От гарата в Хановер! :)
В момента стоя в едно кафене и пия биричка. Няма какво да правя до 23.30 часа, когато ми заминава автобуса за София. Единственото което мога да правя е да пия бира и да си седя пред лаптопа. Лошото е, че скоро ще ми свърши батерията, затова ще използвам това време, което имам за да опиша преживявянията си в Хановер.
През цялото време на панаира беше много уморително. Постоянно обикалях наляво и надясно и никъде не спирах за почивка. Това беше грешка и на третия ден я поправих, но вече беше доста късно. Краката ми вече бяха окапали и се изморявах доста бързо.
Хановер е красив град, много ми харесва. Прави ми впечатление, че повечето немци са с руси коси и сини очи. Германките са хубави само в лице, с тези руси коси мязат на някои манекенки. Например Клаудия Шифър. Но иначе са малко пълнички. Не са като българките :)
Обиколих доста магазини. Тук има един магазин наречен Kaufhof, който е огромен. Всъщност, това е лека дума за този магазин. Той се състои от много сгради, всяка от която е предназначена за различен вид стоки. Така например, като влязох в първия Kaufhof си казах, че тези немци са луди по бижутерия, часовници и парфюми. Нямаше нищо интересно за мен, а аз си търсех термочаша, много ми беше мерак да се сдобия с такава :)
Успях да си купя такава чаша от другата верига магазини, която е по-голяма дори от Kaufhof. Казва се Karstadt и е точно в центъра. Ако влезете също като мен ще си кажете, че немците са луди само по часовници, бижутерия и парфюми. Но после ще видите специални сгради за спално бельо, за домакински уреди, за електроника. Приказка!
Пък успях и да се загубя из тези ми ти сгради. Много е интересно, защото е подобно на нашият център, но си представете повечето сгради да са на една верига магазини. Наснимал съм ги, така че, ще ги видите непременно! :)
Центъра на града е красив. Много е пищен, но като у нас се срещат доста хора, които свирят на разни цигулки и други инструменти и искат пари. Има и такива, които направо обикалят и те питат дали имаш някой лев (всъщност евро). На няколко пъти ме спираха за цигари. Аз давам, но ми беше интересно и малкко по-късно видях, как един пита друг немец, който с една широка усмивка му даде цигара. Отзивчивост отвсякъде :)
На CeBIT имаше доста Wi-Fi точки, повечето от които кодирани. Но в центъра на Хановер досега не успях да видя и една некодирана. Всъщност дори защитените се броят на пръсти. Те са...една! И я улових преди малко, ама язък, кодирана.
Писането в блога било доста времегубещо занимание :) Сега да разкажа какви ги върших днес. Цял ден обикалях центъра на Хановер да търся подаръче на Яна. Купих и много хубав часовник. Защо часовник ли? Ами защото във всички магазини и щандове само часовници продават завалиите. Пък се оказа, че аз съм завалия, щото то това били специалните щандове за часовници :) Но пък съм доволен, това са хубави часовници и аз отдавна мечтаех за един. Тук е момента да кажа, че купих два - за мен и за Яна :)
Купих си и заветната термочаша. Сега ще си пия кафето без да ми изстива :)
Ох, до автобуса остават още 3 часа, батерията ми ще свърши скоро и направо не знам какво ще правя през останалото време. Оставих си багажа на гардероб. Беше интересно, защото бях като монголец, не можех да се оправя с автоматичните клетки. Добре че беше един чужденец, който ме упъти и успях да се справя. Струва 4 евро. Доста пари... Но пък не се налага да мъкна багажа със себе си :)
Сега ще трябва да си купя цигари от автомата. Най-евтините са по 3.50 евро. А другите ми цигари са в багажа на гарата. Бях пред дилема - да дам 4 евро за цигари или да ходя да си взема от багажа. Само че ако си отворя клетката за багажа трябва да си го мъкна или да платя още 4 евро. Тъпо, нали? :)
Първия път когато се опитах да си купя цигари от автомата не сполучих. Пуснах вътре 3 евро и другите исках на по-дребни монети, 20 и 10. Ядец. Не ще. И ходих да търся още пари. Връщам се - автомата се нулирал. И пускам аз новите 4 евро вътре, но той не ще да ми даде цигари. Викам бармана и той извади отдолу всичките пари и успя да ми купи цигари. Автомата ми беше върнал парите, които не бях ползвал. Даже си намерих и 1 евро в повече :)
Едно от най-интересните събития за мен бе купона на O2. Той се намираше в една от залите в панаира, имаше собствен DJ и се лееше бира на корем. За този купон бяха дали над 1 милион евро, като се съди по специалния таван, това че бяха превърнали палатата в дискотека и че бирата беше безплатна.
