От вестник Новинар
имикът от БАН Константин Хаджииванов: Политиците ни не осъзнават, че инвестициите в науката са доходоносни
Докторантите са оставени сами да се грижат за себе си, казва ученият
[ 2007-11-21 ]Интервю на Марина Христова
Ст.н. с. І ст. дхн Константин Хаджииванов е директор на Института по обща и неорганична химия на Българската академия на науките от четири години. Той е рецензент на редица научни списания, член на много научни съвети, член на американското химическо общество. В системата на БАН е от 1984 година.
- Вие получихте едно от най-високите отличия в Европа. Разкажете ни малко повече за него?
- Това е най-високата почетна титла - доктор хонорис кауза. Получих я от един от най-старите университети в Европа - в Кан. Той е основан през 1432 година, но през Втората световна война е разрушен. Сега се честват 50 години от реконструкцията му. По повод този случай награждават видни учени с тази почетна титла. Радвам се, че има българин сред наградените, а компанията на другите, които получават отличието, ме кара да се чувствам горд. Наградите бяха разпределени, така че от всяка област на науката да има по един отличен. От областта химия и физика нашата страна имаше честта да получи това отличие.
- Въпреки отличията и качеството на българската наука има ли проблеми?
- Това е един много болен въпрос. България се оказва единствената страна в света, която не си поставя никакви цели, свързани с Лисабонската стратегия. Учените и политиците на Стария континент са разтревожени, че Европа изостава в сравнение със САЩ и Япония. След дълго обсъждане са решили, че единствената възможност за преодоляване на положението е развитие и широки инвестиции в науката. Там вече науката е един действителен приоритет. Това, че само в България науката не е приоритет, е отразено дори в доклада на Европейската комисия. България не само не си поставя цели, но според мен има национална стратегия за наука и тя е да се потискат и да се гонят младите учени от България. Един пример - докторантската стипендия не е актуализирана от 2000 година. В бюджетната комисия беше гласувано тя да не се промени. Аз съм учуден, че министър Вълчев задава въпроса как да задържим младите учени в България. През 2000 година имахме много кандидати за докторанти и правехме конкурс. Сега сме доволни, ако имаме един кандидат за едно място. Докторант е най-високата степен на висшето образование. Повишаването на стипендиите на докторантите въобще няма да се отрази на бюджета. Става дума за по-малко от 1 милион лева. Между другото парламентът си повиши бюджета. В университета, където бях във Франция, имаше един лозунг "Нашите млади докторанти, те са бъдещето на Франция". Това важи за всяка страна, а нашите политици не мислят повече от следващите избори. Инвестициите в науката са изключително доходоносни и те след това директно рефлектират върху развитието на икономиката. В България никога - нито по турско, нито по царско, нито по социалистическо време не е имало някакви особени инвестиции в областта на науката. Сега, когато имаме една своеобразна комбинация между трите режима, пък положението е още по-критично. Преди 14 месеца от 287 депутати в румънския парламент 280 гласуваха за рязко увеличение на инвестициите за науката и вече се вижда едно подобряване. В България е обещано бюджетът за науката да не се променя до 2010 г. Въпреки че България е поела ангажимента всяка година да повишава с 0,15% бюджета за наука. От 2000 година до сега, ако беше спазван поне 1/3 този ангажимент, постепенно нещата щяха да са по-добре. Установено е, че когато една наука се постави в такива критични ситуации, тя загива. След няколко години, ако нищо не се промени, българската наука ще загине. А нашата наука е на 46-о място в света. Преди беше на 45-о. Не защото българската наука се е влошила, а защото другите инвестират широко и вече ни задминават.
- Колко е бюджетът на Българската академия на науките?
- Бюджетът на БАН е 35 млн. евро. Това е бюджетът на един провинциален университет в западните страни. Политиците в България не могат да осъзнаят, че от науката не се изискват директни постъпления в бюджета, те се индиректни. Навсякъде е установено, че инвестициите в науката са нещо доходоносно. Ние имаме потенциала и аз имам самочувствието на добър учен, защото съм влязъл във върховия един процент в световната класация на учените в света. Не съм само аз. В България има много добри учени. Ние имаме потенциала да бъдем многократно по-полезни на обществото, но са необходими някакви инвестиции. В института ни наистина има някои нови апарати, но всичко е с пари отвън. Янез Поточник, който е европейският комисар за науката, е заявявал многократно, че съоръжаването на учените със средствата на производство е работа на всяко едно правителство. Така е по цял свят. Когато имаме тези съоръжения, ние ставаме много по-конкурентоспособни, защото акъл не ни липсва - мога да ви уверя в това. Наградата доктор хонорис кауза е едно много малко свидетелство за това. Не казвам, че съм изключение, сред българските учени има много, които са ценени в чужбина. Но просто ни карат да напускаме. И ето защо - 560 лв. професорска заплата.
