Омъжвам се :)
Дойде и моят ред :) Малко бързо, малко странно, но факт.
Преди месец и нещо, когато ми предложи, мислех, че едва ли не се шегува и приех, и аз почти на шега. А толкова много ми се искаше да не се шегува и да е приел моето тихичко, усмихнато "да" за истина. На сутринта, когато мислех,че вече е забравил, че са му повлияли други фактори, че всичко си продължава както досега, той ме целуна и попита дали съм съгласна за 22 септември. Съгласих се, макар че ми се видя твърде скоро, а и все още мислех, че самият той ще се откаже.
Преди няколко дни, в петък, ми заяви твърдо,че в понеделник отиваме да се записваме. Честно казано, наистина се смаях. През това време , през тоя месец и нещо, бях изпроверила всички сайтове, всички информации какво би трябвало за брак и ми стана лошичко, как ще го свършим за толкова малко време и с толкова малко пари.
В неделя ходихме на вечеря у леля ми. Както винаги, тя се държа ...не знам, обича да се заяжда с мен, но съм и свикнала, все пак е сестра на майка ми, а който е живял с майка ми 21 години, може почти всичко да изтърпи. Неее, не си мислете,че не я обичам, напротив, понякога дори на пиедестал я издигам, но истината е,че е емоционална изнудвачка, поради което ми е изградила доста...покорен характер и нужда да правя всичко тайно ,за да не се разплаче.Та леля ми после ми се обади и взе да ми говори едни как съм хвърчала в небето и как той не бил за мене (тя не знае за сватбата, никой мой роднина не знае, а като гледам ,няма и да узнае). А какви са за мене? Според нея и майка ми трябва да ходя с някой млад преспективен бизнесмен с костюм и куфарче и още 2 любовници? Майка ми, слава Богу, не ми каза нищо,когато се запознаха с Ицо, нито баща ми (баща ми дори мисля,че го хареса,но той все мълчи, а и това е първият мъж,който водя вкъщи, няма база за сравнение :):) ), но предполагам,че това е,защото тя (майка ми) знае много добре, че хубаво обмислям постъпките си, особено с връзките. И си мисли,че ме е възпитала така,че сега да си ходя , с когото искам,а после да си намеря именно горепосочения тип. Е, да, но и двете грешат - аз такъв тип не искам. Наистина, може и да хвърча в облаците, но определено знам от сега,че бракът не е цветя и рози, че ще има и трудности, караници за глупости. Та щом съм решила,че тези неща мога да ги живея с него, значи е така. Какво като не е онзи "тип бизнесмен" ? Не оценяват силата му, решителността му, волята му, ума му, не оценяват това, че двамата имаме много близки виждания за света, сходни вкусове за много неща, че той се грижи за мен...Общо взето, пречи им, предполагам,че е от малък град и не учи в най-реномирания университет....Писнало ми е от снобските им възгледи, а леля ми да дава съвети на нейната дъщеря след 15-20 години!Както тя каза - аз ще си чукам главата в стената и ще разбера след време дали изборът ми е бил правилен.
Та така, в понеделник, в 13.30 бяхме на "Пиротска" 10.Учудващо за мен- почти имаше опашка, бяхме 2 двойки,които чакахме да влезем. Служителките бяха много мили.Взехме си жадуваната дата 22 09 , в 12.20. Много безумен час, но имаше само 3 свободни, понеже само една зала работи на тази дата. Та на гол тумбак -чифте пищови - женим се на национален празник, в най-официалната зала в град София, а ще присъстваме само 6 човека,без рокля,без фойерверки,без лимузини и ресторанти...:) От "Пиротска" ни дадоха една папка с 3 книжки с описания на разни ритуали и църковни и подобни, от които той беше много възмутен - църквите не му понасят :)Аз пък лично намерих за ужасно забавно попълването на родословните дървета.