Кефя се, че с моя журналистически бадж имах достъп навсякъде. И като мина из щандовете и навсякъде едни усмивки, едно внимание, приказка! Даже на няколко пъти ме гони персонала за нещо и като види баджа и се разлива в усмивка. Гонеха ме щото се качих в дилърската стая на Microsoft :) Но то беше погрешка. А втория път щото по време на дискотеката сме седели на едни столове.
Това ще е засега, че ще ми свърши батерията скоро. Като се върна в София ще опиша още от преживяванията си, които наистина бяха доста! :)
P.S. това ще го публикувам като се върна :) Вероятно само това ще мога да направя преди да легна, така че продължението по-нататък :)
P.S. 2: В момента съм в някакво завение на гарата и пия безалкохолна бира Erdinger. Май ще трябва да спра с бирата след малко, че ще видя зор в автобуса.
Преди малко търсих автогарата сума време. Накрая се уморих и питах едно девойче, което ме упъти :) Да е жива и здрава! :) Тук в заведението хващам някаква безжична мрежа, обаче е много слаба. Успях малко да се конектна и въвеждайки Bglog.net видях, че ме препраща към hotspot.t-mobile.de, което ме навежда на мисълта, че това е хотспот за клиенти на t-mobile. Т.е. платен, е нищо, карай!
Айде до после :) Остава 1 час до заминаването :)
През цялото време на панаира беше много уморително. Постоянно обикалях наляво и надясно и никъде не спирах за почивка. Това беше грешка и на третия ден я поправих, но вече беше доста късно. Краката ми вече бяха окапали и се изморявах доста бързо.
Хановер е красив град, много ми харесва. Прави ми впечатление, че повечето немци са с руси коси и сини очи. Германките са хубави само в лице, с тези руси коси мязат на някои манекенки. Например Клаудия Шифър. Но иначе са малко пълнички. Не са като българките :)
Обиколих доста магазини. Тук има един магазин наречен Kaufhof, който е огромен. Всъщност, това е лека дума за този магазин. Той се състои от много сгради, всяка от която е предназначена за различен вид стоки. Така например, като влязох в първия Kaufhof си казах, че тези немци са луди по бижутерия, часовници и парфюми. Нямаше нищо интересно за мен, а аз си търсех термочаша, много ми беше мерак да се сдобия с такава :)
Успях да си купя такава чаша от другата верига магазини, която е по-голяма дори от Kaufhof. Казва се Karstadt и е точно в центъра. Ако влезете също като мен ще си кажете, че немците са луди само по часовници, бижутерия и парфюми. Но после ще видите специални сгради за спално бельо, за домакински уреди, за електроника. Приказка!
Пък успях и да се загубя из тези ми ти сгради. Много е интересно, защото е подобно на нашият център, но си представете повечето сгради да са на една верига магазини. Наснимал съм ги, така че, ще ги видите непременно! :)
Центъра на града е красив. Много е пищен, но като у нас се срещат доста хора, които свирят на разни цигулки и други инструменти и искат пари. Има и такива, които направо обикалят и те питат дали имаш някой лев (всъщност евро). На няколко пъти ме спираха за цигари. Аз давам, но ми беше интересно и малкко по-късно видях, как един пита друг немец, който с една широка усмивка му даде цигара. Отзивчивост отвсякъде :)
На CeBIT имаше доста Wi-Fi точки, повечето от които кодирани. Но в центъра на Хановер досега не успях да видя и една некодирана. Всъщност дори защитените се броят на пръсти. Те са...една! И я улових преди малко, ама язък, кодирана.
