От форум.

Цензурират ли се според Вас, в телевизионния ефир и игнорират ли се от обществения живот тези и продукти с патриотично и интелектуално съдържание, ЗАЩО се прави това, ОТ КОГО и да се пoмирим ли с културния геноцид, и комерсиалното чуждопоклонничество, които националните ни телевизии налагат от години?
Съществува ли в националния телевизионен ефир и в модерното българско общество БОРБА НА ИДЕИ или безпардонното печалбарство се цъкли насреща ни-кичозно, лустросано, арогантно и лъскаво, умело маскирано под брилянтина на абсурдния, но удобен мотив за "високия рейтинг"? Сякаш, че "реитинг" е синоним на безвкусица, на интелектуална посредственост и на умствена немощ, а стойностното не би могло да се претвори на екрана гледаемо и вълнуващо, с разпознаваеми за модерния човек похвати и средства!?

Кой и кога неусетно превърна телевизора на българина в хладилник, принизи го до простата функция на удовлетворяващ първични инстинкти електроуред, загърбвайки десетилетния труд на поколения телевизионни творци, които вярваха, че синият екрана е нещо свято, мъдро, полезно и живо и за да работиш за него се искат много обич, много чисти сърце и ръце, професьонализъм отговорност и дълг! Да ДЪЛГ! Да, да, ИМЕННО Дълг!!! Отдавна забравена, удобно отхвърлена от самозвани творци и пишман "телевизионери", прекрасна и простичка, кратичка, плашеща думица-патетична(а, виж ти- заговорихме се и ето-изкочи още една плашеща) полезна, дълбока и най-точно изказваща отговорността на медията пред Нейно Величество АУДИТОРИЯТА- едничка причина и основание за медийното съществувание! Безспорно медиите за петнайсет години успяха да си извоюват позицията на печелившата винаги и във всички конфликти "четвърта" власт, но някак си все пропускаха да поемат отговорността, с която се плаща за подобна висока, общественозначима позиция!
И след като изкълчиха езика, принизиха критериите, естетическите възприятия, сринаха морала и ценностите, посяха се върху бездуховността, развратиха едно поколение, опростачиха нацията и забогатяха от всичко това, закрещяха в хор, че видите ли ЗРИТЕЛЯТ ИСКАЛ ТАКА!? "Ми те хората т'ва искат да гледат-няма да им показваме стихове от братя Достоевски,тука, стига с тая скука, бе братче, няма да спиме или да плетеме чорапи...кръв и секс искат хората, аз к'во да направа?"(автентичен цитат-част от аргументите на програмният директор на ефирна телевизия в отговор на въпроса - може ли да излъчи предаване за българска поезия!)А този директор, чудя се аз, от къде пък знаеше, какво хората искат, или главно по себе си съдеше, защото, както знаем добре пийпълметрията у нас е все още добро поежелание, а където я има е имитативно-корупцйонна пародия на автентичния метод!
Кой и защо, докога ще създава рефлекс за първичност, за стадна щастливост и хорово блеене у ХОРАТА и не стига ли духовното заколение на цяло едно поколение, за да затъкнe слюнящото гърло на скудоумните, алчни циници, богатеещи от посредствеността?
Дресират ли телевизиите своите публики, превръщайки зрителите в аморфна, безмисловна, удобна пихтиеста маса-заемаща формата на съда, в който бива налята, нахилено и френетично "цъкаща" SMS-и, и истина ли е, че ТЕ (зрителите) послушно и кротко започват да харесват всяка помия, за която достатъчно дълго и упорито се крещи, че е Бьоф Строганоф?
Колко още ще чакаме, за да кажем, че добродетелите не са "комунистическа отживелица", че родолюбието не е старомоден рефрен, че не националната гордост е опасната дрога, а патриотизмът не е, ама изобщо не е озъбена, профанизирана националистическа злост! Че не е анахронизъм с нафталинен привкус, а вроден инстинкт за принадлежност, че глобализмът не е панацея за просперитет, а съмнителен експеримент за унифициране, компенсаторно пораждащ индивидуализъм, подозрение и нетърпимост. Че да си образован, фин и изтънчен, не ти носи автоматически психо-полов проблем, а любовта към "Рапсодия Вардар" на осемнайсет години не те прави отчаян кретен! Че АКТЬОР не означава само и единствено телевизионен клоун, истерично и отчаяно пънещ се да е нездрав веселяк, че ПЕВЕЦ НЕ е само шареният, крещящо гримиран безполов, възпълен простак, а това, че някой е рапър съвсем не го прави ПОЕТ! Кога най-сетне ще признаем на уморения, на отчаяния, на клетия зрител, че заслужава повече качество, повече мисъл и повече бистра почтеност, отколкото ПОВЕЧЕТО родни телевизионни проекти му предлагат отдавна!
Докога ще се пулим наивно пред лицето на глупостта, ще наблюдаваме, как се клонира, расте, наедрява, храни се с децата ни и отхожда в душите ни, докато ние се чудим в кой точно клип на коя пееща проститутка да се встрастим, на кой футболен гений манякално да офенеем, пред кой TV-"ВОДЕЩ" да се преклоним, в кой точно съюз и кога с послушание да се втурнем!? И дали ако още мъничко само почакаме, онемели, смирени, виновни пред просълзените си души, ще остане пред кого да се каем...И дали ще да е останал някой, който да помни възхода и който кротко и тихо да ни прости...? Защото край нас вече е късна, най, най- къснаТА есен...А един смътно-познат едноок сред сто ослепени все още ни гледа! Проклина своята битка, стиска зъби за нашата и от окото му ВЯРА КЪРВИ!