Та след "Пиротска" решихме да идем да видим и залата, да говорим с някой служител. Там също дамата беше много мила, показваше ни албуми със снимки от сватби, обясни ни кога да носим медицински и декларации...Най-забавното беше като показа една снимка с четиризначки и подметна на Ицо нещо от рода на какво го чакало :) Каза ни от къде да извадим медицинските и ние хайдееее, обратно на "Пиротска" - набързо ги направиха, за половин час вече се оказахме годни за брак. Трябва да ги занесем малко преди 15.
Когато попълвах декларацията, момента,в който трябваше да избирам - да запазя ли фамилията си, да добавя неговата или да взема неговата...Почувствах се много странно...Още преди му бях казала,че няма да взема неговото име, макар да е единствената фамилия в България с това име. Аз съм последната от моя род и ...не искам да изчезне родът ми, по-добре да умре с мен, от колкото въобще да изчезне...Когато попълвах декларацията , обаче, някакъв моментен импулс ме караше да очертая "взима"...Но не го направих, не можах. Децата ми ще носят неговото име, нека поне аз остана вярна на моя род.На онзи род, който ще осъди този брак, в момента, в който разбере за него.
Ей, супер! Поздрави за решението!!! Много се радвам за вас. А също така, че си избрала Твоя Човек и нищо не е в състояние да те разубеди. Вярно е, че една майка мисли винаги най доброто за детето си, но все пак това е от нейната си гледна точка. А гледната точка на детето обикновено е рзалична :)))
Още веднъж успешно доподготвяне. И на празника на Независимостта ще има едно ново Независимо семейство :)))
Това е невероятна новина! Честито! Много се радвам за вас :))) Нека да има повече такива двойки в България :)
Ще ви пожелая много красиво съвместно бъдеще :) Най-важното е, че се обичате ! :) Когато любовта присъства, каквито и проблеми да има в живота, те се понасят много по-леко :)
Да дадеш после снимки от сватбата! :)
Teri
Миличка, честито и от мен! Много се радвам за теб и това решение! За такова предложение, каквото Ицо ти е направил, винаги съм си мечтала и аз :))
Вярно е, че бракът не е цветя и рози, но мисля че вече никой не се заблуждава с това. Когато двама човека живеят заедно, трябва да се правят компромиси. И може би точно така си показват един на друг, че се обичат. Поне така мисля :)
Желая ви прекрасна сватба и много хубави мигове заедно :) И без снимки да не се връщаш, ей :))) Чакаме матриал :)))
П.П. Много се радвам, че споделяш тази новина именно тук :)
Може би скоро ще спреш да мечтаеш :) Не че казвам нещо...:) Но ти си знаеш накъде духа вятъра при нас :)
Teri
Помня и с какви очи гледаше бебето на моите приятели Фори и Мирела, когато направихме среща на сайта в Ботуша :)
Желая ти скоро да си имаш едно сладко бебче, което да те направи още по-щастлива:)
Teri
... незнам може и да е от възрастта - но няма нещо на света което да ме дразни повече от децата - малко пищящо тъпо и неразбиращо какво му говориш
Примери: Пиша важно домашно което трябва да предам на следвашия ден. И някви лапенца с камион4ета си дундуркахах навън - направо муи призля. (ОК верно е деца са, вернмо лято е - ама защо под моя прозорец )
Или рано сутрин 10:00 - 12:00 ( верно това не е рано ) ама като си работил до 3 - 4 и те боли главата от дългото гледане в монитора - последното което ти трябва е някви си нещастни лапенца да вдигат 6ум пред прозореца ти, / а колко мразя когато Hausmeistera коси ливадата ... ужас !!! ( който ме събуди е мой враг ;)
:)))) ( Не приемайте всичко буквално )
Иначе ЧЕСТИТО и постни снимки в сайта :)
The gods made heavy metal and they saw that is was good
They said to play it louder than Hell
We promised that we would
When losers say it's over with you know that it's a lie
The gods made heavy metal and it's never gonna die
Винаги в живота ще има въпроси от вида на "Но защо под моя прозорец!?". Но децата са най-невинното нещо на света и не можеш да им се сърдиш. За тях живота е една игра.
