От детството насам.... :)
Замисляли ли сте се колко сте се променили от детството насам :) Аз май не бях, но тази вечер майка ми съвсем случайно подхърли това-онова. Спомних си неща, които отдавна бях забравила.
Спомних си как като бях малка, обичах много кучетата, имах си мое, радвах му се много. После в един момент започнах да изпитвам страх от тези невероятно добри животинки. Вече като вървя по улицата и някоя улично куче се приближи към мен, заобикалям и гледам страхливо, като заек :)
Спомних си как преди не бях зиморничева. Даже като бях бебе баща ми, който се беше заел да ме свикне на студ, ме оставяше зимата в количката на балкона самичка. А сега само печки пускам, все ми е студено.....
Спомних си как като бях малка и баща ми свиреше по ресторанти, излизах на сцената и пеех без никакво притеснение "My Bonnie is over the ocean, my Bonnie is over the sea". А сега ме тресе една сценична треска, колкото повече пея, толкова повече се притеснявам.
Спомних си как в детските си години ядях мидите сурови, направо от чурепката. С майка ми ходехме на един плаж, беше много скалисто, там тя ме научи да ям така мидите. А сега - да не видя миди. От миризмата им даже бягам...
Вие сетихте ли се за някои такива уж дребни нещица, с които сте се променили от детството насам? :)
Спомних си как като бях малка, обичах много кучетата, имах си мое, радвах му се много. После в един момент започнах да изпитвам страх от тези невероятно добри животинки. Вече като вървя по улицата и някоя улично куче се приближи към мен, заобикалям и гледам страхливо, като заек :)
Спомних си как преди не бях зиморничева. Даже като бях бебе баща ми, който се беше заел да ме свикне на студ, ме оставяше зимата в количката на балкона самичка. А сега само печки пускам, все ми е студено.....
Спомних си как като бях малка и баща ми свиреше по ресторанти, излизах на сцената и пеех без никакво притеснение "My Bonnie is over the ocean, my Bonnie is over the sea". А сега ме тресе една сценична треска, колкото повече пея, толкова повече се притеснявам.
Спомних си как в детските си години ядях мидите сурови, направо от чурепката. С майка ми ходехме на един плаж, беше много скалисто, там тя ме научи да ям така мидите. А сега - да не видя миди. От миризмата им даже бягам...
Вие сетихте ли се за някои такива уж дребни нещица, с които сте се променили от детството насам? :)
Например за животинките...
Като малка непрекъснато имах някоя под ръка, най-често коте, щото тогава в квартала ги имаше много. После ми излезе няква екзема от тях и сега не мога да понасям котки.
Веднъж срещнах един циганин с маймунка на улицата, наведох се да я целуна, а тя ме одра по окото. Не бих казала, че не харесвам маймуни, но то е защото нямам много чести сблъсъци с тях. Но едва ли бих посегнала пак да целувам някоя.
Ех, за кучетата... Яко шубе ме гони сега от тях. Пък като бях дете ги смятах за прекрасен обект на ласки. Докато едно бездомно куче не ми се нахвърли с лай, а един пинчер ме ухапа по бузата, докато се опитвах да му дам целувка.
А пък за скакалците... Веднъж на пикник на една полянка баща ми решил да се пошегува с мене и ми пъхнал в събутото чорапче един скакалец. Да не ви разправям как се уплаших, като си го обух и то почна да мърда!
Също така непрекъснато имах по някоя рана, която не само не ми правеше впечатление, ами и смело й чоплех коричката, докато сега изпадам в истерия от какво например... да си изпусна щипка за пране на челото!
Ходила съм в парка срещу нас през нощта не един път! А сега като се стъмни, пускам алармата!
Всеки ден пресичах трамвайната линия на завоя, където ми беше строго забранено, за да отида в циганската махала да си купя семки. Сега съветите и правилата за безопасност от родителите са оживели в мене!
...
И на мен ми стана много мило да се върна назад...
Бях весело момиче и много се шегувах - сега съм доста напрегната и в мен живеят триста дяволи, които колкото и да искам да потисна, все ме сърби душата... А може и тогава да го е имало, но да не се е показвало така.
Уж се развиваме, поумняваме, а понякога ми се струва, че съм все същата тиквичка - сякаш още съм на 17-18. И най-смешното е, че в 80% от сънищата си съм малка... Няма деца, няма мъж, няма отговорности... Притеснявам се за разни изпитвания, контролни, такива щуротии...
От дете мечтаех за куче, ама много. Цял живот. После като студентка, най-после, си взех английска сетерка, а по-късно, с Жорката си имахме и далматинка - на сватбата ни двете, каквито са бели и елегантни, тичаха из къщи с панделки на вратовете. Днес децата ни мрънкат за кученце, но понеже вече сме му усетили жилото на явлението "кученце", не му щем и меда... Ама, че досадно е да си възрастен... Обаче, кой те пита?
Не трябва ли като си се опарил от нещо в детството, да ти държи влага и да те прави предпазлив? Като Борислава и влечението към целувки на маймунки? Би трябвало, но не се получава винаги...
Ще взема тия дни, в тази връзка, да ви разкажа за това как нашата дъщеря бе нападната най-брутално и кърваво от котка на 8 март, но вместо да се стресира и да ги намрази, стана друго....
Хайде, до скоро, и браво на Яничка затова, че ни накара да потънем в споооомени....
"Имам хапчета чудесни, никога да не поресна":)
ПП За сънищата. И аз често се сънувам в училище. Това го възприемам като знак, че не съм научила някакъв урок. А веднъж сънувах, че бях мн добра по математика! (Нещо, което не беше точно така в училище.) Тогава се събудих мн щастлива и с вярата, че съм отишла по-напред:)
ППП Пипи я прочетох за първи път на дърти години и ми хареса:) Това не значи, че не съм пораснала, но това, че не значи, не значи че съм пораснала:)
Е добре, до сега не съм станала принцеса, обаче срещнах Принца. Още си мисля, че осем години е МНОГО хубава възраст. Все още обичам да разказвам неща, и още сънувам пътешествия. Май не съм се развила много с времето. :)
Хайде хапчета чудесни, никога да не поресна!
Нашият син, обаче, не оцени нито Пипи, нито Карлсон... Цедихме по 10 стр. на ден, много "назлън":
- Ти чете ли днес, Калояне?
- Ох, мамо, ей, сега ще почна....
или:
- Ама страхотна е тази книга, нали?
- Мдаааа.....
Мъъъъъка, мъка! А аз не можех да се откъсна някога от нея... Ама, явно, това е било много някога. Преди 100-те ТВ канала, електронните игри, компютрите, ДВД-тата и какви ли още не технологийки...
Та въпросът ми е: вашите синове/племенници/и пр. млади мъжкарчета - как са с тази весела книжка?