От 13 до....23!
Преди няколко дни четох интервю с една холивудска актриса, която твърдеше, че какъвто е човек на 12 - 13 години, такъв си остава през целия си живот. Замислих се над думите й и се опитах да се върна назад във времето, преди 10 години, когато навлизах в тинейджърския си период! На 13 учех в осми клас на ПМГ "Христо Смирненски" и за първи път се влюбих истински (каквото и да означава това, когато си на 13)! В най - красивото момче в училището. И естествено най - лошото! Излишно е да споменавам, че години наред въздишах тайно по него без да събере смелост да му призная наивните си чувства. Защото между нас имаше невидима стена - аз бях ангел, а той дяволът. Катастрофална комбинация!
Сега съм на 23. Някои неща са се променили, други са същите. Все още си падам по лоши момчета. Но не от тези, които карат скъпи коли и прекарват часове във фитнеса, а по такива, които те свалят с поглед, докато прегръщат гаджето си. Все още трудно изразявам чувствата си. Не ги крия, но незная как да ги демонстрирам! Вече не въздишам с години, влюбването ми трае доста по - кратко. Вероятно защото не съм така наивна и не вярвам, че всичко е такова каквото изглежда.
Когато си на 13 гледаш на любовта като на нещо голямо и много спициално. Нещо, което искаш повече от всичко на света, защото само така можеш да бъдеш щастлив. Когато си на 23 започваш да прозираш, че от всички велики чувства любовта е най - несъвършеното!
Десет години са и малко, и много време! И то не се измерва в дни или часове, а в уроците, които сме научили или пропуснали!
Сега съм на 23. Някои неща са се променили, други са същите. Все още си падам по лоши момчета. Но не от тези, които карат скъпи коли и прекарват часове във фитнеса, а по такива, които те свалят с поглед, докато прегръщат гаджето си. Все още трудно изразявам чувствата си. Не ги крия, но незная как да ги демонстрирам! Вече не въздишам с години, влюбването ми трае доста по - кратко. Вероятно защото не съм така наивна и не вярвам, че всичко е такова каквото изглежда.
Когато си на 13 гледаш на любовта като на нещо голямо и много спициално. Нещо, което искаш повече от всичко на света, защото само така можеш да бъдеш щастлив. Когато си на 23 започваш да прозираш, че от всички велики чувства любовта е най - несъвършеното!
Десет години са и малко, и много време! И то не се измерва в дни или часове, а в уроците, които сме научили или пропуснали!
Аз за себе си почти нищо не си спомням за периода, когато бях на 13 години. Пусто ЕГН - много забравям. Затова правя много снимки, за да ми напомнят после на всичко :))
Права си разбира се, колкото по-голям става човек, толково по-трезво гледа на нещата, влюбва се по-за кратко, когато е несподелено, а и трудно се влюбва, защото вече не е толкова наивен.
П. П. Радвам се, че отново си сред нас, липсваше ни :)
Хм... Колко далечно ми се струва това когато съм била на 13! Като се замисля сякаш тогава за първи път се осъзнах като личност. Осъзнах и много други неща дето не бяха чак толкова приятни... Ама любовта и влюбването със сигурност не съм ги осъзнавала. Мисля си че бях прекалено наивна, дори за 13те си годинки, дори сега на 20, отново се чувствам прекалено наивна за възрастта си.
Бях на 18 когато се влюбих за първи път. Беше наистина много силно и много прекрасно. Колкото споделено, толкова и несподелено. За жалост всичко приключи твърде глупаво и неприятно.... Но това е друга история, оставена вече в миналото. Горчив опит, който ме научи поне малко да обичам и да позволя да бъда обичана... От тогава насам се случиха толкова много неща, и аз продължавам да се убеждавам колко велико и прекрасно нещо е любовта. Понякога боли, понякога си наранен, но трябва да си готов да поемеш риска.
А преди десет години съм била на 11 и половина и съвсем далеч от гимназии и влюбвания...Бях едно четящо момиченце, цял ден носът ми беше заровен в енциклопедии...И сега съм си пак едно четящо момиченце :) Тогава обаче бях много по-кротка, сега съм с по-буйничък характер...
Според мен съм се променил доста.Тогава имах едни разбирания. Беше ме срам да говоря с момичетата, тихичко, кротичко момченце....
Сега не преставам да плямпям. Станал съм по-нахален и по-борбен. Променил съм си мирогледа.
Да си призная промените започнаха от към 10-11 клас. Но най-забележителните промени се получиха малко преди да стана студент. Явно самостоятелния живот променя хората.
А тези влюбвания - как ги помните? Аз не помня кога сериозно съм се сблъскала с това чувство...
Ама не, като гледам, доста много си има още.