Опитомен?

Той стоеше в самия край на гората, край задния й двор, вперил очи в нея, докато тя пълнеше хранилката за птици или изнасяше боклука. В края на гората. Никога не се приближаваше.Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно тя очакваше да усети погледа му. Или по-късно, когато търпението й вече бе на изчерпване и пристъпваше през двора към него с протегната с дланта нагоре ръка и сведени надолу очи. Няма опасност. Няма заплаха. Опитваше се да говори на неговия език. Но без значение колко дълго чакаше, без значение колко упорито се опитваше да го достигне, силуетът му винаги се стопяваше сред стволовете на дърветата, преди да успее да прекоси разстоянието между тях. Никога не я е било страх от него. Той беше достатъчно силен за да я повали на земята и да я завлече в горите. Но в очите му не се долавяше дори сянка от жестокостта на мускулите му. Тя помнеше погледа му и просто не можеше да се страхува. Знаеше че няма да я нарани. Затова си позволяваше да го провокира постоянно. И искаше той да знае че тя също не би го наранила. Чакаше. И чакаше. А той също чакаше, въпреки че тя нямаше и представа какво точно.Чувстваше се така сякаш само тя търсеше близостта му.Но той винаги бе там. Наблюдаваше я как го наблюдава. Никога не се приближаваше, но и никога не се отдалечаваше. Докога щеше да продължи всичко това? Тя го желаеше и той я желаеше. Какво чакаше той? Толкова време вече тя му подаваше сигнали че го иска! Толкова време опитваше да му покаже своята същност, начинът й на мислене и нещата в които вярва. Сънищата им вече години се преплитаха в любовна симфония. Кога най-сетне и телата им щяха да ги последват? Наистина имаше някои затруднения в комуникацията им. Имаше чувството, че той не можеше да приеме факта, че все пак тя бе обвързана. Някакси, всякакси. Но той още от самото начало го знаеше. Тя никога не направи опит да го излъже или заблуди в това отношение. И не само това, просто винаги бе почтена спрямо него. Той знаеше че тя не е съвършения партньор. Но въпреки това остана и пожела да я опознае. Защо тогава след като вече бе изминал по-голямата част от пътя я изостави? Просто така, без никакво предупреждение. И следа от емоции за стореното. Защо? Този въпрос не й даваше мира. Бе се оказала в трудно положение - настоящият й партньор бе вече нежелан от нея, а неговият съперник сякаш бе изгубил всякакъв интерес. Искаше й се да бе различно - просто да го бе срешнала по-рано и нищо да не им пречеше да бъдат заедно. Но тежеста на изконсумираната стара връзка я смазваше. Сякаш бе попаднала в нищото - бяха й останали късчета от отминали емоции и настояще, изпълнено с пустота. Никога до сега в живота си не бе изпадала в подобно положение. Преди да срещне човекът, оставил най-дълбока следа в живота й бе много млада. И особено красива. Винаги се чувстваше желана и тълпи от ухажори се бореха за вниманието й. Тогава срещна Него. Бе преди години. Тя работеше в малък провинциален вестник и трябваше да му вземе интервю. Веднага бе впечатлена - непринуденото му държание я грабна. Проявяваше искрен интерес към нея, а той все пак бе истинска звезда. Всяко момиче тайно си мечтае за известен любовник. Е, вярно - не изглеждаше като Брад Пит и тя бе с няколко години по-голяма от дъщеря му, но пък той бе на върха на славата си. Нещата между тях се случиха много бързо. Пред нея се откриха невероятни възможности. Попадна в един нов свят, едно затворено общество, до което само избрани можеха да се докоснат. Хора които преди това бе виждала само по телевизията и на които се възхищаваше, вече бяха част от нейната социална среда. Чувстваше се като Алиса в страната на чудесата.Но медалът разбира се, имаше две страни. Цената, която трябваше да плати бе близоста със звездата. Тя наистина го харесваше и ценеше като човек - чувството му за хумор, подкрепата му и това, че винаги успяваше да я накара да се чувства специална. Но чисто физически още от самото начало изпитваше погнуса и отвращение от неговото тяло. Отне й много време за да го приеме такъв какъвто е и да се опита да се наслаждава на връзката си пълноценно. Скоро консумирането на връзката им даде резултат - роди им се първото им отроче. Двамата бяха много щастливи, макар и малко затруднени. Той имаше дете и от предишния си брак, а в страната където живееха славата не винаги получаваше заслужаващото материално изражение. Но с общи усилия се справяха. До появата на претендента. В негово лице тя виждаше всичко, което й бе отнето. Всичко от което се бе лишила в името на връзката си със звездата. Всичко, което макар в началото да не забелязваше й липсваше. Обикновените отношения, когато едно момче просто случайно среща едно момиче. И най вече равнопоставеността. Равнопоставеността, чиято липса напоследък я караше да се чувства като втора ръка човек. Защото в новата и социална среда всички виждаха в нейно лице любовницата на звездата. Отначало тя се опита да се бори с това, но безуспешно. Просто го прие - знаеше че за другите 'звезди' тя винаги ще си остане такава. Наложи си ролята на любовницата и в общи линии се опитваше да спазва ограниченията, които й поставяше тази й роля. Но това я подтискаше. Колко време можеше да издържи да бъде приемана по този начин? А дали и мъжът на живота й също не я възприемаше така? Точно от това се страхуваше най-много. Защото за мнението на другите не й пукаше особено, бе си изградила форма на защита - просто не позволяваше то да оказва влияние върху нея. Данък обществено одобрение не плащаше. Но пък много държеше човекът до нея да я приема такава каквато е, да я приема в нейната цялостност. На него вярваше безрезервно. Доскоро смяташе че всичко е наред. Но преди няколко месеца той даде интервю за една  телевизия, което тя изгледа с интерес. На въпроса дали е женен, звездата сподели че си имал приятелка. Не пожела да спомене името й. За сметка на това в разговора на два пъти успя да вмъкне името на бившата си съпруга, без никой дори да го е питал за нея. Наистина ли за него бе 'приятелката', която не е нужно да бъде идентифицирана? Този въпрос от известно време не й даваше мира. На пръв поглед нищо особенно - какво толкова. Но този малък жест показваше отношението му към нея. Показваше че опасенията й се сбъдваха. Показваше че и той самият й бе наложил ролята на любовница, както го бяха направили останалите от звездното обкръжение. Показваше че тя не е уникалната и неповторима личност.  Че не е онзи-незаменим-друг за него.Търсещите й очи погледнаха към гората.