Оптимист докрай

Имаше един такъв филм със Стив Йодекерк и Джим Кери (последният се явяваше в ролята на Смъртта, и дори не беше упоменат във финалните надписи за 3-минутната си поява). Един от любимите ми. В него се разправя за невероятно циничен писател на детски книжки, озаглавени например "Пътешествието на Боб бобеното зърно през храносмилателната ти система", "Защо погребваме баба?" и "Как да подкараме семейната кола". Любимата му фраза е "По-добре да умра", и в началото на филма получава обаждане от Смъртта, че довечера ще бъде прибран защото е превишил лимита, позволен на всеки човек за тази фраза. Нашият човек обаче продължава оптимистично да ругае и обижда всеки, като в края на филма успява да накара Смъртта да го пусне, като просто го отегчава до... ами до смърт с глупостите си.

Та като прочетох това изявление на любимия ми български политик, се сетих за този филм. За никой не е тайна, че НДСВ започна по същия начин, по който започва и ГЕРБ, че и не дотам различната "Атака". Спомням си как бабите (а и не само те) крещяха "Искаме си Царя", и как при първото му завръщане от Испания го посрещнаха не по-зле отколкото Исус е бил посрещнат при първото си влизане в Йерусалим. Дали ще бъде изпратен като Исус ще видим. На евреите са им трябвали 40 дни, а тук вече доста време мина.

Тогава Симеон ІІ, цар на всички българи, бе виждан като алтернатива на доказалите се като корумпирани политици от всички цветове на дъгата. След явно демонстрираното му нежелание да влиза в политиката, той гордо заяви че "ще ни оправи" (навярно не е бил запознат с двойното значение на глагола) за 800 дни. Тогава също говореше за възход и прогрес. Даже някои хора инвестираха в ръчни колички, за да могат да си отнесат заплатите вкъщи. Какво стана, видяхме.

За по-малко от 800 дни Сакс-Кобург Готски успя да си прибере какво-що можа, въпреки изявленията му, че няма претенции към бившите си имоти (по ирония произнесени един месец преди прокарването на съответния закон в НС). Това е може би първият политик (като изключим диктаторите в треторазредни африкански и южноамерикански страни), който открито се е жалвал от избралите го.

Интересен факт е, че назначените от него "млади градски професионалисти", които трябваше да съвземат изпадналата в клинична смърт икономика, до един са работили в една и съща банка. Банката, чиито фалит оповести началото на кризата. Започвам да съзирам план. Не, не, ПЛАН! с главни букви, получер шрифт.

Съсипваме световната икономика посредством връзките си от предишната си работа, след което инвестициите потичат към поверената ни държава. И се започва един възход, дето не ви е работа. Швейцария иска да стане "България на Алпите", в еврозоната въвеждат валутен борд и връзват еврото за българския лев. Японците се търкалят по земята, ревейки пронизително, а управителите на водещите японски банки масово си правят сепуко, за да изкупят срама от пропуска да натрупат левови запаси. Американчетата почват да слушат чалга, а родителите им кроят планове как ще дойдат в България само с дрехите на гърба си и мечта в сърцата си.

Шегата настрана, този човек е или много нагъл, или страшно тъп, за да смята, че има бъдеще като политик в тази държава. След като името му бе премахнато от названието на бездруго залязващата му партия, след като официално се отказа от активно участие в политиката, той продължава да гледа с ясен поглед в светлото бъдеще. Дай Боже никога да не си сменим чипа с неговия.