Осиновяването и аз
Този мой блог, искрено се надявам да накара хората да помислят по няколко проблема
Този мой блог е създаден в резултат на блога "Журналистика ли?! Репортаж?"
Този блог, искрено се надявам да стигне до дълбините на вашите души, за да промени наистина съдбите на други хора
Този блог, не искам да бъде оценяван с + и -, искам не само да осъзнаете колко е важен изобщо, а действие
И всичко това аз го казвам, вярвайки във вас и вашата ценностна система
Когато бях в детскта градина, все още малък децата с мен се отнасяха като към прокажен. (Израстнал съм в дълбоката провинция, където всеки познава всекиго) Не знаех причината
Не знаех причината дори в момента, когато вече бях ученик. Да, бях дете от смесен брак - баща ми мюсюлманин,майка ми християнка. В едно селище, където преобладаващата група са малко фанатици-мюсюлманин. За капак на всичкото отгоре, аз бях и християнин. И се казвам Любомир. Съвсем не мюсюлманско име, в една мюсюлманска общност
С времето все повече се опитваха да ми обясняват, разни доброжелатели, че моите биологични родители (все още нашите не ми бяха казали, че съм осиновен) няма да са щастливи, че съм изоставил Исляма.
Боже, че кои са те и къде са? И ако искат да са щастливи от моите постъпки да ме бяха възпитавали те!
След тази моя политика, спрямо "добрите съседи" се почна пълен опит за моята изолоция от обществото, което аз обитавах.
Не задълго... Тръгнах си. Отидох да уча далеч от "родното" вкъщи и реших проблема.
През тези 12 години изживях неща, които повечето от осиновените деца изживяват:
"Ти си толкова нещастен, че майката ти не те е искала" , "ти си осиновен", ти си второ качество, ти си ала бала
Това вече неме засяга, честно, благодарен съм, че съм имал семество, а не "Дом".
Засягаме обаче съдбата на всички онези деца, които все още попадат в статистиката "без родители"
Засяга ме и ми пука от това, че нашето общество мрази осиновените. Навярно, за това и тезидеца не биват осиновявани.
Пука ми и за процедурите по осиновяване, които са супер трагични.
Ако сред вас има хора, които са готови да помогнат наистина на тези деца, нека ми пишат.
Не пиша плюс, само защото ти пожела така...
Колкото до отношението ми към осиновяването, на другото място ти оставих коментар, не искам да се повтарям. Уважавам те заради смелостта да споделиш тези свои преживявания.
Колкото до помагането, освен с дарения, въпросът според мен е доста по-личен. Не всеки е готов да се обвърже с дете-било то за 1 ден, за 1 месец или завинаги.
О, това което искам да ви кажа е, че аз съм част от един проект на осиновители и осиновени, проект за създаване на организация с нестопанска цел. Та, и днес чувам как майки, които са решили да осиновят дете и са го осиновили имат проблем с "доброжелателни знайковци". И то в София.
Чувам, не, аз знам какво чувстват тези деца, все още не съм осиновил дете, но се опитвам да си представя какво изпитват родителите на това дете.
Тук, лично искам да кажа, че познавам едно семейство, което си осинови едно прекрасно момиченце, на което всяка вечер и разказваха приказки тип "и момиченцето загубилосвоите родители и тогава го намерили едни хора, които решили да го отглеждат"
да, сигурно тези хора се страхуват дане го загубят - детето, и искат да го привържат към себе си, но то ... няма никого другиго.
Имам и друга история, за едно семейство, което си имаше собствено 13 годишно дете (биологично тяхно) и това семейство реши да си осинови дете и властите казаха - о, ама има и други чакащи
Избеснявам, честно, да има и други чакащи, ама това семейство не беше предявило никакви претенции
Никакви - произход, възраст, пол и прочие
и ... чака все още - година и половина
Неможе ли да им удовлетворят молбата щото ималои други дето са преди тях
А децата в дома стават все по негодни за осиновяване (извинете, ако съм ви накарал да се чувствате неудобно), но кой би осиновил дете на 10 години?! - Малцина
Бюрокрацията у нас прави децата "негодни" за осиновяване
Спирам до тук
Спирам да мисля и за ексурзиите на пенсионерите и за програма "баба внуче" и за всички останали неща
Искам, бих искал тези деца да не отраснат като Волдемор (ако някога сте гледали Хари Потър и знаете за кво иде реч)
с две думи - не искам тези хора да стават "смъртожадни" и да стават разни инвалиди в психиологичен план, заради липсата на любов към тях.
А любовта е най-великата магия, в която даже Дъмбълдор вярва
всичко това горе е казано от едно дете, което вярва в Коледата и магията, нему проваляйте живота, показвайки на останалите от обществото, че осиновяването е грозен факт
Борете се, хората да почнат приемат осиновяването като нормално, за данесе страхуват от този акт... така ще спасим още един човешки живот... и себе си дори .. от още един престъпник
А всички знаем - престъпността идва от липсата на любов
Дарете любов
Никой не мрази осиновените...
Да бе, знаеш ли кво разправя една моя позната... Бегай от тези деца. Майка им със сигурност се е опитвала да ги пречука докато са били в утробата й. Не са виновнидецата, ама са с недъзи, опити за неуспешни абортии това ги уврежда и психически и физически.Недъгави са!
Е, след такова заключение, казано преди 5 месеца от Софиянка. умрем
честно с вашия коментар, Прости хора има навсякъде...
Реших, че ми казвате: Прости, хора има навсякъде
Щото моят интервал заяжда, поради, което доста, често пиша думите - слети. Та, с вашия призив - ПростИ, се замислих, простил ли съм.
ПростИх, щото тези хора ме направиха по-силен, или както някой бе казал някога: "това, което не те убива, те прави по-силен"
В 'съседната' тема го казаха перфектно, сякаш узнаха моята мисъл - любовта бе нещото, от което всеки се нуждае, не парите
Планков, ако споделиш как точно мислиш да помагаш, може би доста хора ще се включат. Знаеш ли, това е доста жестока тема. Помня цитат от някакъв филм: "Можеш да помагаш, ако гледаш на всички; решиш ли да помогнеш на точно определен човек, потъваш в съдбата му и се давиш." И е така, и не е така. Но трябва да знаеш, че сблъскването със съдба на отхвърлено дете, много боли. И повечето хора гледат да си го спестят. А влезеш ли в такъв дом, няма как да си го спестиш.
Коментарът ми прозвуча адски глупаво и объркано. Исках да кажа, че човек /без, разбира се да визирам теб/, когато тръгне да помага на деца с такава драма, трябва да е подготвен и да е преценил, че може да удържи на болката. Защото в тази ситуация да започнеш и да се откажеш по средата, значи да извадиш нечии детски очи. И да убиеш душа.
Ако питаш мене, оставянето на дете трябва да е направено адски трудно, семейството всячески трябва да е закриляно от държавата, за да отглежда с любов децата си,а осиновяването или вземането в приемно семейство трябва да е насърчавано, но решението да е взето максимално отговорно. Защото да обичаш собствената си плът и кръв е естествено, но да обичаш като своя чуждата - божествено. Това е проява на висша Любов и малко хора го умеят.
Та кажи, ако искаш да споделиш, как мислиш да помагаме? /И не забравяй да прегърнеш родителите си. Защото е видно, че те притежават тази Любов/