Онези празни дни

Когато болката не спира
Когато всеки си отива
Тогава нищо не остава
Освен онази празна яма

Когато слънцето в очите ти не грее
А жестокостта с надменен смях се смее...
Когато смисълът се губи
Когато самотата иска пак да те погуби

Когато нищото погълне твоята душа
И виждаш само мрак в деня
Когато и луната веч не е утеха
Когато и звездите да изчезват взеха...

Дори и въздухът е станал на отрова
И не намираш в никого упора...
Когато всеки друг но не и аз ти липсва...
Се сети че някога и ти ме иска.