно.Първият ми зъб е излязъл на годинка, а съм проходила на годинка и 1 месец.Като малка бях много тихо, кротко и любознателно дете.Тихо и кротко, докато някой не накърни чувството ми за справедливост. Както се случи един ден със съседката от първия етаж, която бе така учтива да ми се скара за това,че вдигаме шум (5,6 годишни деца да не вдигат шум на двора!??!?) , при което аз пък хубаво и обясних (аз самата 5годишна),че сме малки и сега ни е времето да си играем и викаме и че няма да викаме като станем на 50 като нея. Тя пък после обяснила на майка ми,че как може да е учителка, а дъщеря и да е толкова невъзпитана. Майка ми казала, че ще поговори с мен. Е, поговори си и ми обясни,че винаги трябва да си защитавам правата, давайки ми кард бланш да се карам и отговорям колкото си искам на всички съседки.

Започнах да чета много рано, научих се да пиша, преписвайки буквите от заглавията на вестниците.И досега вестниците от всякъкъв тип са ми любимо четиво, с изразени предпочитания към Капитал и Стандарт. От тогава и много обичам "Пипи Дългото чорапче". Ще си остане завинаги любимата ми героиня и ...няма да порасна ;) Та това с ранното чете ми донесе много проблеми в началното училище, защото бяхме точно 3 момичета, които можехме да четем в началото...Едната стана нейна любимка, както и кръгът, който се образува около лидерката. Другите бяхме постоянно унижавани...Нещо,което ме вбесяваше, но на 8-9 години човек сам нищо не може да направи :( От началното училище датират и първите ми безумни опити в писането, които сега като чета и просто се заливам от смях .Ма поне са писани с въображение :):):)

После селдва прогимназията, която не беше особено интересна, освен с това,че се преместихме в нов квартал и се чувствах ужасно там, защото всички съседски компании ми е струваха ужасно просташки - какво да направя, като на 13 години не ме интересуваха мъже,дрехи,купони, алкохол, трева...По това време в училище се оказах математичка О_О И бях единственото момиче, което минаваше олимпиади по математика О_О е, сега вече съм много далече от математиката ;)

Имах късмет да попадна в гимназията , в която исках, макар и на второ класиране. Имаше спор около оценката ми български, но в крайна сметка си остана срамното 3,25 , макар че винаги съм била най-добрата по литература. Та ФЕГ ми даде много, но и много отне. Като за начало, даде ми патриотизма, приучавайки ме да мразя французите, а наред с тях и цялата Западна Европа.  Благодарение на ФЕГ започнах  да се занимавам усилено с театър, но не успях да убедя родителите си за НАТФИЗ ;( Както и да е, може би не това е трябвало да бъде съдбата ми. Та с театъра обиколихме доста из Европата, 3 пъти Франция, веднъж Истанбул, Венеция...Бе готини годинки бяха , като изключим зора по физика, химия, математика и физическо.

След това следва един мрачен период, за който не ми се говори.

После отидох студентка в София - френска филология.Исках аз филология, но българска. Комисията обаче реши,че не съм се справила блестящо с Ботев и...прогрес в сравнение със седми клас - 3,38 по литература и 5,01 по френски.По история ме скъсаха, ама там пък така ме мързеше...Първи курс в студентски град беше уникалният първи курс!!! Е, тогава вече бях започнала да се интересувам от мъже и купони (от дрехи, трева и алкохол - не, ама аз от тях и до днес не се интересувам), следователно не излизахме от дискотеките , почти не ходехме по лекции и като по чудо си взех всички изпити от първия път , освен практическия френски, който взех на септември! При това с доста задоволителен успех от 4,63.

Втори курс я раздадох малко по-кротко с мъжете и купоните, но посещаемостта  ми на лекции не беше особено голяма. Имах си постоянен приятел, с когото изкарах 10 месеца ( а това за мен е МНОГО< повярвайте;) ), но накрая се разделихме заради мен. Третия семестър ме скъсаха на 3 от 4 изпита, четвъртия семестър само на 1 изпит, но все пак трябваше много да се напрегна през септември, за да запиша 3 курс., условно.

През юли се запознах с най-невероятния мъж на света, през септември се омъжих за него тайно;) Много искам детенце, но се налага да почакаме, никак не сме стабилни финансово, а и още година - две ще живеем отделно, учим в различни градове. Но това не ми пречи да го обичам МНОГО!

Май това е от мен ;)