От моя учител Словореза

I heard a thousand blended notes,

While in a grove I sat reclined,

In that sweet mood when pleasant thoughts

Bring sad thoughts to the mind.

Строфи с хиляди летящи чувам,

В ливадата стоя подпрян на самотата,

В сладникава омая на мисли си бленувам

Внезапно отлита мисълта ми в тъмнината.

To her fair works did Nature link

The human soul that through me ran;

And much it grieved my heart to think

What man has made of man.

В изкуството природата витае

с мисли се изплъзва душата лека,

И в многото печал сърце се мае

Защо ли е човек дошъл в човека.

Through primrose tufts, in that green bower,

The periwinkle trailed its wreaths;

And 'tis my faith that every flower

Enjoys the air it breathes.

Сред ярък цвят на кът зелен,

Ластуните намират своита нишка;

И моита вяра е за всеки дрен

Вятъра да поглъща със въздишка.

The birds around me hopped and played,

Their thoughts I cannot measure:-

But the least motion which they made,

It seemed a thrill of pleasure.

Птиците кръжат в играта на гората,

В техния летеж съм аз невеж:-

В пърхането на опашката с крилата,

На радостния им полъх свеж.

The budding twigs spread out their fan,

To catch the breezy air;

And I must think, do all I can,

That there was pleasure there.

Напъплят вейки с листа си към брега,

За да хванат полъх от морето:

Да се замислям е всичкото което мога,

Там негде е на нежността сърцето.

If this belief from heaven be sent,

If such be Nature's holy plan,

Have I not reason to lament

What man has made of man?

И тази вяра е с небесно въжделение,

И тази ли природа е в плана свят от века,

Това не е за да се покаже угнетение

Защо ли е човек дошъл в човека?