А иначе, след няколко месеца неразбиране от страна на бебето, ще усетиш как то изведнъж започва да те разбира. И да произнася думичките, които е чуло от теб. Тогава ще се почувстваш страхотно. Ще виждаш, как се заражда мисълта.
Мечтая си за това :)
Teri
... ... ...
:) ... ... Ами какво да кажа " Май като чета постовете скоро може и на теб да честитим " ;)
... ... ...
The gods made heavy metal and they saw that is was good
They said to play it louder than Hell
We promised that we would
When losers say it's over with you know that it's a lie
The gods made heavy metal and it's never gonna die
Как може някой да има такова отношение към децата... Смешно е, да не употребя друга дума, но определено искам да вкарам ирония... Е, вдигали ти шум под прозореца... Ами голяма работа.. Ама явно не си пораснал достатъчно (Не в буквалния смисъл), за да го превъзмогнеш и да не му обърнеш толкова внимание, че да не те дразни. Но нищо - учи си уроците - с часове, с дни - това е по хубаво, отколкото да си дете... И по-важно ...
Като се сетя за детството си, се изпълвам с какви ли не чувства... Надали някой е имал толкова готино детство, като моето.. (Сигурно много хора си мислят така) Няма да забравя нито футболните мачове в Ямбол, нито разходките в градината, нито морето, ни соления му пясък , ни вълните... Нито онова желание, което не ме е оставяло да заспя, защото на другия ден отивам на плаж... Няма да забравя лагерът във 2ри клас в Скобелево, нито тези на Равда, когато имах 20 лева и десет от тях похарчих за тетрис, а после си сърбах попарата... Но това е живота... Е, не ми казвай, че уроците ти са по-важни... Вярно, важни са, ама са скучни, и са тъпи... Има смисъл от тях, колкото да вземеш някой друг изпит с 1, 2 и т.н. .. И после да си погледнеш великата диплома и да умреш от гордост... Но какво ти е коствало това... Дали не си се затворил прекалено много в себе си? Дали не си станал скучен пенсионер на 20 години, който вече мрази децата и единствената му цел е да има пари и да работи в някоя супер компания... Е, извинявай, но има и други важни и ценни неща, които трябва да се уважават най-малкото... А децата са много по-отворени и много по интересни от възрастните...
А и на Eowyn да кажа нещо, тъй като най-малкото пиша в блога и и нищо не казах по темата... Първо - честито! Винаги ще има някой, който малко или много да ти секне хатъра, да те накара да се почувстваш неловко, а когато това са близките ти хора, боли още повече... Но това е предизвикателство... Изпит, дали ще издържиш нападките и обстоятелствата, заради това, за което си мечтала... А явно си силен човек, и въпреки, че много са те огорчили, в толкова важен за теб момент, който си си представяла по - величествено, по - възвишено от дребните неща, които те тормозят, то, според мен, просто трябва да се отпуснеш и да си кажеш : Май... му! Аз правя това, което искам,не ме интересува - на гол тумбак - чифте пищови и т.н. Това не е от значение! От значение е решението, което сте взели, смелостта, която ви е струвало това... Другото се губи... Успех! И много лично щастие!
Да кажа и аз за децата:)
Стратовариус, мъжете пораствате по-бавно от нас в това отношение (мисля,че сме един набор, нали?), това ми е пределно ясно. А и аз дете искам от както се помня. Вярно, на възраст от 3 до 6,7 са абсолютни бесове с единствена функция в живота да скосяват нервите на съседите и каките и батковците си, но когато това бебе си го носил 9 месеца/респективно си докосвал, галил, слагал ухо на корема на жена си, за да усетиш как рита, да чуеш нероденото още, но тупкащо сърчице...Тогава , повярвай ми, няма да ти пречат нито виковете му, когато порасне, нито разхвърляните играчки,нито постоянните въпроси,нито дори сменянето на памперси (малко обърках хронологията:):) ).Важното е да си искал детето и да сте го направили с любов.
