Опознавам себе си, за да разбера света

Преди време един известен ТВ психиатър беше публикувал няколко от въпросите, които задава на всеки от гостите си, преди да вземат участие в шоуто му. Явно това му помага да ги опознае и разбере за кратко време. Наистина, в ежедневното си общуване нямаме време "да изядем торба сол" с някого, преди да решим що за човек е.
Затова аз днес се замислих как бих отгворила на тия въпроси. Знам,че отговорите ще покажат огромна част от моята личност-за всеки, които чете внимателно между редовете.

Първият въпрос е привидно лесен, но ми отне време, докато отговоря:" Назовете 5 човека, които са въздействали при оформянето ви като личност". Оказа се, че въпреки хилядите хора, които съм срещнала през живота си, не са много тия, които отговарят на изискването за оказване на влияние. Няма значение дали са живи все още, или дали са известни само на вас или на цял свят--единственото условие е да са реални хора, а не приказни герои.
В началото беше лесно--родителите ми, разбира се. Огромна част от това, което съм, дължа на тях. Всичките ми принципи, разбирането на етичното(добро/зло) и естетичното (красотата в нас и извън нас); начина, по който се отнасям с другите и със себе си--и още хиляди дребни и значителни неща...
Никога няма да мога да им благодаря достатъчно.

После...спомням си за една приятелка, която нямаше щастлив семеен живот. Съпругът и  я изостави в много тежък момент и тя трябваше сама да се грижи за образованието и възпитанието на двете си деца. От нея научих един много важен урок-как да бъдем благородни. Децата и никога не чуха лоша дума за баща си от майка си, тя никога не ги спря да общуват с него--въпреки всичко.
Гордея се, че тя ми е приятелка, макар животът да ни запиля на двата противоположни края на света.             

От дете, когато гледах повечето филми на Чаплин, той има огромно влияние върху мен. Като започнем с любовта към киното, към черно-бялата фотография, усещането за това кое е смешно, кое-трагично, и колко често в живота се преплитат...И досега не съм гледала нещо по-гениално от "City Lights". И досега смятам, че най-великите артисти са велики именно защото разсмиват, а не разплакват публиката си. Преподавам литература--думите са основен инструмент в професията ми, но Чаплин ме научи, че има нещо дори по-важно от тях--мълчанието. Без него думите са просто какофония, чрез него (и чрез "немите" неми филми) изпъква онова, което е най-важно за всички хора--чувствата.

Вторият въпрос е малко по-обширен и вероятно ще продължа с него следващата седмица.
Май все още имам нужда да осмисля това, което току-що написах...