Напуснах старата си работа ,неотдавна,защото знаех че там нямам израстване,въпреки че уменията се трупаха едно след друго и приятели и познати започнаха да ме търсят „уж да се видим” и накрая от местното кафене все се озовавах до нечия кола затрупвайки ме с оплаквания какви проблеми имат с въпросния автомобил.

 Проблемът беше че зарязах страхотни колеги,които не веднъж ми спасяваха „задника” особено тенекеджии и бояджии ,когато строша някоя фина джаджа и екипа на диагностичния отдел, към който се числеше и моя милост ,но това е друга тема….

     Напуснах работа преди да си взема премиите ,орязаха ме предполагам несправедливо, което спомогна за моят финансов крах ,единствената възможност която имах да се хвана на пълно време на държавната работа (разбирайте второто работно място).И ето ме  мен в един момент ,прескачайки всички началнически звена и хоп директно при госпожа Управителя да „сондирам” за някоя ниша в която да ме наместят.Естествено след кратко обсъждане и тропване с крак  въпреки огромно нежелание на господин Заместник управителя да ме назначи заради съкращения поради кризата се наместих на „високо при боговете”,заради което бях готов да целувам краката на шефката.Проблема обаче бяха всички звена под мен,  с които бях съзаклятнически съюзен поради простата причина ,че аз можех да им донасям  от пресни сведения за точния ден, когато ще преведат заплатите  до клюки за сухарските счетоводители.Сега съм от другата страна на барикадата ,гледат ме с недоверие съмнявайки се че ще издам някоя тяхна тайна….и имат основание защото  сега длъжността, която заемам е „лапач на мухи” или казано по друго яче „дребен тиранин”,

 както и официално ухо на господин Заместник управителя.Дилемата е голяма ,защото винаги гледам да си върша перфектно работата ,но от друга страна гледам  винаги да съм на страната на обикновените хорица,въпреки че, някой от тези хорица ми беше разбил шкафчето преди 2 години.Единственото, което ме успокоява вече е мърморенето на някой от пакетажа или  от подобен отдел за някой който например смятат за крадец и непременно трябвало шефката да знае, или че палетите били счупени или че дилърите се държали грубо ,или че липса някъде подпис,или че има сгрешена операция в счетоводния модул.Странно дори се радвам когато телефона иззвънява в 3 сутринта за да отида в завода и да видя че на някоя женица от склада и  се разместил мрежовия кабел от компютъра  и не може да си вкара касите.Всички тези неща  ги отвличат от страха и омразата към повечето шефове, което е добре дошло за мен.