Та поради тази причина и ние ще поизчакаме с бебето.Колкото и да го искам, той е малко като Стратовариус, не толкова го дразнят, колкото не се чувства готов да бъде баща.Дала съм му срок от 4 години да порасне :)
Благодаря на всички за милите пожелания! И снимков материал ще има ,макар че няма да има какво да му се гледа много...:):)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Имаше и такива хора, да,които ми секнаха хатъра...Не го очаквах най-вече от едно момче,което ми беше много близък приятел, прояви същите снобски разбирания, относно малкия град на Ицо...и много ме заболя. Разбирам ги, приятелите ми,които не одобряват този брак, били са с мене по 4-5 години, познават ме, знаят за какво съм мечтала като сватба - това им идва като гръм от ясно небе, не ме "дават" на човек,който са виждали веднъж-два пъти...
Но съм много благодарна на момчето и момичето,които избрахме за кумове - веднага ни подкрепиха, макар да знаят какво ни предстои. Както и на най-добрата ми приятелка,която е на моменти по-щастлива и от мен, особено,когато бяхме да мерим булчинска рокля и ме гледаше с едни такива весели и очаровани очи :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Хммм ... Сега като се замисля ...
Един Пример как готвя:
Пъхам дълбоко замразената пица / лазаня .... и подобни на 250 и се махам - ако я забравя ( случвало се не рядко ) изглежда като въглен ( в 90% от случаите е почерняло нещото което правя в 6% е нормално в 3 не става за нищо в 1% ( случвало се е да ми зе запали back хартията :)
И подобни ....
Ако приятелката / жена ми ( в момента съм single това е само хипотетично ) ми каже че иска дете .... ( ще е най малкото неловко за мен ) и смешно за нея ;)
Не съм ли прав ?!?!?
-----------------------------------------
а съм напълно съгласен с теб ;)
The gods made heavy metal and they saw that is was good
They said to play it louder than Hell
We promised that we would
When losers say it's over with you know that it's a lie
The gods made heavy metal and it's never gonna die
Точно за това си мисля и аз всеки ден !!
The gods made heavy metal and they saw that is was good
They said to play it louder than Hell
We promised that we would
When losers say it's over with you know that it's a lie
The gods made heavy metal and it's never gonna die
E,и аз така готвя :)
Карали сме цял ден с 20 яйца, щото освен пържени яйца и яйчен пастет друго не мога :) Животът учи на някои неща, включително да ти се наложи да сготвиш нещо.А че жените освен собствените си деца гледат винаги +1, това им е ясно, още преди да поискат собствено, така че не се безпокой за нея, тя всичко ще е премислила :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
"Първо мъки да го родиш,
после грижи да го възпитаваш.
И като не можеш да го уредиш -
удряй с лопатата където свариш!!!
***
Щом не можеш друго да сториш,
бий хлапето, налагай го здраво.
Няма от него никаква радост.
Само, само когато го правиш"
Контрол
Да не си ти автора на песента? :P Майтапче, пич :)) Да не ми се обидиш :)))
Дай, Боже, всеки му децки крясъци. Това да са ни най-големите дразнители :))) Колкото повече, толкова по-добре. Даже предлагам да сменят парламентарния контрол (не знам дали го дават още) със Синьо Лято, Войната на таралежите, Васко да Гама и каквото там друго се сетят.
Ако имах насрещна подкрепа, щях досега да имам поне 2-3. С какво щях да ги храня ли? Ами винаги се намира решение като опре ножа до кокала :))
А това със сроковете, надявам се да си го казала на майтап. Ако гледаш всичко да ти е уредено (пари, жилище, кариера и т.н..) рискуваш никога да нямаш деца. Просто го правиш и се впускаш в приключението. Пример - моята сестричка и нейният приятел. Почти две години живеят в егати филма. Ама са си щастливи...
