Оставам, ама ми се заминава
София, петък, привечер, задръстване, малка червена кола, двама души в нея, горещо им е.
"Човече, едно от най-добрите ми приятелчета в началото на август заминава за щатите да си прави докторантурата, може да не се върне повече тук." - казвам ей така между другото аз.
"Хубаво за него." - отбелязва расеяно Орела, нашият верен фирмен шофьор
"Ами имам си трима истински приятели. Единият вече втора година е в САЩ, Бат Благ и той заминава сега. Кака ми ми е казала, че ако не се реализира тук и тя ще замине някъде си." - продължавам с унилият си тон.
"Нормално. Ти какви се чудиш?"
"Ами чудя се какво ние още правим тук."
Няколко минутно мълчание. Всеки потъна в своят си мисловен свят, търсейки отговор на този въпрос сложен.
Да де, какво търся още тук?
България - страната на големите скандали, без реален резултат. Страната на лъскавите лимозини и прекалено многото просещи възрастни хора. Страната на новите софийски квартали и изоставените села. Страната на... Абе какво изброявам, който има очи вижда.
И в същото време точно аз нямам от какво да се оплаквам. Добра заплата за годините ми, добра работа, която обичам, добра позиция, що годе сигурно бъдеще...
"Това е един от проблемите на глобализацията - кадърните хора се изнасят и оставят по-малките страни с ограничен интелектуален потенциал." - казва Орела, все едно е на изпит в университета.
"Колко пъти ти казвам, че си прекалено умен за тази работа" - е да това е човека с две висши и третото е на път...
"Е да, но на мен ми е добре да си въртя геврека по цял ден. А ние двамата сме останали за да има все някой кадърен в тази страна" - бурен смях...
Помните ли последната сцена от онзи жесток провал на БНТ "Дунав мост"? Когато изхвърлиха циганинът Ачо от камиончето с думите - "Слизай бе мангал, все някой трябва да остане в тази страна."
Е аз оставам, но май ми се заминава.
Не за друго, а не ми се стои в "държавата на проститутките" - като сме почнали с цитати да завършим с цитати.
А някъде дълбоко в мен все още живее надеждата, че точно ние ще оправим нещата и от нас зависи България да бъде по-добро място за живеене. Ама какво ли съм свършил напоследък по въпроса...
...
"Човече, едно от най-добрите ми приятелчета в началото на август заминава за щатите да си прави докторантурата, може да не се върне повече тук." - казвам ей така между другото аз.
"Хубаво за него." - отбелязва расеяно Орела, нашият верен фирмен шофьор
"Ами имам си трима истински приятели. Единият вече втора година е в САЩ, Бат Благ и той заминава сега. Кака ми ми е казала, че ако не се реализира тук и тя ще замине някъде си." - продължавам с унилият си тон.
"Нормално. Ти какви се чудиш?"
"Ами чудя се какво ние още правим тук."
Няколко минутно мълчание. Всеки потъна в своят си мисловен свят, търсейки отговор на този въпрос сложен.
Да де, какво търся още тук?
България - страната на големите скандали, без реален резултат. Страната на лъскавите лимозини и прекалено многото просещи възрастни хора. Страната на новите софийски квартали и изоставените села. Страната на... Абе какво изброявам, който има очи вижда.
И в същото време точно аз нямам от какво да се оплаквам. Добра заплата за годините ми, добра работа, която обичам, добра позиция, що годе сигурно бъдеще...
"Това е един от проблемите на глобализацията - кадърните хора се изнасят и оставят по-малките страни с ограничен интелектуален потенциал." - казва Орела, все едно е на изпит в университета.
"Колко пъти ти казвам, че си прекалено умен за тази работа" - е да това е човека с две висши и третото е на път...
"Е да, но на мен ми е добре да си въртя геврека по цял ден. А ние двамата сме останали за да има все някой кадърен в тази страна" - бурен смях...
Помните ли последната сцена от онзи жесток провал на БНТ "Дунав мост"? Когато изхвърлиха циганинът Ачо от камиончето с думите - "Слизай бе мангал, все някой трябва да остане в тази страна."
Е аз оставам, но май ми се заминава.
Не за друго, а не ми се стои в "държавата на проститутките" - като сме почнали с цитати да завършим с цитати.
А някъде дълбоко в мен все още живее надеждата, че точно ние ще оправим нещата и от нас зависи България да бъде по-добро място за живеене. Ама какво ли съм свършил напоследък по въпроса...
...
Обаче за приятелите, които един по един зачезват знам. Днес по обяд за Америка пое и последната ми приятелка от училище. Много забавно се чувствам в момента...
Та, разбирам те, де..
Обаче има и такива, дето са навън временно, казват, че са временно и че ще се върнат. ДАНО, дано, дано... както се пееше в оначи песен.