Писането в блога било доста времегубещо занимание :) Сега да разкажа какви ги върших днес. Цял ден обикалях центъра на Хановер да търся подаръче на Яна. Купих и много хубав часовник. Защо часовник ли? Ами защото във всички магазини и щандове само часовници продават завалиите. Пък се оказа, че аз съм завалия, щото то това били специалните щандове за часовници :) Но пък съм доволен, това са хубави часовници и аз отдавна мечтаех за един. Тук е момента да кажа, че купих два - за мен и за Яна :)
Купих си и заветната термочаша. Сега ще си пия кафето без да ми изстива :)
Ох, до автобуса остават още 3 часа, батерията ми ще свърши скоро и направо не знам какво ще правя през останалото време. Оставих си багажа на гардероб. Беше интересно, защото бях като монголец, не можех да се оправя с автоматичните клетки. Добре че беше един чужденец, който ме упъти и успях да се справя. Струва 4 евро. Доста пари... Но пък не се налага да мъкна багажа със себе си :)
Сега ще трябва да си купя цигари от автомата. Най-евтините са по 3.50 евро. А другите ми цигари са в багажа на гарата. Бях пред дилема - да дам 4 евро за цигари или да ходя да си взема от багажа. Само че ако си отворя клетката за багажа трябва да си го мъкна или да платя още 4 евро. Тъпо, нали? :)
Първия път когато се опитах да си купя цигари от автомата не сполучих. Пуснах вътре 3 евро и другите исках на по-дребни монети, 20 и 10. Ядец. Не ще. И ходих да търся още пари. Връщам се - автомата се нулирал. И пускам аз новите 4 евро вътре, но той не ще да ми даде цигари. Викам бармана и той извади отдолу всичките пари и успя да ми купи цигари. Автомата ми беше върнал парите, които не бях ползвал. Даже си намерих и 1 евро в повече :)
Едно от най-интересните събития за мен бе купона на O2. Той се намираше в една от залите в панаира, имаше собствен DJ и се лееше бира на корем. За този купон бяха дали над 1 милион евро, като се съди по специалния таван, това че бяха превърнали палатата в дискотека и че бирата беше безплатна.
Кефя се, че с моя журналистически бадж имах достъп навсякъде. И като мина из щандовете и навсякъде едни усмивки, едно внимание, приказка! Даже на няколко пъти ме гони персонала за нещо и като види баджа и се разлива в усмивка. Гонеха ме щото се качих в дилърската стая на Microsoft :) Но то беше погрешка. А втория път щото по време на дискотеката сме седели на едни столове.
Това ще е засега, че ще ми свърши батерията скоро. Като се върна в София ще опиша още от преживяванията си, които наистина бяха доста! :)
P.S. това ще го публикувам като се върна :) Вероятно само това ще мога да направя преди да легна, така че продължението по-нататък :)
P.S. 2: В момента съм в някакво завение на гарата и пия безалкохолна бира Erdinger. Май ще трябва да спра с бирата след малко, че ще видя зор в автобуса.
Преди малко търсих автогарата сума време. Накрая се уморих и питах едно девойче, което ме упъти :) Да е жива и здрава! :) Тук в заведението хващам някаква безжична мрежа, обаче е много слаба. Успях малко да се конектна и въвеждайки Bglog.net видях, че ме препраща към hotspot.t-mobile.de, което ме навежда на мисълта, че това е хотспот за клиенти на t-mobile. Т.е. платен, е нищо, карай!
Айде до после :) Остава 1 час до заминаването :)
Друго което ми направи впечатление е, че на Сибит хотспотовете са платени. На кой би трябвало да платиш ако искаш да ползваш нет.
А и за цигарите.. Трябва да пратя наште да си купят цигати от Германия, да ги видим дали после ще искат да пушат :))))