Недей,че и аз почти на село се омъжвам и май точно това ще направя с кариерата и издигането в обществото, което всичките ми роднини очакват от мен...И малко трудно ще го преживея тоя момент с градината и доматите и копането. На мен да остави децата, пък той да си копае...и без това е свикнал;) Макар че аз все още си се надявам да го убедя да живеем в София или Пловдив...
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Това май ще бъде едно от най-трудните ви решения - къде да живеете. Мисля, че трябва много много добре да се обмисли. На мен най-сългия ми период на живеене на село е летните ваканции като бях ученик и винаги ме влече натам. Мисля, че има риск да бъде крайно болно да откъснеш човек от село и насила да го набуташ в град като Пловдив или София.
Не бих се ангажирал със съвет, но на твое място бих се преместил да живея насело и, ако държа на кариерата си, да намеря начин да пътувам до града. Ако трябва и всеки ден. Имам една колежка от Перник, която всеки ден пътува до София (ХТИ) и вечер обратно, и то с влак!!! Разбирам я напълно. Работата не трябва да бъде определяща за това къде ще живее човек. Защото ако си нещастен от мястото където живееш, неимоверно ще рефлектира на човека до теб. Да не говорим, че работата ти също ще пострада.
Но както казах моето мнение си е мое и не желая да го натрапвам. Най-пресен пример са Таня и Жоро - решили са, местят се. Предполагам, че са обмисляли всичко с месеци, ако не и с години и това е най-правилното решение за тях.
То не е село,бре, град е, недей,че ако той те чуе, ще почне да философства как е град на 2500 години, веднъж дори се опита да го изкара по-стар от Пловдив, ама неееееееееееееееее :) Всъщност, ако не бяха мухите и всички други гадинки, аз също бих предпочела там - спокойно е, ще има цяла къща за нас (вместо по квартири в София)...Има си предимствата...Все още е въпрос, който ще подлежи на обсъждане най-малко 2 години, докато завършим...
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
От приятели знам, че целият ти мироглед за света се преобръща щом си девелопнете едно бебе. Просто, вече не си младежа, а си мъж. Същото важи и за момичето, което става отговорна жена.
Аз лично много искам едно бебенце, не ме интересува дали плаче или изисква грижи. Знам, че изисква много пари, но ако нашите ме бяха родили след като се бяха уредили в живота, вероятно нямаше да ме има. Тъй че не ме е страх да си имам бебе дори сега, когато едвам връзвам двата края. Просто знам, че това ще действа още по-мобилизиращо за да успея в живота. Съдя по кредитите, които изплащам. Откак ми тегнат два-три кредита на главата се бъхтя така, че вече почти не ги усещам като тежест. Представям си каква мобилизация би била и едно бебе :)
Гу-Гу:)
Teri
Именно това имах предвид и аз. Мизерията калява характера. Аз ако имах дечица и жена на плещите хич нямаше да си хвърлям паричките за цигарки (вече не) и за поркане :)). Нямаше да си чупя главата пиян на мотика по крайните софийски квартали и нямаше да си губя времето с непродуктивни занимания (като гледане на телевизия). Щях да се занимавам с личностно-обществено отговорни и полезни деяния :))) Но дотогава:
Скандали, въргали, надути кавали,
палежи, грабежи, пиянство разврат.
Без тях да живеем ще можем, едва ли?
Към всичко това ще изпитваме глад.
Без свинщина няма купон, бе човече,
за т'ва ще я правим със пълен замах.
Какво от това, че купона утече,
та ние сега сме напушени в смях...
ХипоДил (или КрокоТам)
Ето, имало е защо да вляза в Интернет тази вечер през телефона!!!
Много се зарадвах, когато го прочетох! И аз като Тери си спомням как гледаше бебето на Мирела и наум ти пожелах и ти скоро да имаш ;)
Недей да слушаш хората около теб. Важни сте само вие двамата, вашите мнения, разбирателство, доверие и любов. Та като написах любов, те поздравявам с любимата ми гл. 13 от I Коринтяни, където според мен е дадено най-точното описание:
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада;