От обич | BgLOG.net

С мен се случват странни неща. Винаги съм се опитвала за нещата от живота да давам логични обяснения. За някои въпроси нямам логични отговори, като например: Защо обичаме хора, които ни докарват до сълзи? Как може болката да ти се струва сладка? Как може да те боли и въпреки това да не се настройваш срещу този, който те ранява? Не само това, ами дори да го подкрепяш в негови трудни моменти и да се вълнуваш как е, дали е добре? Как е възможно да виждаш хиляда и триста косури у тоя човек и въпреки това да продължаваш да вярваш в него, да ти се иска този да е добре и да се развива, независимо от всичко? Как е възможно да даваш тук и сега, без да си правиш никакви планове как ще изглежда "утре", дали изобщо има шанс да имате общо бъдеще? Просто защото ти стига, че нещо си дал, дори когато отстрани изглеждаш като глупак, защото ни най-малко не е ясно дали изобщо можете да бъдете заедно. Ти знаеш това и въпреки това не можеш да спреш да се грижиш всеотдайно, сякаш дали ще бъдете заедно или не няма абсолютно никакво значение.

Как е възможно всичко това просто да се случва, без да си го премислял предварително или планувал? И когато ти се доплаче да знаеш ясно, че чувството не е само тъга? Нима това е обич?

Категории

Размисли

Любов

Приятели

Невчесани мисли

Коментари

Janichka преди 18 years 12 months

Да, това е обич. Чудесно си го описала с думи.
И сега като задаваш тези въпроси... въпреки че и аз съм правила същите неща, почвам да се чудя как наистина е възможно това :)

kelvinator преди 18 years 12 months

Е, понякога голямата любов се превръща и в голям урок, но... благословена да е любовта :)

Katherine преди 18 years 12 months

Сигурна съм, че всичко това има някакво много логично научно обяснение, само дето още не са го открили учените. А може и да са, но не го знаем. :)
Само че не съм склонна да приема, че "може болката да ти се струва сладка". По-скоро си склонен за краткия миг на щастие да понесеш след това много повече мигове на нещастие. И после, след време, се питаш струвало ли си е и чувството дали не е помрачено от факта, че е било примесено с толкова много страдание....

"За късче щастие, искрица топлина
ще плащаш ти стократно след това...."

pavvvlina преди 18 years 12 months

Аз пък в подобна ситуация съм правила малък опит: заспивала съм с мисълта, че се намирам в свят, в който тукашните правила не важат, в който може да се изпитва Любов само когато носи щастие и за да обича човек, винаги да е нужна причина - човекът отсреща да е добър, мил, да дарява, да цени...Получава се така,че мечтаният красив сън се превръща в кошмар...и събуждайки се, се чувствам така, сякаш съм избягала от някакви окови, щастлива и благодарна! Оказва се, че не ми харесва да огранича Любовта до чувство, което се дава само когато има какво да вземеш и за което копнееш само защото носи щастие! Радвам се, че Любовта е такава:радвам се, че има нещо, на което не мога да влияя, което не мога да контролирам, нещо, което ще поведе сърцето ми по пътя на бурни и понякога противоречиви емоции;което ще ме унесе в танц, в който усещам и Ада, и Рая; нещо, което ще ме научи да разбирам целия свят и същевременно да не го познавам изобщо; нещо, което винаги ще събужда у мен копнеж за ново изживяване, за ново познание ! Какво по-голямо усещане за свобода от това, да чувстваш, че може да ти се случи всичко? На мен това усещане ми стига да понасям и болката с усмивка и да не съжалявам никога, че съм обичала! Бих казала, че точно в незнанието какво ще ми донесе Любвта, или казано по друг начин - в знанието, че може да ми донесе всичко, ама наистина всичко, се ражда всеки един ден желанието ми да отворя очи и да се събудя!:)

admin преди 18 years 10 months

Когато човек е емоционално зависим от някой, му е трудно да погледне на нещата реалистично и да ги види в истинската им светлина, а не в онази, обаятелната и замъгляващата, в която чувствата обгръщат всичко. И когато обичаме някого, ни е трудно да признаем и осъзнаем, че чувствата ни не са споделени и от някакво смесено чувство на обич ,нежност и отчаяние, правим всичко за въпросния човек, мислейки че така ще променим чувствата му...но уви не успяваме...Но докато не осъзнаем това и докато не се появи някой друг,към когото да насочим обичта си, някои, който да разчупи навика и да ни покаже, че е много по-хубаво обичта да е споделена и грижите да не са напразни, продължаваме да вървим срещу всичко и всички,срещу себе си дори, опитвайки се отчаяно да спечелим малко обич и споделеност...