От умрел писмо
Всъшност не знам защо ви го пиша сега това и ви занимавам.Иде ми да чупя и да удрям, да късам листове, да развалям мравуняци и да ритам дребни животни!
Преди няколко месеца се запознах с един мъж. За да сме по-точни, в август месец. И реших, че това е мъжът на мечтите ми (казано с други думи, влюбих се...). Гледали ли сте "She's the One"? Страшно хубаво филмче, препоръчвам го на всеки! Та там имаше един, който не искаше да спи с жена си, защото се намира в "Down Cycle". Моя и той така в Down Cycle, наранен и депресиран от предишни връзки.
Охх не мога да го разкажа нататъка ... просто защото виждам, че няма да ми повярвяате. Приятелите ми ми казват "той просто е хитър, не иска да се обвързва, затова така ти казва, че не е готов за връзка, че не е сигурен, че има страхове..." Само дето те не го познават, а аз виждам, че той не ме лъже. Че неговата дистанцираност не е проява на хистрост и донжуанизъм, просто защото той не е такъв човек. Не, това просто е проява на слабост. И на мен ми е мъчно, че той не е достатъчно силен да се вземе в ръце, да организира живота си, да пребори отчаянието, което по принцип е краставо колкото си искаш. Защото го виждам, че има потенциал, че е специален човек и че може ...
Дълго време вярвах, че той е силен и че ей сега ще му мине. Но не, вместо това той се затваряше в себе си и си намираше сто причини да не се видим - защото той е тъжен и объркан. Защото ме харесва и го е страх да не ме разочарова (това са негови думи). Именно това ми звучи някак абсурдно и по тази причина временно. Обаче след като 2 месеца не се промени и ние на практика изобщо не се виждахме, аз постепенно почнах да се разочаровам. Трудното е, че като човек адски го харесвам ... и че това, с което трябва да се примиря, не е някаква кофти егоистична черта, а че той се оставя да бъде победен - от меланхолията си, от хаоса, от имагинерната липса на перспективи.
Ами хубаво, казах си аз след 2 месеца чакане и ходене по мъките, щом е така, такъв не ми трябваш. Тайно се надявах той да се "оправи" и всъшност не бях в състояние да харесам никой друг, защото всеки бива сравняван с него и автоматично дисквалифициран. Просто защото не е той.
И ето, че чудото стана: той иска да се видим. Направо се изненадах, че чувам нещо от него! Видяхме се. Вчера. Почувствал се е по-добре през изминалата седмица.
По-добре ли??? Не наистина. Колкото да ми се обади, да, но животът му все още е един буен поток, а той не умее да плува. Не знам защо МЕН ме боли от неговата пораженческа нагласа. Мислех го за по-зрял... От него ще стане страшен мъж, но май няма изгледи да е скоро. Жалко!
И тук, на това място, ми иде да ругая много и да псувам!!! Било признак на безсилие, казват. Ами да, признак е...
Ето какво намирам в литературата по въпроса:
Закони на Мърфи за любовта на жените
1. Всички свестни мъже са вече заети.
Следствие: Ако някой е свободен, за това има причина.
2. Когато най-сетне срещнеш идеалния мъж, той чака идеалната жена.
3. Преди да срещнеш своя красив принц, трябва да целунеш много жаби.
4. Вероятността да срещнеш готин мъж нараства в прогресия, когато той вече се намира в компанията на:
-интимна приятелка
-своята съпруга