- Тя всъщност е по-ниска от учителската.
- Далеч не смятам, че учителските заплати са високи, не им завиждам за тях, но всъщност професорската е толкова - 560 лв. Но на мен болката ми е за друго. Човек с висше образование - 198 лв. Как искате ние да задържим младите хора тук? Нали идеята е най-добрите да идват при нас. Истина, е че младите започват да напускат, и аз ги разбирам. Говорил съм с тях. Например един от моите сътрудници напусна скоро. Той отива за 1000 лв. заплата, вместо да взима 385 лв., колкото получава един научен сътрудник. А това е човек на 28 години, който има широка международна известност. Той има над 100 цитирания от чуждестранни автори. Само за сравнение - според правилника на Висшата атестационна комисия това е много повече от необходимия минимум за професор. За професор на техническите науки са необходими 40 цитирания, за професор на химическите науки 80, а той има над 100. Това е млад, кадърен човек, който отива в частния бизнес, на работа, която, предполагам, че му е много по-малко интересна, но той е принуден да отиде да работи и да си изкарва прехраната. Според мен докторантските стипендии са направо престъпление. Под 1 млн. ще е достатъчен за сериозно повишение. Тогава ще има хора, които да искат да стават докторанти. Положението беше тежко през последните десет години. Ние се издържахме най-вече с външни проекти. Идват от малки и по-големи фирми и ни питат дали можем да направим това или онова. За съжаление ние не можем, защото нямаме апаратура. И това е един проблем. Ако е необходимо да се извърши определен анализ, той ще е полезен на много фирми, но ние не можем да го направим, защото нямаме апаратура. Много по-добре е ние да го направим, разбира се, срещу някакво заплащане, но при всички случаи така ще излиза много по-евтино, отколкото въпросните фирми да пращат данни за анализ в чужбина. Ще бъде и по-бързо и това ще облекчи икономиката. Апаратите се изплащат. Не става дума за огромни средства. Освен това България е единствената страна в целия Европейски съюз, която няма присъединителни фондове за образование и наука. Единствената, изключение. След като мотото на тези фондове е "Общество, построено на знания". Препоръката на Европейската комисия е минимум 1/3 да бъде за развитието на науката. Аз съм изумен как сме едно островче в цяла Европа, където държавата не просто не се опитва да развие науката, но тя като че ли се опитва да пречи. През последната година нямаме облекчение, а имаме дори затруднения. Въведоха се данъци за допълнителните актове на дарение. Ние много пъти сме успявали да договорим някаква апаратура с колеги от чужбина, дори и тя да е по-стара. Тогава обаче трябва да плащаме данъци, за които просто няма откъде да вземем пари. Много пъти колеги отказват дарения, защото не могат да платят 10% данък. Цените са по някакви таблици, надуват се, а това е загуба за страната. Известно е и във всички учебници по икономика пише, че възвращаемостта на инвестициите в науката е индиректна, а те искат тя да бъде директна. Дори един политик каза, че държавата трябва да печели от нас. А те и сега печелят от нас. Спечелихме един проект за 800 000 евро от Европейската общност. За нашия институт това не е малко. И все пак - данъци, такси. И така огромна част от тези пари отиде в държавата. Аз не съжалявам, нека да отиват в държавата. Но държавата все пак не трябва да абдикира. Финансирането на науката в цял свят е институционално - от бюджета.
- Колко е бюджетът на вашия институт?
- Около милион. От тях са парите за заплати, около 60 000 са за стипендии. Ние тук обучаваме докторанти. По закон трябва да имат издръжка. За да купуват химикали и консумативи. Но всъщност тези пари, които по закон ни се полагат за издръжката на докторантите, не ни се дават. Аз не ги оставям така - от проекти или от другаде намирам пари. С тази политика обаче държавата оставя докторанта сам да се грижи за себе си.
Докторантите са оставени сами да се грижат за себе си, казва ученият
[ 2007-11-21 ]Интервю на Марина Христова
Ст.н. с. І ст. дхн Константин Хаджииванов е директор на Института по обща и неорганична химия на Българската академия на науките от четири години. Той е рецензент на редица научни списания, член на много научни съвети, член на американското химическо общество. В системата на БАН е от 1984 година.
- Вие получихте едно от най-високите отличия в Европа. Разкажете ни малко повече за него?
