Опростен български?
Чета си аз във Wikipedia разни неща, сред които историята на електрическата крушка, тъй като се впечатлих от това, че Едисън бил направил 999 опита да направи крушката и на хилядния успял. Един репортер го попитал, дали се чувства зле, че е направил толкова много опити, а Едисън му отговорил, че тези 999 опита не ги приема като неуспех, а като успех. Това са 999 открития за това, как не трябва да се прави електрическа крушка.
Та чета си аз и стигам до луминесцентните лампи, тъй като в съзнанието ми се е отпечатало нещо свързано с неона - а именно, това как се е свързвал с градският нощен живот в Америка преди години и как флуоресцентната светлина се е свързвала с нощният живот, била е нейн символ. Книгите на Реймънд Чандлър, които са само осем на брой, но са истинско удоволствие да се прочетат вероятно са забили това усещане дълбоко в съзнанието ми.
И какво да видя, на български език няма нищо за флуоресцентните лампи. Решавам да проверя дали има на английски език и погледът ми се отплесва в нещо ново, което виждам. Може и да не е ново, но сега го видях. Simple English.
Щракнах с любопитство и видях 1 абзац посветен на темата за флуоресцентните лампи, в който се избягваха всякакви по-сложни термини. После превключих на English и пред мен се изляха няколко страници текст, който изчетох с удоволствие.
След това обаче се запитах, защо е нужно да има Simple English? Дали някой ден няма да имаме и Опростен Български? Като гледам накъде вървим, вероятно да. Което е повече от тъжно.
Впрочем, тази статия в съботният вестник "Сега" сигурно е повлиял донякъде върху моите размишления по тази тема.
Та чета си аз и стигам до луминесцентните лампи, тъй като в съзнанието ми се е отпечатало нещо свързано с неона - а именно, това как се е свързвал с градският нощен живот в Америка преди години и как флуоресцентната светлина се е свързвала с нощният живот, била е нейн символ. Книгите на Реймънд Чандлър, които са само осем на брой, но са истинско удоволствие да се прочетат вероятно са забили това усещане дълбоко в съзнанието ми.
И какво да видя, на български език няма нищо за флуоресцентните лампи. Решавам да проверя дали има на английски език и погледът ми се отплесва в нещо ново, което виждам. Може и да не е ново, но сега го видях. Simple English.
Щракнах с любопитство и видях 1 абзац посветен на темата за флуоресцентните лампи, в който се избягваха всякакви по-сложни термини. После превключих на English и пред мен се изляха няколко страници текст, който изчетох с удоволствие.
След това обаче се запитах, защо е нужно да има Simple English? Дали някой ден няма да имаме и Опростен Български? Като гледам накъде вървим, вероятно да. Което е повече от тъжно.
Впрочем, тази статия в съботният вестник "Сега" сигурно е повлиял донякъде върху моите размишления по тази тема.
Браво на "Сега" за статията...
Напомнят ми за едно по-изчерпателно изследване по темата от 2003 г., което представя и т.нар. юнашко наречие за художествено писане за машини.
Упадъкът на езика на българското общество
От днешната ми гледна точка мисля, че на места бях попресилил черните краски, но само на места... Но ми се ще да цитирам откъсите, с които там съм показвал как може да се изразяват чувства за машини чрез юнашкото наречие.
...Обичам всякакви мацета: мяукащи и мъркащи, със светещи очи, умилкващи се, рижави, ангорски, късокосмести и дългокосмести, русокоси, кестеняви, чернокоси, "с две хубави очи и душата на дете", дребни и високи, със светли или тъмни очи, с напращяли 20-килограмови мигачи или с нежни плоски показвачи, с бързи или бавни вършачи - какво пък, все са си сметачи...
{Тодор Арнаудов, "Анализ на почти празен цикъл")
маце - PC
мигач - монитор с лъчева тръба
показвач - монитор, без значение от технологията
вършач - процесор
сметач - компютър
Прядставям си чувствата и образите от долните стихове, само че изразени с думи като компютър, харддиск, суперкомпютър, харддиск, процесор, микропроцесор, силиций, светодиод, тактов генератор, микрокомпюър, интегрални схеми, калкулатор...
"Сметачна бивалица" (Компютърна история)
От българин сметачът беше сътворен
през трийсетте във свят отдалечен.
Великан отне му славата за време -
ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе.
ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи,
отваряха врати към нашто ново време.
В Съюза МЕСМ пълзеше бавно,
скоро ЮНИВАК изпъкна славно.
Широко умните машини се разпространиха,
за тях езици сложни се родиха.
ФОРТРАН наречен беше първият от тях -
отдавна е потънал в прах.
В сметачища той още само се използва,
в сметачета май вече никой го не ползва.
