Отвеяни мисли
никое време е, с температура съм и ми е нещо отвеяно... Та се замислям за разни такива неща - например, създали ли сме наистина нещо. Имам предвид човечеството като цяло. Защото с изключение на няколко наистина добри мелодии може би, всичко останало е някак... използуване и повторение.
Колелото? Какво, малко ли кръгли неща има в природата? или топлата вода, или електричеството или радиацията? Или автомобилите?
Използуваме разни неща без дори да знаем какво са. Като се започне от най-простото, светлината, дето от последните 50 години са измислени 500 теории какво всъщност предтавлява. Намерете ми един физик, който ми обясни какво ТОЧНО е магнита и да е готов да заложи живота си, че това, което казва е истина или един лекар, който да е абсолютно сигурен какви са възможностите на живата клетка....да, ама друг път.
Май половината свят се крепи на принципа "дай му име и ще изглежда по-малко неразбираемо", а останалата половина на надеждата, че никой няма да задава неудобни въпроси.
Ако човек се задълбочи в тази насока, някак твърде скоро стига до въпроса : за какъв дявол тогава живеем?
По слабите душици стигат до отговора "не е ясно" и се самоубиват или минават на успокоителни.
По-калените усещат, че все пак има смисъл, дори и да не е съвсем ясен.
Останалите, които заявяват, че са наясно по въпроса за живота, Вселената и всичко останало са предимно глупаци.
Ае, спи ми се, утре ако не ми спадне темпераурата, може и да довърша :)
Колелото? Какво, малко ли кръгли неща има в природата? или топлата вода, или електричеството или радиацията? Или автомобилите?
Използуваме разни неща без дори да знаем какво са. Като се започне от най-простото, светлината, дето от последните 50 години са измислени 500 теории какво всъщност предтавлява. Намерете ми един физик, който ми обясни какво ТОЧНО е магнита и да е готов да заложи живота си, че това, което казва е истина или един лекар, който да е абсолютно сигурен какви са възможностите на живата клетка....да, ама друг път.
Май половината свят се крепи на принципа "дай му име и ще изглежда по-малко неразбираемо", а останалата половина на надеждата, че никой няма да задава неудобни въпроси.
Ако човек се задълбочи в тази насока, някак твърде скоро стига до въпроса : за какъв дявол тогава живеем?
По слабите душици стигат до отговора "не е ясно" и се самоубиват или минават на успокоителни.
По-калените усещат, че все пак има смисъл, дори и да не е съвсем ясен.
Останалите, които заявяват, че са наясно по въпроса за живота, Вселената и всичко останало са предимно глупаци.
Ае, спи ми се, утре ако не ми спадне темпераурата, може и да довърша :)
* Тим Талер или продаденият смях
*Питър Пан
*....Нилс Холгерсон (малко не помня заглавия)
*Пипи Дългото Чорапче
*Алиса в Огледалния свят
И в една друга категория: "Без дом" - Ектор Мало
Оздравявай по-бързо!
Според мен пък науката не е чак толкова зле. Все по-добре можем да предсказваме бъдещето, за това са теориите и това е разбирането как работи нещо.
Един съвременен чип може да има милиард транзистори в себе си. Пластинка с площ колкото нокът на малкия пръст, в която са вградени един милиард елемента с точно зададени параметри. Преди 50 години това е било не фантастика, а фантасмагория, и фантасмагориите стават реалност благодарение на това, че все по-добре и прецизно можем да контролираме физичните и химичните процеси, а това не е възможно да стане без все по-добре да разбираме как работят.
Нека да натрупаме още малко изчислителна мощност в машините, да им дадем разум, и според мен тогава ще видим и живата клетка като на длан - ще си я симулираме както си искаме и ще гледаме какво може да прави.
За смисъла - според мен животът е безсмислен (моята версия е твтрде философска), но какво от това. :-) Както казва брат ми - "Важното е да се кефиш". ;-)
Бих се нарекъл господар метафизиката обаче...
От нейна гледка точка, за някои неща които се случват в дадена система може да е невъзможно да бъдат обяснени и изчислени от частите на тази система, защото системата е проектирана така, че частите да не могат да получат достъп до тези данни. Частите на системата може да не могат да усетят това, което ги движи.
Ето два примера:
Например, една клетка памет в компютър "знае" че съдържа "1" или "0", но не знае че това означава еди-какви си транзистори и кондензатори да се намират в еди-какво си състояние. Тази клетка няма представа, че дали ще работи зависи и от температурата, и от напрежението и т.н.
Или пък може да не можеш в дадена компютърна програма да прочетеш на кой точно адрес се намираш в операционната система (подобно е на това къде точно се намираш във Вселената), а в зависимост от адреса да се появява някакъв бъг, който така и да не можеш да разбереш защо се случва.
Ти съществуваш в операционната система, тя не ти позволява да прочетеш и да променяш този адрес, съответно ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Според мен Вселената може да е проектирана по подобен начин, т.е. това което ние проектираме може да е по принципите си подобно на това, което е Вселената.
В такава Вселенеа е естествено, че някои неща от природата няма да могат да се контролират и да се разберат напълно.
Много закони и свойства обаче се разбират все по-прецизно и се прилагат...
Специално за светлината и времето - ако Вселената е сметач (компютър) както вярвам в моята философия, в такива свойства няма нищо странно. Четеш от един адрес и пишеш в който адрес искаш. Имаш си тактови генератори ("време") и можеш да си нагласиш скоростта на събитията както си си решил.