- Това е най-високата почетна титла - доктор хонорис кауза. Получих я от един от най-старите университети в Европа - в Кан. Той е основан през 1432 година, но през Втората световна война е разрушен. Сега се честват 50 години от реконструкцията му. По повод този случай награждават видни учени с тази почетна титла. Радвам се, че има българин сред наградените, а компанията на другите, които получават отличието, ме кара да се чувствам горд. Наградите бяха разпределени, така че от всяка област на науката да има по един отличен. От областта химия и физика нашата страна имаше честта да получи това отличие.
- Въпреки отличията и качеството на българската наука има ли проблеми?
- Това е един много болен въпрос. България се оказва единствената страна в света, която не си поставя никакви цели, свързани с Лисабонската стратегия. Учените и политиците на Стария континент са разтревожени, че Европа изостава в сравнение със САЩ и Япония. След дълго обсъждане са решили, че единствената възможност за преодоляване на положението е развитие и широки инвестиции в науката. Там вече науката е един действителен приоритет. Това, че само в България науката не е приоритет, е отразено дори в доклада на Европейската комисия. България не само не си поставя цели, но според мен има национална стратегия за наука и тя е да се потискат и да се гонят младите учени от България. Един пример - докторантската стипендия не е актуализирана от 2000 година. В бюджетната комисия беше гласувано тя да не се промени. Аз съм учуден, че министър Вълчев задава въпроса как да задържим младите учени в България. През 2000 година имахме много кандидати за докторанти и правехме конкурс. Сега сме доволни, ако имаме един кандидат за едно място. Докторант е най-високата степен на висшето образование. Повишаването на стипендиите на докторантите въобще няма да се отрази на бюджета. Става дума за по-малко от 1 милион лева. Между другото парламентът си повиши бюджета. В университета, където бях във Франция, имаше един лозунг "Нашите млади докторанти, те са бъдещето на Франция". Това важи за всяка страна, а нашите политици не мислят повече от следващите избори. Инвестициите в науката са изключително доходоносни и те след това директно рефлектират върху развитието на икономиката. В България никога - нито по турско, нито по царско, нито по социалистическо време не е имало някакви особени инвестиции в областта на науката. Сега, когато имаме една своеобразна комбинация между трите режима, пък положението е още по-критично. Преди 14 месеца от 287 депутати в румънския парламент 280 гласуваха за рязко увеличение на инвестициите за науката и вече се вижда едно подобряване. В България е обещано бюджетът за науката да не се променя до 2010 г. Въпреки че България е поела ангажимента всяка година да повишава с 0,15% бюджета за наука. От 2000 година до сега, ако беше спазван поне 1/3 този ангажимент, постепенно нещата щяха да са по-добре. Установено е, че когато една наука се постави в такива критични ситуации, тя загива. След няколко години, ако нищо не се промени, българската наука ще загине. А нашата наука е на 46-о място в света. Преди беше на 45-о. Не защото българската наука се е влошила, а защото другите инвестират широко и вече ни задминават.
- Колко е бюджетът на Българската академия на науките?
- Бюджетът на БАН е 35 млн. евро. Това е бюджетът на един провинциален университет в западните страни. Политиците в България не могат да осъзнаят, че от науката не се изискват директни постъпления в бюджета, те се индиректни. Навсякъде е установено, че инвестициите в науката са нещо доходоносно. Ние имаме потенциала и аз имам самочувствието на добър учен, защото съм влязъл във върховия един процент в световната класация на учените в света. Не съм само аз. В България има много добри учени. Ние имаме потенциала да бъдем многократно по-полезни на обществото, но са необходими някакви инвестиции. В института ни наистина има някои нови апарати, но всичко е с пари отвън. Янез Поточник, който е европейският комисар за науката, е заявявал многократно, че съоръжаването на учените със средствата на производство е работа на всяко едно правителство. Така е по цял свят. Когато имаме тези съоръжения, ние ставаме много по-конкурентоспособни, защото акъл не ни липсва - мога да ви уверя в това. Наградата доктор хонорис кауза е едно много малко свидетелство за това. Не казвам, че съм изключение, сред българските учени има много, които са ценени в чужбина. Но просто ни карат да напускаме. И ето защо - 560 лв. професорска заплата.
- Тя всъщност е по-ниска от учителската.