...
Сметачът се роди в България през шейсетте
и знанието му започна бързо да расте.
В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати,
и в няколко сметалки духът му се всели.
Елка стана гордост наша след това.
ЗИТ започна свойта работа.
ИЗОТ - сдружение велико се роди.
Към Единната система България се присъедини.
Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим,
със тях ний умознанието си далече да прославим.
Във областта на ЗУ държавата ни се стесни
и почна много ЗУПИ-та тя да строи.
Плочници ний също правихме привличащи
и памети работни и вършачи
за всякакви по вид сметачи.
(...)
"Стар играч-юнак"
(...)
Удариха на цената балтия, използвайки
стара 8-битова стъклария.
Същата обаче бе предопределила
Мацето, родено кат полу-осмак,
да бъде бледа сянка на Мак.
(Историята на IBM PC - процесор 8088, полу 8-битов, с евтини помощни схеми, но много по-примитивен и бавен от 68000, използван в Лиза и Макинтош)
(...)
"Мацета"
Обичам мацета мили да мяукат.
Обичам мацета мили да мъркат.
Обичам мацета красиви да говорят.
Обичам в маце плочници да джъркат.
Мацета има с мустаци.
Мацета има с гърди.
Мацета имат юнаци. С
мацета се играе на игри.
Пухкави мацета обичам да галя.
Обичам да галя мацеви гърди.
Капака на мацето с удоволствие свалям.
С удоволствие смъквам на мацета поли.
(...)
(Няма нужда от превод... :))
"Мъртвото вършаче"
(...)
Жребци с колелета по писти препускат.
Човеци във транс клавиатури не пускат.
Натискат клавиши и блъскат сметачи,
проклинат Вселена; пищят показвачи.
Ядосани люде поклащат глава - пак загуба клета
и нова закана - победата бяга, а е тъй желана.
...
Сметаче утихва. Светличе угасва.
След удар жесток вършаче проплаква.
Разцепено скоро умира, горкото,
на дъното сметачно се разпръсва стъклото,
в което вградени са схемите умни,
разбити - о, мъка - от ръце безумни.
Играчът в изблик на гняв необуздан,
разби си машината без капчица свян...
Моля те, недей :(((
Иначе могат да ти ги изтрият само големи хора като Тери - ти сам - не. Ама недей така. Публикациите ти ще липсват на много хора...
Все едно Гърците да започнат да пишат на латиница. Дори знака Стоп е на гръцки. Пулиш се, чудиш се как може нещо толкова универсално да се кипри с тия извратени букви, ама това е положението. И са прави.
Ако гражданите на една държава не защитят честта и никой друг няма да го направи.
Знам какво значи да нямаш кирилица, например на работния комп с предишния Линукс нямаше как да сложа кирилица щото нямах права. И какво правех? Ами не пишех по форуми. Не е толкова трудно да изчакаш няколко часа.
А и има смисъл. Кирилицата се чете по-лесно и се избягват някои забавни двусмислици. Какво толкова.
Сещам се за история, която ми разказаха в Испания. Отиват компания испанци в Англия и сядат в кафе в Лондон. Поглеждат менюто и викат сервитьора: "Защо няма в менюто превод на испански" "Ами защото сме в Англия и..." "Ама ние в Испания имаме превод на английски на менютата" "мълчание". Испанците вдигнали скандал и се изнесли.
Та така. Не знам каква е връзката. Може би, че явно не навсякъде по света да си националист е обида и повод за срам.
Обаче си мисля, че е плашещо с каква скорост чуждиците влизат в езика ни. И то не от употреба или необходимост, не, става от чиста проба тъпотия. Думи като "т-шърт", "тренд" или "фешън" или каквото там изнамерите по вестниците. Дори не мога да се сетя в момента. Тъпотията е, че хората започват да ги използват не защото са кой знае с какво по-добри от съществуващите вече, а просто от някаква сгрешена мания за оригиналност. Мислят си хората, че така са различни и готини и интересни. Е, какво различно има като още не знам си колко милиона използват същата дума всеки ден. Дали те биха използвали българска дума? Съмнявам се.
И винаги много се дразня като вкарат в дискусията разните стари чуждици. Ми щом са оцеляли толкова време в езика ни, значи са си заслужили правото да останат. Да не говорим, че част от тях, носят връзка с историята ни, връзка която също ни определя като някаква национална идентичност.
А думи като "Блек сити чарт, ъъъ, ъъъ" ни определят само като жалки бели негри с неизяснено съзнание. Някъде по света на такива изпълнения им се смеят и ги заклеймяват. А тук можем само да сменим канала. Но когато го чуем по националния ефир, тогава вече е непростимо. А за съжаление това вече твърде често се случва.