- Далеч не смятам, че учителските заплати са високи, не им завиждам за тях, но всъщност професорската е толкова - 560 лв. Но на мен болката ми е за друго. Човек с висше образование - 198 лв. Как искате ние да задържим младите хора тук? Нали идеята е най-добрите да идват при нас. Истина, е че младите започват да напускат, и аз ги разбирам. Говорил съм с тях. Например един от моите сътрудници напусна скоро. Той отива за 1000 лв. заплата, вместо да взима 385 лв., колкото получава един научен сътрудник. А това е човек на 28 години, който има широка международна известност. Той има над 100 цитирания от чуждестранни автори. Само за сравнение - според правилника на Висшата атестационна комисия това е много повече от необходимия минимум за професор. За професор на техническите науки са необходими 40 цитирания, за професор на химическите науки 80, а той има над 100. Това е млад, кадърен човек, който отива в частния бизнес, на работа, която, предполагам, че му е много по-малко интересна, но той е принуден да отиде да работи и да си изкарва прехраната. Според мен докторантските стипендии са направо престъпление. Под 1 млн. ще е достатъчен за сериозно повишение. Тогава ще има хора, които да искат да стават докторанти. Положението беше тежко през последните десет години. Ние се издържахме най-вече с външни проекти. Идват от малки и по-големи фирми и ни питат дали можем да направим това или онова. За съжаление ние не можем, защото нямаме апаратура. И това е един проблем. Ако е необходимо да се извърши определен анализ, той ще е полезен на много фирми, но ние не можем да го направим, защото нямаме апаратура. Много по-добре е ние да го направим, разбира се, срещу някакво заплащане, но при всички случаи така ще излиза много по-евтино, отколкото въпросните фирми да пращат данни за анализ в чужбина. Ще бъде и по-бързо и това ще облекчи икономиката. Апаратите се изплащат. Не става дума за огромни средства. Освен това България е единствената страна в целия Европейски съюз, която няма присъединителни фондове за образование и наука. Единствената, изключение. След като мотото на тези фондове е "Общество, построено на знания". Препоръката на Европейската комисия е минимум 1/3 да бъде за развитието на науката. Аз съм изумен как сме едно островче в цяла Европа, където държавата не просто не се опитва да развие науката, но тя като че ли се опитва да пречи. През последната година нямаме облекчение, а имаме дори затруднения. Въведоха се данъци за допълнителните актове на дарение. Ние много пъти сме успявали да договорим някаква апаратура с колеги от чужбина, дори и тя да е по-стара. Тогава обаче трябва да плащаме данъци, за които просто няма откъде да вземем пари. Много пъти колеги отказват дарения, защото не могат да платят 10% данък. Цените са по някакви таблици, надуват се, а това е загуба за страната. Известно е и във всички учебници по икономика пише, че възвращаемостта на инвестициите в науката е индиректна, а те искат тя да бъде директна. Дори един политик каза, че държавата трябва да печели от нас. А те и сега печелят от нас. Спечелихме един проект за 800 000 евро от Европейската общност. За нашия институт това не е малко. И все пак - данъци, такси. И така огромна част от тези пари отиде в държавата. Аз не съжалявам, нека да отиват в държавата. Но държавата все пак не трябва да абдикира. Финансирането на науката в цял свят е институционално - от бюджета.
- Колко е бюджетът на вашия институт?
- Около милион. От тях са парите за заплати, около 60 000 са за стипендии. Ние тук обучаваме докторанти. По закон трябва да имат издръжка. За да купуват химикали и консумативи. Но всъщност тези пари, които по закон ни се полагат за издръжката на докторантите, не ни се дават. Аз не ги оставям така - от проекти или от другаде намирам пари. С тази политика обаче държавата оставя докторанта сам да се грижи за себе си.
Само да кажа, че е все още спорно дали държавата е длъжна да издържа докторантите пряко.
Аз лично си мисля, че това трябва да се прави от институцията, която ги наема/приема, която да си набавя парите чрез договори.
И примерно няколко (НЯКОЛКО) държавни стипендии от порядъка на 1000лв.
Какъв е смисълът? Ами не знам. Честно. Айн Ранд твърдеше, че еднаквото държавното финансиране на науката е равносилно на смъртта на науката. Защото така едни ще си скъсват задника от работа, а други ще люпят семки по цял ден и пак ще си получават заплатата/стипендията.
Точно затова идеята на договорите е много яка- правиш си проект и ти знаеш какво трябва да свършиш, този който дава парите знае какво ще получи. МОН започва да предлага такива конкурси, макар и плахо. Вярно, до заветната четирицифрена заплата няма да се стигне в скоро време/още повече защото заплатите на докторантите по договора са обвързани с тези на държавните докторанти, а те са твърде ниски/, но поне е начало.
За всеки случай съм съгласна със статията- науката трябва да е приоритет. НО! Това не значи задължително по-голям бюджет на БАН. Значи повече възможности да се печелят пари и то достатъчно пари. Щото да бъдем честни, всичко под 1000 е обидно. И не отговаря на отдадеността и труда, който повечето учени хвърлят.